Изучаването на езици включва овладяването им на извънтеоретично (а аз бих го нарекъл дори свръхтеоретично) равнище: при достатъчно широк опит с неизбежно повтарящи се модели (парадигми), умът усвоява неписаните (свръх-, т.е. над-теоретични) правила на работа с (на) езика. При натрупване на огромен опит (целенасочено или не), човек усвоява „свръх-теоретично“ (т.е....
„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е...
(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви от слънце блестяха по умитата улица. Малко червейче се подаде между дебелите като смокове коренища на липата пред бащиния дом и челото му се окъпа...
Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо...
Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един...
Отъ гроба възкресенъ излизатридневниятъ, подпухналъ Лазарь,но даже Марта и Марияне чакатъ, за да го повежатъ! Христосъ въ Йерусалимъ възлиза,но само сѣнкитѣ атлазенипостилатъ пѫтя вмѣсто ризи,и вѣтви палмови се свеждатъпрѣдъ бѣлото осле съ надежда…„Осанна“ дѣтска не звънти,нито „Благословенъ!“ отеквавъ Йерусалимскитѣ стѫгди… Обикновена синя вечерь –свѣтътъ живѣе безъ Христаи въ страхове отъ...
Често една „конспиративна теория“ е просто непотвърдена хипотеза. Подходът, който отхвърля непотвърдената хипотеза, още повече такава, която разполага с логично издържани доводи и представя ясни и последователни мотивиращи разсъждения, е не просто ненаучен. А подход, който осмива a priori една хипотеза, само защото „звучи конспиративно“, е не просто горчива самоирония...
Опитвамъ се да чета съврѣмененъ романъ – нелошъ сюжетъ, за пандемия отъ птичи грипъ. Но отъ самото начало нѣщо ми тежи въ начина на писане. Постепенно осъзнавамъ какво е. Романътъ е написанъ сѣкашъ „по филмъ“ – прѣобладава „сценичното“, „сценаричното“, а не собствено романното, литературното, художественото. Вейдле говори за „смъртьта на...
Забѣлѣзвате ли сходството въ начина на мислене на съврѣменния човѣкъ и… начина, по който се конструира филмовъ сценарий? Удавянето на „съврѣменната култура“ въ филмова зрѣлищность е „възпитало“ този начинъ на мислене. Сега това мислене се проектира и върху реалностьта, особено остро въ контекста на „короната-вирусъ“. Характерното за сценариитѣ прѣскачане отъ...
15 фрагмента към житието на преп. Мария Египетска I. За елините, т.е. цивилизованите, образованите, учените, разумните, съвъпросниците на тоя век, искусните в спора и доказателствата, — с една дума, за «цвета на обществото» — Христос е безумство. Кръстът Христов е безумство. Затова Бог е избрал онова, що е от долен...
Чудили ли сте се понякога какво означават думите от молитвата на Оптинските старци: „Укрий ме от мрежите му в скритата пустиня на Твоето спасение“… Скрита пустиня! В пустинята великите отци и майки не са имали нито храм, нито свещеник, нито причастие. Но са имали Бога. Днес ние живеем така, че...
Само аз ли усещам, колко ненормално много внимание ние, православните християни, отделяме на „смъртоносния вирус“? На фона на това внимание, колцина от нас се тревожат, че могат да се озоват отвъд, тоест пред неподкупно Съдилище, с много по-страшни вируси в душата – греховните страсти, развивани цял живот? Светият и велик...
Преди доста години прочетох в една от книгите на свети Серафим Софийски – за жалост не си спомням точно коя, – че най-голямото Божие наказание за едно общество, това е земното благоденствие. Мисълта ме впечатли като ярка и необикновена, но дълги години не успявах да проникна в дълбочината на смисъла...
Откъде идва ужасът, откъде се ражда страхът? Целият материализъм може да се сведе до парѝте, да се обясни със златото – човекът „без душа“, който няма да живее вечно на земята, но няма къде другаде да „избяга“ от ужаса на това битие тъй неестествено за умната, чувствуващата и мислещата си...
Изучаването на езици включва овладяването им на извънтеоретично (а аз бих го нарекъл дори свръхтеоретично) равнище: при достатъчно широк опит с неизбежно повтарящи се модели (парадигми), умът усвоява неписаните (свръх-, т.е. над-теоретични) правила на работа с (на) езика. При натрупване на огромен опит (целенасочено или не), човек усвоява „свръх-теоретично“ (т.е....
„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е...
Мисля си, какво ще е българското общество слѣдъ карантината. Научихме ли се да пазимъ другия? – нали затова бѣхме затворени? Научихме ли се, че грижата за здравето е въ прѣдпазването, а не въ нехайното отдаване на порочни навици, пъкъ „лѣкаритѣ да му мислятъ, нали затова имъ плащаме“? Лично у менъ...
(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви от слънце блестяха по умитата улица. Малко червейче се подаде между дебелите като смокове коренища на липата пред бащиния дом и челото му се окъпа...
Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо...
Катето, петгодишната ми дъщеря, има по-вѣренъ езиковъ усѣтъ отъ масовата журналистика (или, по аналогия съ „коронавируса“: масажурналистиката). Не я хваля. Тя сама се досѣти да членува нелѣпицата „коронавирусъ“ като полусвързани думи (каквито би трѣбвало да сѫ тѣ): короната-вирусъ. Това ми дава да разбера, че вече е усвоила парадигмата: царь-пъдарь →...
Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един...
Отъ гроба възкресенъ излизатридневниятъ, подпухналъ Лазарь,но даже Марта и Марияне чакатъ, за да го повежатъ! Христосъ въ Йерусалимъ възлиза,но само сѣнкитѣ атлазенипостилатъ пѫтя вмѣсто ризи,и вѣтви палмови се свеждатъпрѣдъ бѣлото осле съ надежда…„Осанна“ дѣтска не звънти,нито „Благословенъ!“ отеквавъ Йерусалимскитѣ стѫгди… Обикновена синя вечерь –свѣтътъ живѣе безъ Христаи въ страхове отъ...
Често една „конспиративна теория“ е просто непотвърдена хипотеза. Подходът, който отхвърля непотвърдената хипотеза, още повече такава, която разполага с логично издържани доводи и представя ясни и последователни мотивиращи разсъждения, е не просто ненаучен. А подход, който осмива a priori една хипотеза, само защото „звучи конспиративно“, е не просто горчива самоирония...
Прочетѣте внимателно, помислѣте дълбоко върху петата Божия заповѣдь: Почитай баща си и майка си, (за да ти бѫде добрѣ и) за да живѣешъ дълго на земята, която Господь, Богъ твой, ти дава. Всѣка Божия заповѣдь е тайнство, а петата ни разкрива тайната на собственитѣ ни земна сѫдба и животъ. И...
Опитвамъ се да чета съврѣмененъ романъ – нелошъ сюжетъ, за пандемия отъ птичи грипъ. Но отъ самото начало нѣщо ми тежи въ начина на писане. Постепенно осъзнавамъ какво е. Романътъ е написанъ сѣкашъ „по филмъ“ – прѣобладава „сценичното“, „сценаричното“, а не собствено романното, литературното, художественото. Вейдле говори за „смъртьта на...
Забѣлѣзвате ли сходството въ начина на мислене на съврѣменния човѣкъ и… начина, по който се конструира филмовъ сценарий? Удавянето на „съврѣменната култура“ въ филмова зрѣлищность е „възпитало“ този начинъ на мислене. Сега това мислене се проектира и върху реалностьта, особено остро въ контекста на „короната-вирусъ“. Характерното за сценариитѣ прѣскачане отъ...
