Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

0

Психология на изкушението, вярата и възпитанието

В живота да опиташ всичко… От една страна, поради вроденото ни (по наследство) любопитство – оная смътна сила, която е алчна за опит и опитване – у нас живее (и често прекипява) стремежът към „изпитване на различното“. Отделен е въпросът, че този стремеж е, меко казано, необвързан с разума. От...

0

За приказните убийци на детството

Способността ни да се заблуждаваме е наслоила в мисленето ни подозрение дори към истината и реалността. „Що е истина?“ „Що е реалност“? — са въпроси на ум, доверил се на себе си и в опита на самоизмамата си изгубил опита на непосредствената истина, а понякога даже способността да възприема истината...

0

(Анти)иконизацията на езика

– „Не мога да дишам!“– Пречи ти маската. Свали я и дишай! Изнамирането на „явления“ като „политкоректен език“, непозволени думи („език на омразата“) и пр. е признак на опит за „(анти)иконизация“ на езика – творба на извратени умове, които „не позволяват“ съществуването на изразни средства „извън канона“ – самоподигравка на...

0

За спасението на себе си и от себе си

Една от най-странните фрази, които като християнин съм чувал, е „спасявам се“. Цялата прелест на фразата е събрана в това „се“. Себе си. Сам. Своята душа. Както е известно, във възвратните действия субектът (суверенно) извършва действието върху самия себе си – храня се(бе си), обличам се(бе) си… Понякога това действие...

0

Еротизъм и красота

Представете си женската красота като волна сърна в леса, упоена от здраве, живот и дива сила, непокорна на ничие веление, освен на вложената от Твореца собствена природа. Всяко нейно движение и покой, скок и приклякане, всяка гънка на тялото ѝ са олицетворение на естествената красота, а грижата ѝ за малките...

0

Практическа граматика на реалността

Изучаването на езици включва овладяването им на извънтеоретично (а аз бих го нарекъл дори свръхтеоретично) равнище: при достатъчно широк опит с неизбежно повтарящи се модели (парадигми), умът усвоява неписаните (свръх-, т.е. над-теоретични) правила на работа с (на) езика. При натрупване на огромен опит (целенасочено или не), човек усвоява „свръх-теоретично“ (т.е....

0

Култътъ къмъ „различностьта“

„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е...

1

Слѣдкарантинно

Мисля си, какво ще е българското общество слѣдъ карантината. Научихме ли се да пазимъ другия? – нали затова бѣхме затворени? Научихме ли се, че грижата за здравето е въ прѣдпазването, а не въ нехайното отдаване на порочни навици, пъкъ „лѣкаритѣ да му мислятъ, нали затова имъ плащаме“? Лично у менъ...

0

Еделвайс 13

(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви от слънце блестяха по умитата улица. Малко червейче се подаде между дебелите като смокове коренища на липата пред бащиния дом и челото му се окъпа...

0

Пирамидата на висшитѣ инстанции

Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо...

0

„Езиковирусъ“

Катето, петгодишната ми дъщеря, има по-вѣренъ езиковъ усѣтъ отъ масовата журналистика (или, по аналогия съ „коронавируса“: масажурналистиката). Не я хваля. Тя сама се досѣти да членува нелѣпицата „коронавирусъ“ като полусвързани думи (каквито би трѣбвало да сѫ тѣ): короната-вирусъ. Това ми дава да разбера, че вече е усвоила парадигмата: царь-пъдарь →...

0

Православие

Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един...

close

Харесвате ли сайта ми? Споделете го, моля!