ВОПЪЛ ИЗПОД ЛАВАТА
Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат, че тези резултати бележат най-големия позор в историята на нашето образование. Защо ли? Защото всички деца бяха изтеглени от светилищата на знанието и културата поради… пандемия. Процентът „пандемични“ деца показа цената на тая дума отлично. И най-естествената реакция на правителството и обществоно ни щеше да бъде ако не да си посипем главите с пепел заради извършеното кощунство, то поне да се засрамим дълбоко. Защо ли? Една дума – защото това са деца! Срам и позор пред тези мънички обещания за бъдеща България! Защото те бяха нарочени за заразители. И – о, аз съм уверен в това! – някои …вници тайничко са се надявали „истината да блесне“, т.е. да видят всички „неверници“ колко заразни са децата и да треперят, че тия мънички обещания за бъдеща България са всъщност… безсимптоматични убийци на нацията (не преувеличавам, вчера трябваше да отговоря и на такъв коментар!).
Не знам вие как се чувствувате, но аз се чувствувам заплют – като българин, като родител, като образован човек! Аз вече виждам избухналия вулкан, от чиято паст се лее, вълна подир вълна, не обикновена лава, а лавата на лъжите. Толкова много лава аз не съм виждал през живота си! Но най-потресаващото за мене са ония човеци, които въпреки, че също я виждат, вече я сочат и клатят възбудено глава: „Това е новата вода, свиквайте! Старата вода, простичкото хаш-две-О, изтече и няма да се върне!“
И „шоуто“ ще продължи да доказва колко опасни са децата и как, „в името на живота на народа“ – този същия, лъгания от запад до изток и от север до юг мой народ! – децата трябва да ходят на училище с тестове, тестове, тестове… Защото светилища не трябва да има! Защото с лавата трябва да се направи компромис, иначе чистата вода на миналото ще ни умори от жажда!
Но изпод лавата все още излизат нищожни мехурчета човешки вопли. Те трябва да станат повече и повече, повече и повече – преди лавата да изстине и окончателно да се втвърди върху лицата ни!
