Случайни размисли, породени от превода на понятието гуа-юй (寡慾), „обуздавам желанията си спрямо предметите от тоя свят“. Когато пожелаваме някого, ние го превръщаме – съзнателно или подсъзнателно – в предмет. Пожелаването принизява чрез мисленото отнемане на чуждата воля – човек може да притежава само нещо, което няма воля. Дори животното...
Уверен съм, че всичко ставащо с човека през живота му – всяко взаимоотношение, всяка дума, всяко преживяване, впечатление и чувство – се запечатват по някакъв начин в личността му, в паметта му. Спомените са, уви, накъсано от времето съзнание за нещо, което всъщност не принадлежи на времето, а на безкрая...
Стихове от една необичайна година ДУША ПОД СНЕГА ПЕСЕН ПЪРВА Виелице,завий, фучи, засипвай,света безуменв бяло погреби,косите на душата ми сиротнас надгробна нежностослани!Като невяста, сведена без свястнад покосен любим,коси над мене, сестро,разпилей!И бавно ме затрупай във забраваи повече над менне пей!О сняг, валѝ!Да спя… да спя жадувам,полегнал като облак в пустошта,где...
Драги читателю, Пред теб са нахвърляните през 2020 година мои записки – мисли, които са се родили било от реалността на тази кобна година, било от сънищата, надвиснали над ума и проникнали отвъд хоризонта на възприятията; това са проникновения, откровения, разбулвания, изкопчвания от властта на събитията чрез размисъл, отзив, вътрешно...
Не знам какво точно е времето… Не знам, какво точно е времето. Как минава то. Защо минава. Минава ли изобщо? Ето, тук съм аз, в прегръдката на мама. Това е станало, то е част от реалността, която наричаме минало. Но след като е реалност, значи не е минала – реалността...
(драсканици къмъ единъ широкъ за изслѣдване въпросъ) 1. Думата „спортъ“ има общоевропейска употрѣба. Въ старобългарския езикъ тя обаче нѣма точно съотвѣтствие. „Упраж(д)нение“ на старобългарски езикъ означава „занятие“, „дѣло“, но въ корена си, праздьнъ – празенъ. Глаголътъ „упразднити“ (днесь „упражнявамъ“) означава „унищожавамъ, прѣмахвамъ, отстранявамъ“, а въ възвратенъ видъ – „оставамъ безъ...
Изобилието на информация доведе до изобилие от дезинформация. Последното – до недоверие към информацията. Тези, които първи започват да пищят: „Пропаганда!“ „Хибридна война!“ най-вероятно с това извършват пропаганда и „хибридна война“ – от пропаганда се боят най-вече пропагандаторите. Тези, които искат да донесат на обществото ни „подкрепа“, „високи стандарти“ и...
Човѣкъ много по-лесно избира познанието на страститѣ и пороцитѣ, особено въ юношеството, отколкото обратното. Човѣкъ съ готовность експериментира съ всевъзможни порочни поведения, но нѣма рѣшимость да експериментира, дори отъ любопитство, съ Божиитѣ заповѣди, съ практикитѣ на благороднитѣ и светитѣ люде отъ човѣшката история: да опита отъ въздържанието, отъ поста, отъ...
„Не можете да отгледате децата си така, както са ви отгледали вашите родители, защото те са ви отгледали за свят, който вече не съществува.“ Колко харесвания би събрало това твърдение, ако се замислим какво всъщност е посланието, скрито в него? Да видим: 1. „Отглеждам“, в случая, би трябвало да означава...
Отворих прозореца срещу зимния юг. Слънцето, зряла златна ябълка, слизаше към комина на съседския дом бавно и преспокойно. Най обичам да оставя слънцето да грее право в лицето ми, а аз да жумя и мълчаливо да го гледам през клепачи. Да съзерцавам съвършената форма – кръга, – изпълнена с огнена...
Officially Married—Ganzhou, Nanchang and Back (Chapter 41 from our book «Loving China, Loving Bulgaria: a quest for meaning and love».) In Nanchang, Lily had booked a “Seven Days Inn,” just opposite the bus station and quite near the Bureau of Civil Affairs—that was where we were going to sign our...
КОПНЕЖ Копнеж за зима.Чиста.Белоснежна.Неповторима.Тиха.Нежна.Като снежинкалека и ранима —най-детсказима… 7 дек. 2016 СНЯГ Нека бавно пада снегът.На есенен дъжд се наслушах,на писък на вятъри шум от листа. Песента на снега жадувам —невъобразиматишина. КЪСНА ВЕЧЕР Тъй е хубава късната песен на огъня!Изпод преспите детско сърцето тупти,тракат релси далечни, отшумяват вагонитена суровата зима...
„Есента на средновековието“ от Хьойзинха започва с описание на „яркостта“ не световъзприятието на „средновековния човек“. Защо е тъй ярък цветът на неговото възприемане за света? Защото е вярвал в съществуването на истина и лъжа. Контрастите са там, където има същности. Нихилизмът отми слоевете на изтънчеността от езика и езиците и...
