По-бѣла!По-бѣла!По-бѣла!Да бѫде душата избѣлена цѣла,покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,да стане невидимо — що е видѣла,калища, чернища и хорски злобища,прочетени-чути, да спят въ пепелищаотъ свѣтла и ледена димъ-бѣлота;и бѣлъ да е, бѣлъ да е, зименъ свѣта!И нека стопи се и сѣтния шумъи нека замлъкне и тънкия ручей,доклѣ изтече тая чемерна...
Нанесѣте въздишкавърху сломения есененъ листъ…Така… не натискайте много —той вече е плахъ до разкѫсване…Слѣдъ нея недѣйте поставя удивителна,а умилостивителна… (16 окт. 2021 г.)
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше под врата си дървено пънче, па лягаше тъй, че слънчевият поток да се лее право върху челото му, право през затворените му клепки. Това бяха...
Когато долната земя е вече много долна,а ти пълзиш, изопнат към орляцитеи, всеки страх оставил на долняците,нехаеш, че си сам и че е болно… Там долу скърцат зъби долни сили,че са изпуснали отново личност някаквада изпълзи високо над люпилотона страх и лицемерие и вятър… Но няма в теб тъга –...
Сънуваш, че са те увлеклив подземие уютно и широко,и те въвличат все по-надълбокода си на сигурно – от входа по-далеко. А после те насочват все по-правилнокъм коридор със светлина пленителнаи ти напъваш, драпаш умилителнона конус светещ към върха стеснен. Достигайки целта на обещанотоспасение във тоя сън въвлечен,обзема те копнежа по...
Посткапитализмът вижда главния си проблем в естествения човек: човекът, който пречи на по-нататъшното забогатяване, на по-нататъшната роботизация (и изкуствено-интелигентизация); човекът, който е принуден да се храни с все по-неестествени храни, да живее във все по-неестествени условия, и чийто ум да бъде пълнен с все по-неестествени идеологии и налудности. Всичко това...
Звъни септември.Сбират се децата…Ала над тоя чакан звънсе спуща бавно креп от маски чернии над главици детски облаци чемернисе сбират като гарвани отвън…На старото училище звънецапроглася на септември добротата,с пшеничен клас изплетен, злат венецна есента закичил е вратата…Но щат ли под венеца минаусмихнати, безоблачни лицаили без образ – като че...
Топи се лятото… и малкият ни святсе свива пред сланите боязливо.Една пчела за полет в непознатипредели сбира сетните си сили.Остава само напръстник от бистронебе без облак, отразено в кладенецсред суха шир от спомени тревисти,полюшвани от вятър тих. И хладна ена есенното утро добротата –пред нея скланя златна гръд земятаи в...
Небето влива бели мастилапо всички хоризонти млечносивии селската предутринна мъглабила и хълми околни залива.Далече нейде, сънено щурчес последни сили трака броеница…Завито плътно, моето момчеброи колички насъне. Зорницанезрима зад мъглите си отива;а сън неуловим все още носи ме,кафето силно димкаво изстивав предутрин хлад и полъх сенокосен. Земице моя малка, омъглена,ти спиш...
Съврѣменниятъ човѣкъ „мисли“ чрѣзъ образи и сѣтива – като дѣте – трѣбватъ му силни, ярки видения, прѣживявания, сѣтивность… А културата всѫщностъ е основана на умозрителность. Днесь „култура“ въ повечето случаи наричатъ зрѣлищата. Низпровержението на културата е именно въ нейното осѣтивяване, въ прѣвръщането ѝ въ слугиня на сѣтивата и сѣтивното. Умозрителното,...
Днес стана дума за насмешката, като „елемент от хумора“. Насмешката, поне по езиково значение, е олекотен присмех, присмехът е олекотена подигравка, подигравката е олекотена гавра, гаврата е неоделотворено мъчителство. Този „прекрасен“ низ от „весели“ чувства е дълбоко свързан с егото, с чувството ни за превъзходство над някого или някои други...
Светослава се връщаше от обора с ведро прясно издоено мляко. Тя вървеше по прохода край северната скала-стена на дома, осветяван от светилника, закачен край вратата от запад, гдето живееха. Хладът на скалата идеше от дясната ѝ страна като лек, димен полъх, женският ѝ дъх се срещаше с него и с...
Докато бавно, много бавно, се създава романът ми «Възвращение», множество писателски бележки остават „в полетата“ и няма да влязат в неговия първи том. После… не знам. Но днес, препрочитайки една от тях, реших да я споделя тук – може би ще намери отклик в нечие сърдце. ИЗЧЕРПАНОСТ Когато интимността престане...
