Днес стана дума за насмешката, като „елемент от хумора“. Насмешката, поне по езиково значение, е олекотен присмех, присмехът е олекотена подигравка, подигравката е олекотена гавра, гаврата е неоделотворено мъчителство. Този „прекрасен“ низ от „весели“ чувства е дълбоко свързан с егото, с чувството ни за превъзходство над някого или някои други...
Светослава се връщаше от обора с ведро прясно издоено мляко. Тя вървеше по прохода край северната скала-стена на дома, осветяван от светилника, закачен край вратата от запад, гдето живееха. Хладът на скалата идеше от дясната ѝ страна като лек, димен полъх, женският ѝ дъх се срещаше с него и с...
Докато бавно, много бавно, се създава романът ми «Възвращение», множество писателски бележки остават „в полетата“ и няма да влязат в неговия първи том. После… не знам. Но днес, препрочитайки една от тях, реших да я споделя тук – може би ще намери отклик в нечие сърдце. ИЗЧЕРПАНОСТ Когато интимността престане...
Балкана нахлупва власат ямурлуки черни овни се засилват,та блъскат чела над смълчаното билои в миг прозвънява улука. Миг светъл преди да угасне небетопрощални лъчи ме погалват,на запад баирите мрачни подпалват —миг само пред небитието… Вихрушка липите огъва на лък,стрели със свистене политати затрополяват прастари копитаудавяйки всичката мъка… И рукват небесните...
на жена ми Тази жена заслужавапланина от любов —десет години е майкане само на нашите рожби,но и на родния дом! Десет години далечеот бащина стряхатя вложи в земята ни българскаобич и труд:няма в градината плевелисамо цветя! Никога не се оплакавсред денонощните грижиза мъжов дом и за дребни деца!Тази жена носи...
Защо за Православната Църква всички видове сладострастие са тежък грях? Как може удоволствието да е грях? Не е ли дадено това естество на човека от неговия Създател? И други подобни въпроси на съвременни хора. Отговорът е прост, за ония, които могат да го приемат: грехът е в това, че тоя...
Създателите на потребителството знаят добре, че човек пожелава въз основа на представата си за предмета (или човека), затова тяхната психология и инженерство работят върху нашите представи и с представи. Ето защо колкото повече напредват визуално-хипнотичните технологии (вкл. киното, което е една от най-въздействуващите форми на внушение на представи), толкова по-трудно...
Културни кръстопътища 文化相近之道 Китайската и българската култури и техният превод 中保文化及其意譯 1. Превежда ли се култура? 文化可否翻譯？ Преди години, по повод на използван от мен израз — „превод на китайската култура“ — ми направи забележка, че „културата не се превежда“. На пръв поглед, това е така. Културата е нещо твърде...
И носим се всички на сал,отнасян от буйна рекакъм страховит водопад;зад нас са и детство, и младост,и плаваме бавно така,гребейки назад до премала… В началото имахме силии вяра в реката без край,наблизо бе нашият извор,пред погледа — избор до избор!Отдавна поляните майски –потънаха в спомен безсилен… И салът ни носи...
Ръката на малкото момче в ръката на татко. Двамата тихичко заспиват. През прозореца надничат звездите, месечината и двете гугутки, дето живеят под стряхата. Нощта преминава като сън. Сетне нов ден се завърта като колело на каруца и след няколко завъртания спира. Звездите и месечината надничат през прозореца и виждат двамата....
по действителен случай, описан в книгата на Гр. Дяченко «Духовный мiръ» Равната степ мълчеше. Нито полъх. По лицето на дядо Афанасий играеха отблясъците на високия огън. В небето над нас, спокойно и сънливо, светулкаха едри звезди. Чупките и очертанията на спящия чифлик се чернееха под ясночелия месец, криви и приказни…...
По действителен случай,предаден от Гр. Дяченков книгата му „Духовный мiръ“ Отдавна, много отдавна, в малкия градец Едмунт, който бе във владенията на херцог Алба, живееше един благородник на име Бертолд. Той произхождаше от стар и знатен род и затова в хазната на замъка му имаше всякакви богатства: ковчези с елмази,...
We‘re two of a kind, Silence and IAlan Parsons Не обичамъ ни куче,което ме лае,нито коте, коетоми се умилква;прѣдпочитамъ да пияотврѣдъ тишина —за душата ми тя ецѣлителна билка,за душата ми тя е,домашна любимка! 9 май 2021 г.