Зимата ни подарява пореден слънчев ден. Отварям нашироко южния прозорец и се потапям в щедрите вълни на слънчево море. Насаме със слънцето. Огненожълти, аленорижи кръгове потапят и удавят всеки страх, съмнение и желание. Тихо душата се възкачва по лъчите му към друг един свят – по-истински, по-смислен, недосегаем за мрака....
Вече трийсета есенлистата се ронят.Оредява Родинатаклон подир клони се питам, ще видя линякога пролетили сетнята есенще дочакам бездом?… Ще остане ли нещоот нашия свят?…Или кални глиганис копита и бивнидо горчивия коренще го изрият,после ще се оригнати в ада свлекат?… Вече трийсета есенредее земята нии в Родината гаснаткомин след комин…Аз живея...
Случайни размисли, породени от превода на понятието гуа-юй (寡慾), „обуздавам желанията си спрямо предметите от тоя свят“. Когато пожелаваме някого, ние го превръщаме – съзнателно или подсъзнателно – в предмет. Пожелаването принизява чрез мисленото отнемане на чуждата воля – човек може да притежава само нещо, което няма воля. Дори животното...
Уверен съм, че всичко ставащо с човека през живота му – всяко взаимоотношение, всяка дума, всяко преживяване, впечатление и чувство – се запечатват по някакъв начин в личността му, в паметта му. Спомените са, уви, накъсано от времето съзнание за нещо, което всъщност не принадлежи на времето, а на безкрая...
Стихове от една необичайна година ДУША ПОД СНЕГА ПЕСЕН ПЪРВА Виелице,завий, фучи, засипвай,света безуменв бяло погреби,косите на душата ми сиротнас надгробна нежностослани!Като невяста, сведена без свястнад покосен любим,коси над мене, сестро,разпилей!И бавно ме затрупай във забраваи повече над менне пей!О сняг, валѝ!Да спя… да спя жадувам,полегнал като облак в пустошта,где...
Драги читателю, Пред теб са нахвърляните през 2020 година мои записки – мисли, които са се родили било от реалността на тази кобна година, било от сънищата, надвиснали над ума и проникнали отвъд хоризонта на възприятията; това са проникновения, откровения, разбулвания, изкопчвания от властта на събитията чрез размисъл, отзив, вътрешно...
Не знам какво точно е времето… Не знам, какво точно е времето. Как минава то. Защо минава. Минава ли изобщо? Ето, тук съм аз, в прегръдката на мама. Това е станало, то е част от реалността, която наричаме минало. Но след като е реалност, значи не е минала – реалността...
(драсканици къмъ единъ широкъ за изслѣдване въпросъ) 1. Думата „спортъ“ има общоевропейска употрѣба. Въ старобългарския езикъ тя обаче нѣма точно съотвѣтствие. „Упраж(д)нение“ на старобългарски езикъ означава „занятие“, „дѣло“, но въ корена си, праздьнъ – празенъ. Глаголътъ „упразднити“ (днесь „упражнявамъ“) означава „унищожавамъ, прѣмахвамъ, отстранявамъ“, а въ възвратенъ видъ – „оставамъ безъ...
Изобилието на информация доведе до изобилие от дезинформация. Последното – до недоверие към информацията. Тези, които първи започват да пищят: „Пропаганда!“ „Хибридна война!“ най-вероятно с това извършват пропаганда и „хибридна война“ – от пропаганда се боят най-вече пропагандаторите. Тези, които искат да донесат на обществото ни „подкрепа“, „високи стандарти“ и...
Човѣкъ много по-лесно избира познанието на страститѣ и пороцитѣ, особено въ юношеството, отколкото обратното. Човѣкъ съ готовность експериментира съ всевъзможни порочни поведения, но нѣма рѣшимость да експериментира, дори отъ любопитство, съ Божиитѣ заповѣди, съ практикитѣ на благороднитѣ и светитѣ люде отъ човѣшката история: да опита отъ въздържанието, отъ поста, отъ...
„Не можете да отгледате децата си така, както са ви отгледали вашите родители, защото те са ви отгледали за свят, който вече не съществува.“ Колко харесвания би събрало това твърдение, ако се замислим какво всъщност е посланието, скрито в него? Да видим: 1. „Отглеждам“, в случая, би трябвало да означава...
Отворих прозореца срещу зимния юг. Слънцето, зряла златна ябълка, слизаше към комина на съседския дом бавно и преспокойно. Най обичам да оставя слънцето да грее право в лицето ми, а аз да жумя и мълчаливо да го гледам през клепачи. Да съзерцавам съвършената форма – кръга, – изпълнена с огнена...
Officially Married—Ganzhou, Nanchang and Back (Chapter 41 from our book «Loving China, Loving Bulgaria: a quest for meaning and love».) In Nanchang, Lily had booked a “Seven Days Inn,” just opposite the bus station and quite near the Bureau of Civil Affairs—that was where we were going to sign our...
