Традиционенъ български правописъ (1899 г.)

Упѫтване за общо правописание

Както е извѣстно, въпросътъ за общо, всеприето правописание у насъ остая още неразрѣшенъ. Многократнитѣ опити да се униформира българското правописание, извършени по инициатива на частни лица или на особни комисии, учрѣдени отъ държавата, не сѫ си постигнали цельта, т. е. не сѫ могли да изработятъ правописание, което да обладава нужднитѣ условия, за да бѫде прѣгърнато отъ българската интелигенция, която борави съ писане въ нашата книжнина, понеже всичкитѣ тие опитвания и проекти сѫ внасяли въ правописната ни система доста рѣзки, често крайни, нововъведения. Съ други думи, прѣдлаганитѣ реформи сѫ имали тоя недостатъкъ, че не сѫ зимали прѣдъ видъ, съ какво въ правописанието, което имаме, нашето общество е вече яко свикнало.

Правописътъ прочее продължава въ много точки да бѫде неопрѣдѣленъ и дава възможность на най-разновидни и произволни начини за писане на много думи, което причинява безполезни затруднения.

За да тури край на това, Министерството на Народното Просвѣщение, слѣдъ грижливо прочуване въпроса, изработи това упѫтване, съ което се постига едно униформирано правописание, съ повече условия да стане общо.

За главна негова основа е зето сегашното правописание, държано отъ най-голѣмата часть на книжовницитѣ ни, като се фиксира то въ оние случаи, дѣто се колебае, дѣто има двойна практика.

Въ тѣзи случаи, Министерството на Народното Просвѣщение е имало прѣдъ видъ, както етимологията на езика и традицията,тъй сѫщо и благозвучието и педагогическитѣ сгоди за пò леснотоусвояване на правописа.

Всички разници и колебания въ нашия правописъ сѫ били свързани, право или косвено, най-вече съ буквитѣ ѣ, ъ, ь и ѫ (ѭ).Тука се даватъ упѫтвания за случаитѣ, дѣто се явяватъ тие именно букви и създаватъ правописно разнообразие.

Буква ѣ.

Досегашната практика и всички разисквания, станали по нашия правописъ, едно впечатление ни оставятъ, а именно, че не можемъ разумно да се простимъ съ тоя бѣлѣгъ отъ българскатаазбука. Крайно неприемливи сѫ се показали всички опити да сеизхвърли тая буква и да се замѣни съ други; такъвъ е опитътъда се замѣнява тя съ е, и съ я, споредъ дѣ какъ се чува; а заупотрѣбението само на буква е, вмѣсто ѣ, не трѣбва и да говоримъ, защото подобно измѣнение води слѣдъ себе си и измѣнениена самия изговоръ. Министерството въ дадения случай санкционира приетата практика и оставя буквата ѣ и за бѫдеще употрѣбение.

Споредъ това Министерството прѣдлага да се пише ѣ главновърху етимологическа основа. Така, ще се пише: вѣра–вѣренъ,пѣя–припѣвка, цѣль–уцѣлѣя, вѣя–вѣтъръ, брѣгъ–крайбрѣженъ, изповѣдь–изповѣдвамъ, кѫдѣ–кѫдѣшенъ.

1. Буква ѣ остая въ коренъ на думи, дѣто се пада да бѫдеетимологически. За тие случаи се дава по-долу единъ спомагателенъ рѣчникъ.

2. Буква ѣ се пише въ глаголитѣ на -ѣя: сѣя, милѣя и пр.

3. Буква ѣ се пише въ окончанията на минало несвършено и минало свършено врѣме въ всички случаи, дѣто се употрѣбява при досегашната практика, видѣхъ, видѣше, видѣ; берѣхъ, берѣше, и въ форми и думи, произведени отъ основата на тие врѣмена: видѣлъ, берѣлъ.

4. Буква ѣ се пише въ края на нарѣчията, които изглашатъ на звукъ е: дѣ, горѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ и пр., съ изключение на нарѣчията: не, още, въобще и поне.

5. Съ буква ѣ се пише членътъ за множествено число: народитѣ, борбитѣ, добритѣ, мѣстоименията: тѣ, тѣзъ, онѣзъи формитѣ, произведени отъ тѣхъ.

6. Буква ѣ се пише като суфиксъ въ остаткитѣ отъ старото двойствено число: рѫцѣ, нозѣ, двѣ, двѣстѣ и пр.

7. Буква ѣ не се пише, както и досега, слѣдъ ж, ч, ш, слѣдъ гласна и въ началото на думитѣ.

Спомагателенъ рѣчникъ за употрѣбение на ѣ.

(Въ тоя рѣчникъ влизатъ само по една или нѣколко думи отъ единъ и сѫщъ коренъ и основа и само оние форми, за които не сѫ дадени правила).

Бдѣние, бдѣхъ и пр., отъ бдя

Бесѣда

Блѣдъ, блѣденъ и пр.

Блѣнъ, (глаголъ: бълнувамъ)

Блѣскамъ, блѣсъкъ, но блещя

Блѣя

Брѣгъ

Брѣза

Брѣзда

Брѣме, обрѣменявамъ

Брѣсть

Бѣгамъ, бѣгъ, бѣжанецъ, прибѣжище и пр.

