Откъс първи. Закотвен в миналото Неведнъж ми се е случвало при разговори за миналото, спомените и носталгията, събеседниците ми да изразяват опасение, че ако човек остава закотвен в миналото, той изпуска настоящето и бъдещето. Това опасение обаче, струва ми се, само изглежда правдоподобно. Защо? Защото настояще не съществува. Ако бихме...
Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат,...
Някои са възмутени, че примерно Китай е затворил границите си и ограничава населението си да пътува. За отделния човек това е огромно пространство, въпреки което той се чувствува ограничен и ощетен. Сега-засега всички ние сме ограничени (и защитени) от планетата Земя – не можем да пътуваме из космоса, колкото и...
Когато Иоан отвори очи, над планината бе надвиснал водопадът на възливащото се слънце — огнено зарево всред което аленото кълбо на изгрева златееше все по-ярко; първото, което трепна в сърцето му бе мисълта за нея. И с трепването заедно — глас чист като утрото погали слуха му: — Кто єси...
По-бѣла!По-бѣла!По-бѣла!Да бѫде душата избѣлена цѣла,покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,да стане невидимо — що е видѣла,калища, чернища и хорски злобища,прочетени-чути, да спят въ пепелищаотъ свѣтла и ледена димъ-бѣлота;и бѣлъ да е, бѣлъ да е, зименъ свѣта!И нека стопи се и сѣтния шумъи нека замлъкне и тънкия ручей,доклѣ изтече тая чемерна...
Нанесѣте въздишкавърху сломения есененъ листъ…Така… не натискайте много —той вече е плахъ до разкѫсване…Слѣдъ нея недѣйте поставя удивителна,а умилостивителна… (16 окт. 2021 г.)
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше под врата си дървено пънче, па лягаше тъй, че слънчевият поток да се лее право върху челото му, право през затворените му клепки. Това бяха...
Когато долната земя е вече много долна,а ти пълзиш, изопнат към орляцитеи, всеки страх оставил на долняците,нехаеш, че си сам и че е болно… Там долу скърцат зъби долни сили,че са изпуснали отново личност някаквада изпълзи високо над люпилотона страх и лицемерие и вятър… Но няма в теб тъга –...
Сънуваш, че са те увлеклив подземие уютно и широко,и те въвличат все по-надълбокода си на сигурно – от входа по-далеко. А после те насочват все по-правилнокъм коридор със светлина пленителнаи ти напъваш, драпаш умилителнона конус светещ към върха стеснен. Достигайки целта на обещанотоспасение във тоя сън въвлечен,обзема те копнежа по...
Посткапитализмът вижда главния си проблем в естествения човек: човекът, който пречи на по-нататъшното забогатяване, на по-нататъшната роботизация (и изкуствено-интелигентизация); човекът, който е принуден да се храни с все по-неестествени храни, да живее във все по-неестествени условия, и чийто ум да бъде пълнен с все по-неестествени идеологии и налудности. Всичко това...
Звъни септември.Сбират се децата…Ала над тоя чакан звънсе спуща бавно креп от маски чернии над главици детски облаци чемернисе сбират като гарвани отвън…На старото училище звънецапроглася на септември добротата,с пшеничен клас изплетен, злат венецна есента закичил е вратата…Но щат ли под венеца минаусмихнати, безоблачни лицаили без образ – като че...
Топи се лятото… и малкият ни святсе свива пред сланите боязливо.Една пчела за полет в непознатипредели сбира сетните си сили.Остава само напръстник от бистронебе без облак, отразено в кладенецсред суха шир от спомени тревисти,полюшвани от вятър тих. И хладна ена есенното утро добротата –пред нея скланя златна гръд земятаи в...
Небето влива бели мастилапо всички хоризонти млечносивии селската предутринна мъглабила и хълми околни залива.Далече нейде, сънено щурчес последни сили трака броеница…Завито плътно, моето момчеброи колички насъне. Зорницанезрима зад мъглите си отива;а сън неуловим все още носи ме,кафето силно димкаво изстивав предутрин хлад и полъх сенокосен. Земице моя малка, омъглена,ти спиш...
