В живота да опиташ всичко… От една страна, поради вроденото ни (по наследство) любопитство – оная смътна сила, която е алчна за опит и опитване – у нас живее (и често прекипява) стремежът към „изпитване на различното“. Отделен е въпросът, че този стремеж е, меко казано, необвързан с разума. От...
Способността ни да се заблуждаваме е наслоила в мисленето ни подозрение дори към истината и реалността. „Що е истина?“ „Що е реалност“? — са въпроси на ум, доверил се на себе си и в опита на самоизмамата си изгубил опита на непосредствената истина, а понякога даже способността да възприема истината...
Една от най-странните фрази, които като християнин съм чувал, е „спасявам се“. Цялата прелест на фразата е събрана в това „се“. Себе си. Сам. Своята душа. Както е известно, във възвратните действия субектът (суверенно) извършва действието върху самия себе си – храня се(бе си), обличам се(бе) си… Понякога това действие...
Представете си женската красота като волна сърна в леса, упоена от здраве, живот и дива сила, непокорна на ничие веление, освен на вложената от Твореца собствена природа. Всяко нейно движение и покой, скок и приклякане, всяка гънка на тялото ѝ са олицетворение на естествената красота, а грижата ѝ за малките...
Изучаването на езици включва овладяването им на извънтеоретично (а аз бих го нарекъл дори свръхтеоретично) равнище: при достатъчно широк опит с неизбежно повтарящи се модели (парадигми), умът усвоява неписаните (свръх-, т.е. над-теоретични) правила на работа с (на) езика. При натрупване на огромен опит (целенасочено или не), човек усвоява „свръх-теоретично“ (т.е....
„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е...
(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви от слънце блестяха по умитата улица. Малко червейче се подаде между дебелите като смокове коренища на липата пред бащиния дом и челото му се окъпа...
Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо...
Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един...
Отъ гроба възкресенъ излизатридневниятъ, подпухналъ Лазарь,но даже Марта и Марияне чакатъ, за да го повежатъ! Христосъ въ Йерусалимъ възлиза,но само сѣнкитѣ атлазенипостилатъ пѫтя вмѣсто ризи,и вѣтви палмови се свеждатъпрѣдъ бѣлото осле съ надежда…„Осанна“ дѣтска не звънти,нито „Благословенъ!“ отеквавъ Йерусалимскитѣ стѫгди… Обикновена синя вечерь –свѣтътъ живѣе безъ Христаи въ страхове отъ...
Често една „конспиративна теория“ е просто непотвърдена хипотеза. Подходът, който отхвърля непотвърдената хипотеза, още повече такава, която разполага с логично издържани доводи и представя ясни и последователни мотивиращи разсъждения, е не просто ненаучен. А подход, който осмива a priori една хипотеза, само защото „звучи конспиративно“, е не просто горчива самоирония...
Опитвамъ се да чета съврѣмененъ романъ – нелошъ сюжетъ, за пандемия отъ птичи грипъ. Но отъ самото начало нѣщо ми тежи въ начина на писане. Постепенно осъзнавамъ какво е. Романътъ е написанъ сѣкашъ „по филмъ“ – прѣобладава „сценичното“, „сценаричното“, а не собствено романното, литературното, художественото. Вейдле говори за „смъртьта на...
Забѣлѣзвате ли сходството въ начина на мислене на съврѣменния човѣкъ и… начина, по който се конструира филмовъ сценарий? Удавянето на „съврѣменната култура“ въ филмова зрѣлищность е „възпитало“ този начинъ на мислене. Сега това мислене се проектира и върху реалностьта, особено остро въ контекста на „короната-вирусъ“. Характерното за сценариитѣ прѣскачане отъ...
15 фрагмента към житието на преп. Мария Египетска I. За елините, т.е. цивилизованите, образованите, учените, разумните, съвъпросниците на тоя век, искусните в спора и доказателствата, — с една дума, за «цвета на обществото» — Христос е безумство. Кръстът Христов е безумство. Затова Бог е избрал онова, що е от долен...
В живота да опиташ всичко… От една страна, поради вроденото ни (по наследство) любопитство – оная смътна сила, която е алчна за опит и опитване – у нас живее (и често прекипява) стремежът към „изпитване на различното“. Отделен е въпросът, че този стремеж е, меко казано, необвързан с разума. От...
Способността ни да се заблуждаваме е наслоила в мисленето ни подозрение дори към истината и реалността. „Що е истина?“ „Що е реалност“? — са въпроси на ум, доверил се на себе си и в опита на самоизмамата си изгубил опита на непосредствената истина, а понякога даже способността да възприема истината...
– „Не мога да дишам!“– Пречи ти маската. Свали я и дишай! Изнамирането на „явления“ като „политкоректен език“, непозволени думи („език на омразата“) и пр. е признак на опит за „(анти)иконизация“ на езика – творба на извратени умове, които „не позволяват“ съществуването на изразни средства „извън канона“ – самоподигравка на...
Една от най-странните фрази, които като християнин съм чувал, е „спасявам се“. Цялата прелест на фразата е събрана в това „се“. Себе си. Сам. Своята душа. Както е известно, във възвратните действия субектът (суверенно) извършва действието върху самия себе си – храня се(бе си), обличам се(бе) си… Понякога това действие...
Представете си женската красота като волна сърна в леса, упоена от здраве, живот и дива сила, непокорна на ничие веление, освен на вложената от Твореца собствена природа. Всяко нейно движение и покой, скок и приклякане, всяка гънка на тялото ѝ са олицетворение на естествената красота, а грижата ѝ за малките...
Изучаването на езици включва овладяването им на извънтеоретично (а аз бих го нарекъл дори свръхтеоретично) равнище: при достатъчно широк опит с неизбежно повтарящи се модели (парадигми), умът усвоява неписаните (свръх-, т.е. над-теоретични) правила на работа с (на) езика. При натрупване на огромен опит (целенасочено или не), човек усвоява „свръх-теоретично“ (т.е....
„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е...
Мисля си, какво ще е българското общество слѣдъ карантината. Научихме ли се да пазимъ другия? – нали затова бѣхме затворени? Научихме ли се, че грижата за здравето е въ прѣдпазването, а не въ нехайното отдаване на порочни навици, пъкъ „лѣкаритѣ да му мислятъ, нали затова имъ плащаме“? Лично у менъ...
(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви от слънце блестяха по умитата улица. Малко червейче се подаде между дебелите като смокове коренища на липата пред бащиния дом и челото му се окъпа...
Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо...
Катето, петгодишната ми дъщеря, има по-вѣренъ езиковъ усѣтъ отъ масовата журналистика (или, по аналогия съ „коронавируса“: масажурналистиката). Не я хваля. Тя сама се досѣти да членува нелѣпицата „коронавирусъ“ като полусвързани думи (каквито би трѣбвало да сѫ тѣ): короната-вирусъ. Това ми дава да разбера, че вече е усвоила парадигмата: царь-пъдарь →...
Според мен „православен“ няма степен за сравнение и превъзходство. Не може да се казва „по-православен“ или „най-православен“. Както „съществуващ“. Не може някой да е по-съществуващ, а друг – най-съществуващ. Същото може да се каже и за „истинно православен“. Не може да си православен „неистинно“. Въведе ли се „истинно православен“, един...
