ПЛАЧ ЗА МОЛИТВА
Днес жена ми се обажда по телефона от село и ме пита кога ще отида при тях (работя сам над превода на последния том на «Сън в алени покои» и всяка секунда тишина е драгоценна за мен).
– Към 12 ч., тъкмо за обяд, защо?
– Катето плаче за тебе! – казва ми.
– Защо?
– Иска да ѝ донесеш листа с молитвата!
Обяснява ми, че става дума за стихотворението на Вазов «Дядо Господи, прости ме…»
– Толкова ли е наложително?
– Иска да отидете заедно на гробищата, за да се помоли там за покойниците.
С молитвата на дядо Вазов! И таз добра!
След 20 минути съм на село. Катето нетърпеливо измива ръце и поемаме към родовия гроб.
– Тате, колко много хора са умрели! – възкликва тя като стигаме.
– Да, мила, повечето хора, които вече са живели на тази земя, са мъртви. Но един ден всички ще възкръснат отново, добрите – за да живеят с Бога вечно, а злите – за съд. Затова ние трябва да се помолим за душите на всички покойници, ако са сторили зло, Бог да им прости.
– Тате – казва тогава Катето, – ти като умреш, мама вече ще е пораснала (хм! какъв усет, че мама расте, а аз старея), и тогава ще се молим за тебе.
– Обещаваш ли ми?
– Обещавам ти!
Стигаме гроба и тя веднага вади листа с молитвата и я чете вдъхновено. А аз вярвам, че Бог е чул детската молитва.
Днес намерих тази ранна нейна снимка и се замислих колко важно е за детската душа с какво е оградено детството. Всъщност, детството е или оградено, или окрадено.
(4 март 2019 г.)
