Честност,трудолюбие,чистосърдечие,простодушие и свян.Съвест,жизнелюбиеи вреченостна народен идеал. Щедрост в бедност,целомъдрие,милост,вярност,гостолюбие,бодър уми книголюбие… Казват, „Времетое друго!“Вятър времето!Погубихмезлатниядуховен плуг,нивата обрастес тръне,в тъмен страхдушитетънат,и опоскана Българияне намира пътназад към честност,трудолюбие,чистосърдечие,простодушиеи свян… 21 април 2021 г.
Като баща на четири дѣца, макаръ да нося родителското брѣме и задължения съ огромна радость и любовь, азъ осъзнавамъ и огромната си отговорность за всѣки единъ членъ на сѣмейството ми. Всѫщностъ, това сѫ едно много малко сѣмейство и една много малка отговорность въ сравнение съ отговорностьта на тѣзи, които намѣтатъ...
В моето детство държавната граница бе символ на добре пазен дом и мирен, защитен живот. В нашето детско съзнание, граничарите бяха героите на България в мирно време. Само за трийсетина години това съзнание бе дълбоко промито. Държавната граница е естественото продължение на родословно-семейната граница. Тя е възникнала в прастари времена...
Сякаш всичко в човешкия живот е предназначено да учи човека на смирение. Зачатието му и раждането му, с тяхната безпомощност, му дават знак, че каквито и дарования да е получил, възелът на живота му е вързан в същия мрак, влага и невъзможност да прояви волята си както и при най-низшия...
Не обичам промените… В човеците, в предметите и всичко, що живее наоколо ми… В тях обичам не промените, а делничността, повторението, оная приветлива, ненатрапчива неизменност: да станеш сутринта, да отвориш прозореца и да ти се усмихне същото родно небе! И да знаеш, че всички ще са под него до вечерта,...
Горещ и ясен следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към нашата улица „Еделвайс“ зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета — свидетели на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш голота. Гледаш...
Синия тюл на небето крепятдевствено бели брезици.Гълъб прогука. Искрящи сълзицикъдрави листи росят. Облаци сетни топят се далечев купола, син до полуда.Слънцето слиза в упойната вечер,бяла златѝ пеперуда. Слизам и аз и към къщи си ида —да се усетя обичан,като по чудо избавено птичеот грозота и обиди. В тюл виолетов небето...
ПРИЗОРИ Призори приливиприказ сияйнапръска зоратав примръзнали гранки. Приказки простиразправя пробудена,притчи призѝвнопреплита-плете. Пристан сияенад пръсти преплетени,пристан прозрачна —родно небе,призрачна пропастприбира нощта… Пролет приижда,прелива, плетепрѝзорно булоот прежда природна,притки пригръщас притома прелека,птици прокуденис прежност притегля,прихват врабцитеот мраз прималелис пръсти пристойнипригалва ги тя… Призори призивпривлича сърцето мипризори приливпримилва духа ми,прежната приказка,притихнал, мълви… Припвам прелъганот...
Човешката душа е безсмъртна и вечна – единствено човек има съзнание и понятие за безсмъртие и вечност. След като съществуват и неназовими неща, колко повече – назовимите са съществуващи и истинни! Дори лъжата може само да изкриви, изопачи, изврати някое битие, но не може да го отстрани. Например, лъжата, че...
(Глава 31 от романа ми „Възвращение“, том първи) В човешката душа има пространства, които тихо чакат да ги открием, или по-скоро, да се завърнем в тях. През повечето време повечето хора не достигат дори до спомен за тях — тъй силен е шумът на суетата, наречена всекидневие. Умът човешки се...
Читателски бележки към книгата „Малолетна проститутка“ от Александър Томов (ИК Милениум, 2009 г.) Когато човек пише за нечия книга, винаги попада под риск да вижда в нея неща, които авторът не казва и не е имал намерението да каже. От друга страна обаче, книжовният преглед може да се чете не...
Удивен съм как хората вече си правят снимки, дори семейни, които даже споделят в „мрежата“, ала на тези портретни по природата си снимки те са… без лица, сиреч, маскирани до очите! Онова, което прави портрета – портрет, вече липсва. Лицето, което прави човешката снимка – човешка снимка, е вече завзето...
От нежност, събирана толкова зимиомекна самата ѝ същност;и никакви рани – същински и мними,покоя ѝ в плач не превръщат. Тя грозна е, знае! — Но цяла е вечедушата ѝ в слънчеви дебризакътана ласкаво. Кротка обреченостлицето ѝ светло посребря. Как никой не вижда как може да любимомиче със сласт непоглеждано!Как всички...
