Школа за българо-китайски културни изслѣдвания, изящна словесность и изкуства

Школа за българо-китайски културни изслѣдвания, изящна словесность и изкуства

中保文化研究、美術及典雅文藝館

中文譯文(請看最下面)


Нѣкои отъ причинитѣ за създаването на Школата за изящна словесность и изкуства


Новини:

  •       1. Звукозаписъ на учредяването на школата въ Севлиево

Главниятъ недостатъкъ на съврѣменния моделъ на обучение е, че той нѣма за цѣль развитието на човѣшката личность, а редуцира послѣдната до тъй нарѣчената „реализация“, която въ повечето случаи създава умственоразвити, но душевно незрѣли личности-потрѣбители. Отъ най-ранно дѣтство дѣтето попада въ ускорители и замѣстители на живота – образитѣ, които дѣтскитѣ очи попиватъ отъ телевизията се движатъ въ пѫти повече отъ способностьта на мозъка да възприеме. Това поставя началото на оная всеобща повърхностьность и неспособность животътъ да се възприеме въ цѣлата му стойность, съ спокоенъ и задълбоченъ умъ и вникване въ него; това азъ наричамъ „ускоритель“ на реалностьта. По-нататъкъ системата на „образованието“ развива у дѣтето стремежътъ къмъ скоростно постигане. Качеството е вече на заденъ планъ, на прѣденъ е „постижението“. Умѣнието да се живѣе праведно и красиво е изгубено и замѣстено съ умѣнието да се живѣе постигащо и задоволяващо. Нѣщо извънъ човѣка е замѣнило вѫтрешнитѣ човѣшки достойнства и самия човѣкъ.

Другиятъ назованъ отъ менъ недостатъкъ сѫ замѣстителитѣ: мастилото и писалката бѣха отдавна замѣнени отъ химикала, който на свой редъ е на пѫть да бѫде замѣненъ отъ още по-умѣла имитация на реалностьта – електронната хартия и писалка. Много други прѣдмѣти бѣха замѣнени отъ имитации и сурогати. Невъзможностьта да се поддържа направата на качествени произведения доведе до удавянето на днешния свѣтъ въ сурогати – т.е. замѣстители. Качеството се подобрява – но не качеството на прѣдмѣтитѣ, а качеството на имитацията. Замѣната на реалностьта, като нѣкаква първа стѫпка къмъ прѣминаването къмъ Матрицата, става все по-широка и убѣдителна. Убѣдителна съ това, че нарича себе си напрѣдъкъ. А какво всѫщность става? Когато на електронната хартия дѣтето свикне да гледа като на истинската, дори като на имаща прѣдимства прѣдъ истинската, това е подготовка на съзнанието единъ денъ да приеме реалистичната имитация напримѣръ на интименъ приятель като подобрена версия на истинския човѣкъ. Вече сѫ създадени първитѣ роботи – полови партньори. Дори се твърди, че тѣ сѫ съ много по-малко недостатъци отъ истинскитѣ хора. Връзката между приучването на дѣцата къмъ приравняване на сурогата къмъ дѣйствителния прѣдмѣтъ и отчуждението между хората, отчуждението на хората отъ природата, изгубването на усѣта за другия човѣкъ, притѫпяването на чувството за отговорность за всѣка своя мисъль, дума и дѣйствие е дълбока и сѫдбовна.

Ето защо смѣтамъ, че създаването на Школи за изящна словесность и култура, за естествено възпитание и изобщо за завръщане къмъ естестевния животъ сѫ насѫщно необходими не само на България, но и на цѣлия свѣтъ. Тѣ не могатъ, разбира се, да конкуриратъ творенията на „прогреса“; но тѣ ще сѫ може би послѣдната крѣпость за запазване на човѣшкото и човѣчностьта прѣдъ потопа на дехуманизацията и културната амнезия, който вече залива човѣчеството.

Моята цѣль е консервативна, т.е. съхраняваща. Онова, което сме получили даромъ, длъжни сме даромъ и да прѣдадемъ на дѣцата си. Цѣльта е достатъчно висока, за да ни освободи отъ страховетѣ и опасенията за чуждото мнѣние и нетрѣзвитѣ прѣценки на прогресиститѣ, които рушатъ християнската ни цивилизация и ограбватъ душитѣ на идващитѣ слѣдъ насъ поколения.


Цѣли и подходъ къмъ работата


Школата (или срѣдището) за българо-китайски културни изслѣдвания, изящна словесность и изкуства, се създава съ идеалната цѣль да се съхранява и разширява културното, умствено-душевното и словесното наслѣдие на българския народъ, като едноврѣменно съ това се цѣли и културенъ диалогъ и духовно сближаване съ китайската цивилизация, култура и народъ, съ които нашиятъ народъ има интересни и все още неизслѣдвани сродни качества. Съкратеното название на школата ще бѫде: Старата школа.

При основаването ѝ, школата стѫпва на принципитѣ на взаимната полезность и сътрудничество между личноститѣ, доброволно приели да участвуватъ въ нейната дѣйность. Основенъ принципъ и изискване къмъ внасящитѣ своя приносъ въ нашата работа е съвѣстностьта, причастностьта и безкористностьта. Нейното сѫществуване ще зависи отъ готовностьта да изнасяме добри дѣла отъ доброто съкровище на сърцата си.

Въ прѣдлаганото отъ насъ образование основно ударение е поставено на личностьта и словесното ѝ развитие. Първи по важность са заниманията съ роденъ, български езикъ – съврѣмененъ и стариненъ. На второ мѣсто прѣдлагаме занимания съ другъ древенъ и важенъ въ съврѣменностьта езикъ – китайския.

