Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Забравеното състояние

Какъ се чувствуватъ крилѣтѣ, които сѫ спрѣли да летятъ още въ дѣтството на птицата? Какво е състоянието на чистота, което човѣкъ губи толкова рано въ живота си, което сегашната „култура“ се опитва не само да му отнеме колкото се може по-рано въ дѣтството, та да не остане у него и...

Паспорт за ваксинирани?

Засега не. Ключова дума — „все още“. Но да се замислим: когато ни задължават да приемаме какъвто и да е продукт, всъщност ни задължават да послужим на производителя му, в материален план (защото потребителят е средство за реализация на печалбите на производителя и баснята за „клиента-цар“ е празнословие). А в...

Закон за забрана на съвестта?

В държавата, наречена Австралия, вече има закон, който не само забранява родителската намеса в случай на полова дезориентация на децата им, но дори им забранява „извършването на религиозни практики, включително, но не ограничено до, молитвени практики, молитвени по същество практики за избавление от…“ нежелано полово привличане. Казано с прости думи:...

Съзвучие

В думите на нашия прекрасен български език понякога има много силни послания, които си стоят там от векове непобутнати от човешки разум. Днес можем да чуем понякога словосъчетанието „социална хармония“, което звучи колкото чуждо по звук и дух, толкова и отвлечено и непричастно към действителността, в която живеем. Колцина днес...

Случайни мисли за редакторското изкуство

А. „По-евтин вариант“ Намирането на „по-евтин вариант“ е отрицателен естествен подбор. Настройка на слуха към по-фалшивия, но „евтин“ чужд слух. Цената на превода би трябвало да е свързана с личността и доказания опит на преводача – а не на последния да се гледа като на скотовъдна единица, излязла от университетски...

Секспросвета и власт

Секспросветата — в днешния ѝ вид! — е едно от сигурните средства за унищожаване на националната държавност и на държавата въобще. Онова, което днес наричат „сексуална просвета“ е школа по нравствена развала: първото послание на тази лъженаука е, че половият живот и нравствеността са отделни сфери. Това, на ранен етап....

Приемствеността – гръбнак на цивилизацията

Един човешки живот е недостатъчен, за да се създаде цивилизация или култура. Всички велики постижения на човешката култура се крепят върху труда и натрупаното знание на много поколения. Това, което може да е революционен напредък в областта на науката и техниката, в областта на духа и културата може да се...

Пожелаването

Случайни размисли, породени от превода на понятието гуа-юй (寡慾), „обуздавам желанията си спрямо предметите от тоя свят“. Когато пожелаваме някого, ние го превръщаме – съзнателно или подсъзнателно – в предмет. Пожелаването принизява чрез мисленото отнемане на чуждата воля – човек може да притежава само нещо, което няма воля. Дори животното...

Спомен от „Петолъчка“

Уверен съм, че всичко ставащо с човека през живота му – всяко взаимоотношение, всяка дума, всяко преживяване, впечатление и чувство – се запечатват по някакъв начин в личността му, в паметта му. Спомените са, уви, накъсано от времето съзнание за нещо, което всъщност не принадлежи на времето, а на безкрая...

Душа под снега

Стихове от една необичайна година ДУША ПОД СНЕГА ПЕСЕН ПЪРВА Виелице,завий, фучи, засипвай,света безуменв бяло погреби,косите на душата ми сиротнас надгробна нежностослани!Като невяста, сведена без свястнад покосен любим,коси над мене, сестро,разпилей!И бавно ме затрупай във забраваи повече над менне пей!О сняг, валѝ!Да спя… да спя жадувам,полегнал като облак в пустошта,где...

2020: Записки за една необичайна година

Драги читателю, Пред теб са нахвърляните през 2020 година мои записки – мисли, които са се родили било от реалността на тази кобна година, било от сънищата, надвиснали над ума и проникнали отвъд хоризонта на възприятията; това са проникновения, откровения, разбулвания, изкопчвания от властта на събитията чрез размисъл, отзив, вътрешно...

За очарованието на личните дневници

Не знам какво точно е времето… Не знам, какво точно е времето. Как минава то. Защо минава. Минава ли изобщо? Ето, тук съм аз, в прегръдката на мама. Това е станало, то е част от реалността, която наричаме минало. Но след като е реалност, значи не е минала – реалността...

close

Харесвате ли сайта ми? Споделете го, моля!