Твоят глас

ТВОЯТ ГЛАС

Като косите ти е гъст гласът ти тъмен —
с очи залязващи потъвам бавно в него,
едвам удържам се над черните вълни,
които ме притискат и завличат нежно
във недостъпни за ума дълбочини…
Беззвездна бездна над лицето ми разгръщаш
от купола ѝ свличат се смоляните коси,
под свлачището им въртопът на гласа ти
всевластно ме поглъща, присвоява и гаси…
И в тази еднострунна нощ омая и ридание
се сливат изцелени от законнически гнет,
и в гъстия ти глас приплела сетни очертания
душата ми заспива без желания и клетви.

Из стихосбирката ми «Песни от безсилния бряг» (интимна лирика) — 2021 г.