Материалната база ще бѫде сподѣлена за врѣмето на занятията – всѣки ще носи това, което ползува. Основниятъ разходъ ще е умствена и душевна енергия и врѣме; основниятъ приходъ – благодарность и умножаване честьта и името на Старата школа. Основната ѝ цѣль – израстването на честни, умни, благовъзпитани и усърдни личности. Ние вѣрваме въ нравствената сѫщность на човѣка и въ работата си, въ отношенията си залагаме единствено на съвѣстьта. Образованието не е услуга и знанията не могатъ да бѫдатъ държани подъ ключъ.

Основниятъ подходъ къмъ работата – възпитание въ търпеливъ трудъ и уважение къмъ цѣнноститѣ на духовното и културно наслѣдство на българитѣ и китайцитѣ. Методиката ще бѫде изцѣло традиционна – изключваща модерни технологии и зависимости. Прѣподаването ще се извършва подъ видъ на сказки (лекции) и бѣсѣди, отъ една страна, и практически занятия отъ друга. Първитѣ ще иматъ познавателно-изслѣдователска цѣль, послѣднитѣ – развитие на личнитѣ дарования и непрѣсѣкващъ стремежъ къмъ нови знания и постижения. Друга цѣль ще бѫде намирането и поддържането на равновѣсие въ душевно и тѣлесно отношение, възвисяване на личностьта въ личенъ планъ. Съдържанието ще бѫде достойно за названието на школата. Началото ще е скромно, но усърдно и чистосърдечно. Развитието на Старата школа ще зависи въ по-голѣма степень отъ послѣдователитѣ ѝ, отколкото отъ създателитѣ ѝ. Ритъмътъ на работа ще е спокоенъ, уравновесенъ, но и задължаващъ.


Образователно-просвѣтна часть


  • Основи на китайския езикъ: ограмотяване по обичайни отъ миналото методи.
  • Основи на китайската писменость: графиченъ, културологиченъ и естетиченъ прочитъ и усвояване.
  • Основи на старобългарския езикъ: смисълътъ на всемира отъ буквата до съвършенството на граматиката.
  • Занималня за творческо писане. Първи стѫпки въ поетичното писане. Едно отъ заниманията – разговоръ съ поети: да напишемъ свой отговоръ къмъ стихъ, който ни харесва.
  • Краснописание – да откриемъ своя неповторимъ почеркъ.
  • Основи на китайската наука за здравето.
  • Музикално-поетични вечери.

Изслѣдователска часть


  • Съпоставителни изслѣдвания на славяно-византийското православие и конфуцианството като духовно-нравствени свѣтогледи и държавно-обществени системи. (Четирикнижието спрѣмо Четириевангелието).
  • Старинна словесность — изящна словесность — китайската и българската традиции въ словесностьта.
  • Музикалното изкуство на древенъ и срѣдновѣковенъ Китай и стара България.
  • Изобразителното изкуство на старъ Китай и стара България.
  • Старобългарска и стара китайска калиграфия: направления, техники, продължение и наслѣдственость.
  • Старокитайска и старобългарска поезия.
  • Старокитайски и старобългарски езикъ. Съпоставително изучаване.
  • Образи на книжовници: отъ древенъ и срѣдновѣковенъ Китай — до Възрожденска България. Книголюбието на китайцитѣ и българитѣ нѣкога и сега.
  • Културата на сърдцето въ конфуцианството и въ православното християнство.
  • Културата на благочестието  въ конфуцианството (禮) и въ православното християнство (聖).
  • Културата на сѣмейството и сѣмейното възпитание въ конфуцианството и православното християнство.
  • Културата на умѣреностьта в конфуцианството (中庸) и в православното християнство (въздържание, 廉洁).
  • Добродѣтелитѣ въ конфуцианството (孝悌忠信禮義廉恥) и православното християнство (въздържание, цѣломѫдрие, нестежание, кротость, блаженъ плачъ, трѣзвение, смирѣние, любовь). Съпоставително изучаване.

研究科目

  • 斯拉夫拜占庭正統觀和儒家思想:作為理想信念世界觀以及治國、社會文化制度(四書、四福音)比較研究
  • 古典文藝、典雅文藝:神州與保國正統文藝
  • 中國和保加利亞的古典音樂藝術
  • 中國和保加利亞的古典美術
  • 中國、保加利亞古國書法:趨向、技術、繼承及復興
  • 中國、保加利亞的古典詩詞
  • 文言文、古保語比較研究
  • 文士形象:自古時中國至復興時代保加利亞。中保愛好書籍與藏書家:舊時與當代相逢
  • 儒教、東正教的“心文化”
  • 儒教之禮文化、東正教之聖文化比較研究
  • 儒教、東正教裡的家庭文化及教育比較研究
  • 儒教之中庸、東正教之簡樸:生活的藝術
  • 儒教、東正教的道德說比較研究

教學科目

  • 現代漢語基礎:用傳統方法教學漢語
  • 漢字學習:漢子結構、文化內涵、美術內涵之理解與學習
  • 古保語基礎:從字母宇宙之義到古語文法之雅道
  • 保語:創意寫作小組。是個寫作初步學習。學生和詩人創意對話。
  • 保語:實踐書法:發現自己獨特的筆法。
  • 中國:健康生活之道
  • 業余文化娛樂:音樂和詩歌夜晚(詩藝之談、美音之彈)

© 2019 — Петко Тодоровъ Хиновъ. Всички права за прѣпечатване и разпространение запазени.

Print Friendly, PDF & Email