Какъ се чувствуватъ крилѣтѣ, които сѫ спрѣли да летятъ още въ дѣтството на птицата? Какво е състоянието на чистота, което човѣкъ губи толкова рано въ живота си, което сегашната „култура“ се опитва не само да му отнеме колкото се може по-рано въ дѣтството, та да не остане у него и...
Засега не. Ключова дума — „все още“. Но да се замислим: когато ни задължават да приемаме какъвто и да е продукт, всъщност ни задължават да послужим на производителя му, в материален план (защото потребителят е средство за реализация на печалбите на производителя и баснята за „клиента-цар“ е празнословие). А в...
Честност,трудолюбие,чистосърдечие,простодушие и свян.Съвест,жизнелюбиеи вреченостна народен идеал. Щедрост в бедност,целомъдрие,милост,вярност,гостолюбие,бодър уми книголюбие… Казват, „Времетое друго!“Вятър времето!Погубихмезлатниядуховен плуг,нивата обрастес тръне,в тъмен страхдушитетънат,и опоскана Българияне намира пътназад към честност,трудолюбие,чистосърдечие,простодушиеи свян… 21 април 2021 г.
Като баща на четири дѣца, макаръ да нося родителското брѣме и задължения съ огромна радость и любовь, азъ осъзнавамъ и огромната си отговорность за всѣки единъ членъ на сѣмейството ми. Всѫщностъ, това сѫ едно много малко сѣмейство и една много малка отговорность въ сравнение съ отговорностьта на тѣзи, които намѣтатъ...
В моето детство държавната граница бе символ на добре пазен дом и мирен, защитен живот. В нашето детско съзнание, граничарите бяха героите на България в мирно време. Само за трийсетина години това съзнание бе дълбоко промито. Държавната граница е естественото продължение на родословно-семейната граница. Тя е възникнала в прастари времена...
Сякаш всичко в човешкия живот е предназначено да учи човека на смирение. Зачатието му и раждането му, с тяхната безпомощност, му дават знак, че каквито и дарования да е получил, възелът на живота му е вързан в същия мрак, влага и невъзможност да прояви волята си както и при най-низшия...
Не обичам промените… В човеците, в предметите и всичко, що живее наоколо ми… В тях обичам не промените, а делничността, повторението, оная приветлива, ненатрапчива неизменност: да станеш сутринта, да отвориш прозореца и да ти се усмихне същото родно небе! И да знаеш, че всички ще са под него до вечерта,...
Горещ и ясен следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към нашата улица „Еделвайс“ зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета — свидетели на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш голота. Гледаш...
Синия тюл на небето крепятдевствено бели брезици.Гълъб прогука. Искрящи сълзицикъдрави листи росят. Облаци сетни топят се далечев купола, син до полуда.Слънцето слиза в упойната вечер,бяла златѝ пеперуда. Слизам и аз и към къщи си ида —да се усетя обичан,като по чудо избавено птичеот грозота и обиди. В тюл виолетов небето...
ПРИЗОРИ Призори приливиприказ сияйнапръска зоратав примръзнали гранки. Приказки простиразправя пробудена,притчи призѝвнопреплита-плете. Пристан сияенад пръсти преплетени,пристан прозрачна —родно небе,призрачна пропастприбира нощта… Пролет приижда,прелива, плетепрѝзорно булоот прежда природна,притки пригръщас притома прелека,птици прокуденис прежност притегля,прихват врабцитеот мраз прималелис пръсти пристойнипригалва ги тя… Призори призивпривлича сърцето мипризори приливпримилва духа ми,прежната приказка,притихнал, мълви… Припвам прелъганот...
Човешката душа е безсмъртна и вечна – единствено човек има съзнание и понятие за безсмъртие и вечност. След като съществуват и неназовими неща, колко повече – назовимите са съществуващи и истинни! Дори лъжата може само да изкриви, изопачи, изврати някое битие, но не може да го отстрани. Например, лъжата, че...
(Глава 31 от романа ми „Възвращение“, том първи) В човешката душа има пространства, които тихо чакат да ги открием, или по-скоро, да се завърнем в тях. През повечето време повечето хора не достигат дори до спомен за тях — тъй силен е шумът на суетата, наречена всекидневие. Умът човешки се...
Читателски бележки към книгата „Малолетна проститутка“ от Александър Томов (ИК Милениум, 2009 г.) Когато човек пише за нечия книга, винаги попада под риск да вижда в нея неща, които авторът не казва и не е имал намерението да каже. От друга страна обаче, книжовният преглед може да се чете не...
Удивен съм как хората вече си правят снимки, дори семейни, които даже споделят в „мрежата“, ала на тези портретни по природата си снимки те са… без лица, сиреч, маскирани до очите! Онова, което прави портрета – портрет, вече липсва. Лицето, което прави човешката снимка – човешка снимка, е вече завзето...
