Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Оня светъл прозорец

Оня светъл прозорец гледаше право в небето,той ми даваше облаци, птици, звезди и простор,той бе моят приют подир гневния ден, къдетосе прибирах премазан от хилядолетна умора,остарял не със ден, а с един сизиф земно безумие… А прозорецът грабваше пак моя поглед нагореи ме връщаше в себе си – кладенец с...

Под асмата

Тоя грозд е стих ненаписан —само миг, и словата отлитатв небосвода, где облаци скитат…Тъй светът е отвека орисан:съществува единственоминало бъдещенастоящето чезне с мига,в който гроздаоткъсвам…

Зимна скара

Снегът е цял. Проправям си пъртинакъм приказна камина под снега.Небе отдавна няма. Оцелявам,защото цял светът е в белота. С метличка чистя пъновете стари,снегът е сух – ще лумнат подир миг.Нареждам ги, подлагам сухи вейки –на зàвет под дувара нежносив…Искра… и съчка пламъче улавя,нагоре го препраща… Не след дългозализва пъна пламъкът...

Корени

На Таня Ф. Щом корените заговорят,щом откъм корена боли,и най-трънливия листакс дъжда и вятъра мърморещсе свива и от болка ронинад скрития дълбоко корен. И като мъдра майка, Есенобруления свят повиваи му напомня с хладна песенжълтее всичко и огнива,и му напомня как отдавнае бил фиданка вироноса,и до небето е възлязълзащото корен...

Дъжд над България

Дочака дъжд, отрудена старице –застлаха ти попуканата дланна суха есен сухите листа,от дълги дни набраните сълзиципомазаха ти ссъхналите рани,умиха ти сплъстената коса,приспаха ти страха и засънувана първа пролет тихата роса,и пак като жътварка затъгувапо дни родитни и по златна младостти моя обич, българска земя! Ах, тоя дъжд, омъчена земице,на Бога...

Тиквата

Врани се реят,клони стърчат.Хълми чернеят,следи не личат. Пушек далечен,зад десет баира –никой тук вечене се прибира. Въглени тлеятнад хребети мрачни,мълком гаснеятзарници здрачни. Къща пустеещавехт виранлъктоку под неяпосърнал лъг. А на лъгапред стобора разклеченкато зеницана заник далеченв джуглина торсама посадена,румена греетиква студена. Ледни лъчия милват за сбогомтя е сиротнано не тъжи:вятър...

Фошански есени (1)

ФОШАНСКИ ЕСЕНИ на Лили 1. Предѝ десет есенинезнайни звездинад Лòцун мъждяха…Подир душния ден,накрай прахолякакрай Рижите кули,аз стоях и те чакахда дойдеш със сто и седмицата…А градът се разпадашена неонови драскии във всеки нов рейсприковавах очи:„Сто и седем!“ – на пръстиси изглеждах очите,ала други по стълбите слизаха…И най-сетне, помниш ли,той и...

Възвръщане на един свят

Записаното във времето – дали ще е дневник, дали ще е глас от детството, дали ще е замлъкнало завинаги радиопредаване – е очарователно прибежище от суетата и безсмислието на днешния умопобъркан свят. Все по-често ми се налага да се връщам там. Какво потресаващо усещане е да слушаш, примерно, отброяването на...

„Духовността без религиозни граници“

„Духовността няма религиозни граници“ (чуто при „Кулезич“). В тази „сентенция“ е събрана цялата обърканост на съвременния човек не само по отношение на духовността, но и по отношение на езика, логиката и мисленето. За да си духовен, не е нужно да изповядваш някаква (религиозна) истина. С това се постига “пълно равенство”:...

Дърветата на детството

Пред нашата спретната къщурка имаше две липи. Изобщо, по цялата улица „Еделвайс“ имаше много повече дървета, отколкото сега. Дърветата са като ентите във „Властелина на пръстените“, те стоят неподвижни, но в същото време са като сянката, която ни следва навсякъде. Важно е, много е важно във всяко детство да има...

Безвремие

В началото на „карантината“, по някакво странно стечение на обстоятелствата (или пък като знак неведом) и трите ми ръчни часовника излязоха извън строя: на електронния със слънчевата батерия, купен през 1998 г., му се счупи по необичаен начин верижката; на тоя със синята циферблата, дето го купих от Китай, му...

Острови на най-българското слово…

Една от малкото български поетични книги, в която почти всяко стихотворение е шедьовър, или поне остров – самостоятелен, високобрежен, примамлив – откъдето човек може да съзерцава мирозданието и родната земя. Силна, класична, ярка стихосбирка. Една от най-силните ѝ страни е българското светоусещане, въплътено във всеки неин ред. Език волнолеен, вълнист,...

close

Харесвате ли сайта ми? Споделете го, моля!