Балкана нахлупва власат ямурлуки черни овни се засилват,та блъскат чела над смълчаното билои в миг прозвънява улука. Миг светъл преди да угасне небетопрощални лъчи ме погалват,на запад баирите мрачни подпалват —миг само пред небитието… Вихрушка липите огъва на лък,стрели със свистене политати затрополяват прастари копитаудавяйки всичката мъка… И рукват небесните...
на жена ми Тази жена заслужавапланина от любов —десет години е майкане само на нашите рожби,но и на родния дом! Десет години далечеот бащина стряхатя вложи в земята ни българскаобич и труд:няма в градината плевелисамо цветя! Никога не се оплакавсред денонощните грижиза мъжов дом и за дребни деца!Тази жена носи...
По-бѣла!По-бѣла!По-бѣла!Да бѫде душата избѣлена цѣла,покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,да стане невидимо — що е видѣла,калища, чернища и хорски злобища,прочетени-чути, да спят въ пепелищаотъ свѣтла и ледена димъ-бѣлота;и бѣлъ да е, бѣлъ да е, зименъ свѣта!И нека стопи се и сѣтния шумъи нека замлъкне и тънкия ручей,доклѣ изтече тая чемерна...
Нанесѣте въздишкавърху сломения есененъ листъ…Така… не натискайте много —той вече е плахъ до разкѫсване…Слѣдъ нея недѣйте поставя удивителна,а умилостивителна… (16 окт. 2021 г.)
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше под врата си дървено пънче, па лягаше тъй, че слънчевият поток да се лее право върху челото му, право през затворените му клепки. Това бяха...
Когато долната земя е вече много долна,а ти пълзиш, изопнат към орляцитеи, всеки страх оставил на долняците,нехаеш, че си сам и че е болно… Там долу скърцат зъби долни сили,че са изпуснали отново личност някаквада изпълзи високо над люпилотона страх и лицемерие и вятър… Но няма в теб тъга –...
Сънуваш, че са те увлеклив подземие уютно и широко,и те въвличат все по-надълбокода си на сигурно – от входа по-далеко. А после те насочват все по-правилнокъм коридор със светлина пленителнаи ти напъваш, драпаш умилителнона конус светещ към върха стеснен. Достигайки целта на обещанотоспасение във тоя сън въвлечен,обзема те копнежа по...
Посткапитализмът вижда главния си проблем в естествения човек: човекът, който пречи на по-нататъшното забогатяване, на по-нататъшната роботизация (и изкуствено-интелигентизация); човекът, който е принуден да се храни с все по-неестествени храни, да живее във все по-неестествени условия, и чийто ум да бъде пълнен с все по-неестествени идеологии и налудности. Всичко това...
Звъни септември.Сбират се децата…Ала над тоя чакан звънсе спуща бавно креп от маски чернии над главици детски облаци чемернисе сбират като гарвани отвън…На старото училище звънецапроглася на септември добротата,с пшеничен клас изплетен, злат венецна есента закичил е вратата…Но щат ли под венеца минаусмихнати, безоблачни лицаили без образ – като че...
Топи се лятото… и малкият ни святсе свива пред сланите боязливо.Една пчела за полет в непознатипредели сбира сетните си сили.Остава само напръстник от бистронебе без облак, отразено в кладенецсред суха шир от спомени тревисти,полюшвани от вятър тих. И хладна ена есенното утро добротата –пред нея скланя златна гръд земятаи в...
Небето влива бели мастилапо всички хоризонти млечносивии селската предутринна мъглабила и хълми околни залива.Далече нейде, сънено щурчес последни сили трака броеница…Завито плътно, моето момчеброи колички насъне. Зорницанезрима зад мъглите си отива;а сън неуловим все още носи ме,кафето силно димкаво изстивав предутрин хлад и полъх сенокосен. Земице моя малка, омъглена,ти спиш...
… Лошият превод не е в лошия подбор на думите, а в послушното следване на логиката на чуждия, а не са своя език. Дълбокото знание на родния език определя крайното качество на превода. А точният превод замъглява именно логиката на своя език. Затова аз съм убеден, че никой робот-преводач не...
Съврѣменниятъ човѣкъ „мисли“ чрѣзъ образи и сѣтива – като дѣте – трѣбватъ му силни, ярки видения, прѣживявания, сѣтивность… А културата всѫщностъ е основана на умозрителность. Днесь „култура“ въ повечето случаи наричатъ зрѣлищата. Низпровержението на културата е именно въ нейното осѣтивяване, въ прѣвръщането ѝ въ слугиня на сѣтивата и сѣтивното. Умозрителното,...
