Оня светъл прозорец гледаше право в небето,той ми даваше облаци, птици, звезди и простор,той бе моят приют подир гневния ден, къдетосе прибирах премазан от хилядолетна умора,остарял не със ден, а с един сизиф земно безумие… А прозорецът грабваше пак моя поглед нагореи ме връщаше в себе си – кладенец с...

Тоя грозд е стих ненаписан —само миг, и словата отлитатв небосвода, где облаци скитат…Тъй светът е отвека орисан:съществува единственоминало бъдещенастоящето чезне с мига,в който гроздаоткъсвам…

Снегът е цял. Проправям си пъртинакъм приказна камина под снега.Небе отдавна няма. Оцелявам,защото цял светът е в белота. С метличка чистя пъновете стари,снегът е сух – ще лумнат подир миг.Нареждам ги, подлагам сухи вейки –на зàвет под дувара нежносив…Искра… и съчка пламъче улавя,нагоре го препраща… Не след дългозализва пъна пламъкът...

На Таня Ф. Щом корените заговорят,щом откъм корена боли,и най-трънливия листакс дъжда и вятъра мърморещсе свива и от болка ронинад скрития дълбоко корен. И като мъдра майка, Есенобруления свят повиваи му напомня с хладна песенжълтее всичко и огнива,и му напомня как отдавнае бил фиданка вироноса,и до небето е възлязълзащото корен...

Дочака дъжд, отрудена старице –застлаха ти попуканата дланна суха есен сухите листа,от дълги дни набраните сълзиципомазаха ти ссъхналите рани,умиха ти сплъстената коса,приспаха ти страха и засънувана първа пролет тихата роса,и пак като жътварка затъгувапо дни родитни и по златна младостти моя обич, българска земя! Ах, тоя дъжд, омъчена земице,на Бога...

Врани се реят,клони стърчат.Хълми чернеят,следи не личат. Пушек далечен,зад десет баира –никой тук вечене се прибира. Въглени тлеятнад хребети мрачни,мълком гаснеятзарници здрачни. Къща пустеещавехт виранлъктоку под неяпосърнал лъг. А на лъгапред стобора разклеченкато зеницана заник далеченв джуглина торсама посадена,румена греетиква студена. Ледни лъчия милват за сбогомтя е сиротнано не тъжи:вятър...

ФОШАНСКИ ЕСЕНИ на Лили 1. Предѝ десет есенинезнайни звездинад Лòцун мъждяха…Подир душния ден,накрай прахолякакрай Рижите кули,аз стоях и те чакахда дойдеш със сто и седмицата…А градът се разпадашена неонови драскии във всеки нов рейсприковавах очи:„Сто и седем!“ – на пръстиси изглеждах очите,ала други по стълбите слизаха…И най-сетне, помниш ли,той и...

„Духовността няма религиозни граници“ (чуто при „Кулезич“). В тази „сентенция“ е събрана цялата обърканост на съвременния човек не само по отношение на духовността, но и по отношение на езика, логиката и мисленето. За да си духовен, не е нужно да изповядваш някаква (религиозна) истина. С това се постига “пълно равенство”:...

В началото на „карантината“, по някакво странно стечение на обстоятелствата (или пък като знак неведом) и трите ми ръчни часовника излязоха извън строя: на електронния със слънчевата батерия, купен през 1998 г., му се счупи по необичаен начин верижката; на тоя със синята циферблата, дето го купих от Китай, му...

Наврѣмето на унизителнитѣ упражнения по социална психология на прѣдишния строй ние развивахме въ себе си вѫтрѣшна язвителность и ирония. Външно бѣхме “тѣхни”. Вѫтрѣшно имъ бѣхме чужди. Правехме, каквото “най-справедливиятъ строй” изискваше отъ насъ, но вѫтрѣшно го иронизирахме и унищожавахме външната сериозность на безсмисления ритуалъ чрѣзъ смазващи подигравки. Тази отрицателна енергия...

Компютрите не мислят. Роботът не мисли. Защо твърдя това? Защото мисълта е като дъха – неуловима, трепкаща, непостоянна, неопределима величина, която може да бъде изразена по хиляди начини. При роботите изразяването не е плод на мислене, а на програмиране. Мисленето се ражда от духовна дейност, от предсловесна искра, мисълта е...

За първи път стъпих в Гела през една юлска нощ на 2001 г. Първото, което селото ми даде, бе непосилно звездно небе – от детство не бях виждал толкова много звезди, засипали свода небесен от край до края! От тоя миг насетне тоя родопски кът – нека подчертая тая дума...

Пътят между село Богатово и Севлиево е тясна ивица, построена за други времена – за леки коли с малки размери и нисък праг на скоростните възможности. Днес този път се натоварва от тежки (леки) автомобили и камиони, които, ако се случи от двете страни на пътя да има пешеходци или...

Една от най-травматичните последици, която очаквам от подобни експерименти, бих нарекъл с името «психическа стерилизация» «Социалното дистанциране» – нелепият израз вместо българския «пазене на безопасно разстояние» тепърва ще «скулптурира» естествената детска непосредственост, детското общуване чрез допир, детската невинна непредпазливост и палавост. Детските усмивки няма да се виждат. Детското дишане ще...

Защо ли въ смутни врѣмена хората по-малко четатъ възвишени книги, слушатъ облагородяваща музика и се стремятъ къмъ достойни занимания? Та точно тѣзи врѣмена най-ярко явяватъ нуждата отъ подобни занятия! Точно защото обществото е изпаднало въ безчувственость къмъ тѣхъ е възможна толкова мѫтилка! Точно защото въ такива врѣмена чистота, благородство и...