Съврѣменниятъ човѣкъ „мисли“ чрѣзъ образи и сѣтива – като дѣте – трѣбватъ му силни, ярки видения, прѣживявания, сѣтивность… А културата всѫщностъ е основана на умозрителность. Днесь „култура“ въ повечето случаи наричатъ зрѣлищата. Низпровержението на културата е именно въ нейното осѣтивяване, въ прѣвръщането ѝ въ слугиня на сѣтивата и сѣтивното. Умозрителното,...
Днес стана дума за насмешката, като „елемент от хумора“. Насмешката, поне по езиково значение, е олекотен присмех, присмехът е олекотена подигравка, подигравката е олекотена гавра, гаврата е неоделотворено мъчителство. Този „прекрасен“ низ от „весели“ чувства е дълбоко свързан с егото, с чувството ни за превъзходство над някого или някои други...
ПРѢДГОВОРЪкъмъ повторното издание на «Букваръ и Читанка за първо отдѣление» отъ 1902 г. Откритието на този букваръ даде ново вдъхновение въ работата ми да прѣдставя на българскитѣ учители и родители изгубеното богатство на българската родна рѣчь, което при добра воля всички по силитѣ си можемъ отново, бавно и търпѣливо, да...
Откъс първи. Закотвен в миналото Неведнъж ми се е случвало при разговори за миналото, спомените и носталгията, събеседниците ми да изразяват опасение, че ако човек остава закотвен в миналото, той изпуска настоящето и бъдещето. Това опасение обаче, струва ми се, само изглежда правдоподобно. Защо? Защото настояще не съществува. Ако бихме...
Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат,...
Някои са възмутени, че примерно Китай е затворил границите си и ограничава населението си да пътува. За отделния човек това е огромно пространство, въпреки което той се чувствува ограничен и ощетен. Сега-засега всички ние сме ограничени (и защитени) от планетата Земя – не можем да пътуваме из космоса, колкото и...
Когато Иоан отвори очи, над планината бе надвиснал водопадът на възливащото се слънце — огнено зарево всред което аленото кълбо на изгрева златееше все по-ярко; първото, което трепна в сърцето му бе мисълта за нея. И с трепването заедно — глас чист като утрото погали слуха му: — Кто єси...
По-бѣла!По-бѣла!По-бѣла!Да бѫде душата избѣлена цѣла,покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,да стане невидимо — що е видѣла,калища, чернища и хорски злобища,прочетени-чути, да спят въ пепелищаотъ свѣтла и ледена димъ-бѣлота;и бѣлъ да е, бѣлъ да е, зименъ свѣта!И нека стопи се и сѣтния шумъи нека замлъкне и тънкия ручей,доклѣ изтече тая чемерна...
Нанесѣте въздишкавърху сломения есененъ листъ…Така… не натискайте много —той вече е плахъ до разкѫсване…Слѣдъ нея недѣйте поставя удивителна,а умилостивителна… (16 окт. 2021 г.)
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше под врата си дървено пънче, па лягаше тъй, че слънчевият поток да се лее право върху челото му, право през затворените му клепки. Това бяха...
Когато долната земя е вече много долна,а ти пълзиш, изопнат към орляцитеи, всеки страх оставил на долняците,нехаеш, че си сам и че е болно… Там долу скърцат зъби долни сили,че са изпуснали отново личност някаквада изпълзи високо над люпилотона страх и лицемерие и вятър… Но няма в теб тъга –...
Сънуваш, че са те увлеклив подземие уютно и широко,и те въвличат все по-надълбокода си на сигурно – от входа по-далеко. А после те насочват все по-правилнокъм коридор със светлина пленителнаи ти напъваш, драпаш умилителнона конус светещ към върха стеснен. Достигайки целта на обещанотоспасение във тоя сън въвлечен,обзема те копнежа по...
Посткапитализмът вижда главния си проблем в естествения човек: човекът, който пречи на по-нататъшното забогатяване, на по-нататъшната роботизация (и изкуствено-интелигентизация); човекът, който е принуден да се храни с все по-неестествени храни, да живее във все по-неестествени условия, и чийто ум да бъде пълнен с все по-неестествени идеологии и налудности. Всичко това...
Звъни септември.Сбират се децата…Ала над тоя чакан звънсе спуща бавно креп от маски чернии над главици детски облаци чемернисе сбират като гарвани отвън…На старото училище звънецапроглася на септември добротата,с пшеничен клас изплетен, злат венецна есента закичил е вратата…Но щат ли под венеца минаусмихнати, безоблачни лицаили без образ – като че...
