Вече трийсета есенлистата се ронят.Оредява Родинатаклон подир клони се питам, ще видя линякога пролетили сетнята есенще дочакам бездом?… Ще остане ли нещоот нашия свят?…Или кални глиганис копита и бивнидо горчивия коренще го изрият,после ще се оригнати в ада свлекат?… Вече трийсета есенредее земята нии в Родината гаснаткомин след комин…Аз живея...

(Нео-, пост-, ултра и прочее) либерализмътъ се прѣвърна въ платформа за все по-безобразна тирания „въ името на свободата“. Причинитѣ за това, според мен, сѫ нѣколко: а) Откѫсването на човѣшкия умъ отъ Бога, т.е. бунтътъ противъ собствената ограниченость чрѣзъ идеята, че знанието, а не истината, освобождава. Това направи либерализма „класовъ“, „елитаренъ“,...

Задушница. Вчера преди обед и ние отидохме на семейния гроб. Когато влизах в селското гробище, една „странна“ мисъл ме осени: ако бихме постигнали целта на християнския живот, сега аз щях да влизам в храм, а наоколо щяха да са скрити под крина свети мощи на знайни и незнайни Божии светии!...

В спомените си от детството и ранното юношество храня нещо, което не е свързано с духа и вярата, но все още топли сърцето ми. Нашето детство беше оградено от вяра в бъдещето – утопична, противоречива за възрастните, но за нас децата – несъмнена и близка. Около нас нямаше новини за...

Грее над всичкослънцето бялоотварям прозорецахвърлям одеялои се потапямв светлия огън…Сещам в просъница –Катето ляга идетска главицана рамо полага ми.Двама отплавамев благата жар наследобеда тих –от ноемврия дар. Миг безконечен –слънчева баня,синята вечностлекува ми раните.На времето бързеяспира без сила;вечна е Катя сръчицата мила.Слънцето вдигадушите ни горе –гледаме, смеем сев сияйни простори,рукват...

Снимка, която направих на 28 октомври 2005 г. По-малко от денонощие след като светлината нарисува тая златна есен, дядо внезапно си отиде от света. Странно е. Снимката е още тук, макар да е илюзия от нули и единици и да съществува и да я виждате само благодарение на вашите компютър...

… Осведомен: Слънцето изгрява от запад! Конспиролог: Откъде го разбра? Осведомен: Всички средства за масово осведомяване го съобщават вече от година! Науката е установила това и с всяко следващо проучване тя го потвърждава. Конспиролог: А ти поглеждаш ли сутрин, когато се събудиш, да видиш сам откъде изгрява? Осведомен: Аз не...

Оня светъл прозорец гледаше право в небето,той ми даваше облаци, птици, звезди и простор,той бе моят приют подир гневния ден, къдетосе прибирах премазан от хилядолетна умора,остарял не със ден, а с един сизиф земно безумие… А прозорецът грабваше пак моя поглед нагореи ме връщаше в себе си – кладенец с...

Тоя грозд е стих ненаписан —само миг, и словата отлитатв небосвода, где облаци скитат…Тъй светът е отвека орисан:съществува единственоминало бъдещенастоящето чезне с мига,в който гроздаоткъсвам…

Снегът е цял. Проправям си пъртинакъм приказна камина под снега.Небе отдавна няма. Оцелявам,защото цял светът е в белота. С метличка чистя пъновете стари,снегът е сух – ще лумнат подир миг.Нареждам ги, подлагам сухи вейки –на зàвет под дувара нежносив…Искра… и съчка пламъче улавя,нагоре го препраща… Не след дългозализва пъна пламъкът...

На Таня Ф. Щом корените заговорят,щом откъм корена боли,и най-трънливия листакс дъжда и вятъра мърморещсе свива и от болка ронинад скрития дълбоко корен. И като мъдра майка, Есенобруления свят повиваи му напомня с хладна песенжълтее всичко и огнива,и му напомня как отдавнае бил фиданка вироноса,и до небето е възлязълзащото корен...

Дочака дъжд, отрудена старице –застлаха ти попуканата дланна суха есен сухите листа,от дълги дни набраните сълзиципомазаха ти ссъхналите рани,умиха ти сплъстената коса,приспаха ти страха и засънувана първа пролет тихата роса,и пак като жътварка затъгувапо дни родитни и по златна младостти моя обич, българска земя! Ах, тоя дъжд, омъчена земице,на Бога...

Врани се реят,клони стърчат.Хълми чернеят,следи не личат. Пушек далечен,зад десет баира –никой тук вечене се прибира. Въглени тлеятнад хребети мрачни,мълком гаснеятзарници здрачни. Къща пустеещавехт виранлъктоку под неяпосърнал лъг. А на лъгапред стобора разклеченкато зеницана заник далеченв джуглина торсама посадена,румена греетиква студена. Ледни лъчия милват за сбогомтя е сиротнано не тъжи:вятър...

ФОШАНСКИ ЕСЕНИ на Лили 1. Предѝ десет есенинезнайни звездинад Лòцун мъждяха…Подир душния ден,накрай прахолякакрай Рижите кули,аз стоях и те чакахда дойдеш със сто и седмицата…А градът се разпадашена неонови драскии във всеки нов рейсприковавах очи:„Сто и седем!“ – на пръстиси изглеждах очите,ала други по стълбите слизаха…И най-сетне, помниш ли,той и...

„Духовността няма религиозни граници“ (чуто при „Кулезич“). В тази „сентенция“ е събрана цялата обърканост на съвременния човек не само по отношение на духовността, но и по отношение на езика, логиката и мисленето. За да си духовен, не е нужно да изповядваш някаква (религиозна) истина. С това се постига “пълно равенство”:...