Тома не вярваше, но не за друго,ами защото толкоз Те обичаше,че искаше да бъдеш Ти, не друг. И„Бог мой и Господ мой!“ наричашеЕдинствения, Койтоот небесата чак до ада слезепри тия, що зове „дечица Мои!“и техните ръце безпомощнив две крепки длани Бащинизавинаги заключи: Твои,Христе, дори кога грешим, сме;дай ни Томòвата любов,та...
Днес — 1 май 2021 г. с покруса узнах, че в 14:22 ч. (пекинско време) си е отишъл от света моят скъп учител и наставник в превода на средновековния китайски роман „Сън в алени покои“, професор Ху Уънбин (1939—2021). Името му не е познато в България, освен може би на...
Днес стана дума за насмешката, като „елемент от хумора“. Насмешката, поне по езиково значение, е олекотен присмех, присмехът е олекотена подигравка, подигравката е олекотена гавра, гаврата е неоделотворено мъчителство. Този „прекрасен“ низ от „весели“ чувства е дълбоко свързан с егото, с чувството ни за превъзходство над някого или някои други...
Светослава се връщаше от обора с ведро прясно издоено мляко. Тя вървеше по прохода край северната скала-стена на дома, осветяван от светилника, закачен край вратата от запад, гдето живееха. Хладът на скалата идеше от дясната ѝ страна като лек, димен полъх, женският ѝ дъх се срещаше с него и с...
Докато бавно, много бавно, се създава романът ми «Възвращение», множество писателски бележки остават „в полетата“ и няма да влязат в неговия първи том. После… не знам. Но днес, препрочитайки една от тях, реших да я споделя тук – може би ще намери отклик в нечие сърдце. ИЗЧЕРПАНОСТ Когато интимността престане...
Балкана нахлупва власат ямурлуки черни овни се засилват,та блъскат чела над смълчаното билои в миг прозвънява улука. Миг светъл преди да угасне небетопрощални лъчи ме погалват,на запад баирите мрачни подпалват —миг само пред небитието… Вихрушка липите огъва на лък,стрели със свистене политати затрополяват прастари копитаудавяйки всичката мъка… И рукват небесните...
на жена ми Тази жена заслужавапланина от любов —десет години е майкане само на нашите рожби,но и на родния дом! Десет години далечеот бащина стряхатя вложи в земята ни българскаобич и труд:няма в градината плевелисамо цветя! Никога не се оплакавсред денонощните грижиза мъжов дом и за дребни деца!Тази жена носи...
Първа глава от книгата “За България и българите”, която Дън Шухуей пише в момента (т.е. 2004 г.) Дун Шухуей Да опознаеш България и българите Много българи ме питат харесвам ли България. На този въпрос не е много лесно да се отговори. Трудно е да изразиш всичките си впечатления просто с...
Моят отговор на този въпрос е отрицателен. В древността е имало почитание на „много богове“, но то не е било състояние на противене срещу новото богооткровение, дадено този път не само на избран народ, но на цялото човечество. Преди проповедта на пълнотата на Истината-Личност, езичество е означавало незнание, но когато...
Защо за Православната Църква всички видове сладострастие са тежък грях? Как може удоволствието да е грях? Не е ли дадено това естество на човека от неговия Създател? И други подобни въпроси на съвременни хора. Отговорът е прост, за ония, които могат да го приемат: грехът е в това, че тоя...
Създателите на потребителството знаят добре, че човек пожелава въз основа на представата си за предмета (или човека), затова тяхната психология и инженерство работят върху нашите представи и с представи. Ето защо колкото повече напредват визуално-хипнотичните технологии (вкл. киното, което е една от най-въздействуващите форми на внушение на представи), толкова по-трудно...
Културни кръстопътища 文化相近之道 Китайската и българската култури и техният превод 中保文化及其意譯 1. Превежда ли се култура? 文化可否翻譯？ Преди години, по повод на използван от мен израз — „превод на китайската култура“ — ми направи забележка, че „културата не се превежда“. На пръв поглед, това е така. Културата е нещо твърде...
И носим се всички на сал,отнасян от буйна рекакъм страховит водопад;зад нас са и детство, и младост,и плаваме бавно така,гребейки назад до премала… В началото имахме силии вяра в реката без край,наблизо бе нашият извор,пред погледа — избор до избор!Отдавна поляните майски –потънаха в спомен безсилен… И салът ни носи...