Бѣда, бѣдствие

Бѣденъ

Бѣдя

Бѣлъ, бѣля, бѣля се и пр.

Бѣлѣгъ, бѣлѣжа и пр.

Бѣсъ, бѣсенъ, бѣснѣя и пр.

Вдѣвамъ, но вдена

Влѣза

Влѣка, повлѣкло и пр.

Впрѣгамъ, но впрегнѫ и пр.

Врѣва

Врѣда, врѣдъ врѣденъ, врѣдя и пр.

Врѣденъ (способенъ)

Врѣкамъ, но врекнѫ и пр.

Врѣме

Врѣскамъ, врѣсъкъ, но врещя

Врѣтище

Врѣхъ, врѣлъ, врѣло, уврѣлъ и пр.

Всѣкой, всѣкога, всѣкѫдѣ и пр.

Вѣда

Вѣдомость

Вѣдро (сѫдъ)

Вѣжда

Вѣжливъ

Вѣйка, вѣтва

Вѣкъ, вѣченъ, вѣкувамъ и пр.

Вѣмъ, невѣмъ, вѣдѣние и пр.

Вѣно

Вѣнецъ

Вѣра, вѣрвамъ, вѣроятенъ, довѣрие и пр.

Вѣсть, вѣстникъ, вѣстя се и пр.

Вѣся, надвѣсенъ

Вѣщъ, вѣщица, вѣщина и пр.

Вѣя, вѣтъръ, завѣтъ и пр.

Вѫтрѣ, вѫтрѣшенъ и пр.

Гнѣвъ

Гнѣздо

Говѣя, заговѣя и пр.

Голѣмъ, голѣмѭ се и пр.

Грѣздей

Грѣхъ, грѣша и пр.

Грѣя, грѣйка и пр.

Длѣто

Добродѣтель

Договѣждамъ се

Додѣвамъ, додѣя и пр.

Досѣгамъ, но досегна

Дърводѣлецъ

Дрѣмя, дрѣмка и пр.

Дрѣнъ

Дѣвамъ, и пр.

Дѣвица, дѣвойка

Дѣдо

Дѣецъ, дѣйствувамъ и пр.

Дѣламъ

Дѣло

Дѣлникъ

Дѣля, дѣлъ, дѣлба, отдѣлямъ и пр.

Дѣсенъ

Дѣте

Дѣятеленъ

Желѣзо

Жлѣбъ

Жлѣза

Жрѣбецъ

Жрѣбие

Завѣса

Завѣтъ (отъ вѣтьръ)

Завѣтъ, завѣщавамъ и пр.

Задѣвамъ, но задена

Залѣгамъ, но залегна

Залѣзва (слънцето)

Заповѣдь, заповѣдвамъ

Запрѣтя, запрѣщавамъ

Зарѣжа, зарѣзвамъ

Засѣнявамъ

Затѣгамъ, но затегна

Звѣзда

Звѣръ, звѣровитъ, озвѣрява се и пр.

Зловѣщъ

Злодѣй, злодѣецъ, злодѣйски и пр.

Зрѣлище

Зрѣние, съзрѣхъ, прѣзрѣхъ,

Зрѣя, дозрѣя, зрѣлость и пр.

Зѣница

Зѣя, зѣпамъ, зѣвъ

Извѣстенъ, извѣстѭ и пр.

Изгрѣя, изгрѣвъ и пр.

Издѣлие

Излѣза

Изобрѣтявамъ, изобрѣтатель и пр.

Изповѣдь, изповѣдамъ и пр.

Изпрѣгамъ, на изпрегна и пр.

Клѣй

Клѣкамъ, но клекна

Клѣпъ

Клѣтка

Клѣщи, заклѣщя

Колѣно, колѣнича

Крѣкамъ, но крекна

Крѣпя, крѣпъкъ, крѣпость

Крѣскамъ, но крещя

Крѣхъкъ

Кѫдѣля

Лицемѣръ, лицемѣря и пр.

Лѣвъ, лѣвичаръ и пр.

Лѣгамъ, но лежа

Лѣкъ, лѣкарь, лѣча, лѣчебенъ и пр.

Лѣнь, лѣнивъ, лѣня се

Лѣпъ, лѣпота и пр.

Лѣпя, лѣпило, лѣпкавъ

Лѣсà

Лѣска, лѣщникъ, лѣщакъ

Лѣсъ

Лѣто, лѣтувамъ, лѣтописъ и пр.

Лѣха

Лѣя, прѣлѣя и пр.

Млѣво, млѣхъ (отъ мелѭ)

Млѣко

Мнѣние, съмнѣние и пр.

Мрѣжа

Мрѣна

Мрѣне, мрѣло, умрѣхъ и пр.

Мѣдь, мѣдникъ и пр.

Мѣна, мѣня, мѣнежъ, промѣна и пр.

Мѣра, мѣря

Мѣркамъ се.

Мѣсецъ, мѣсечина и пр.

Мѣсто, мѣстя и пр.

Мѣся, мѣсалъ

Мѣтамъ, но метна

Мѣхъ, мѣхуръ, мѣшинъ

Набѣдя

Надѣя се, надѣвамъ се, но надежда и пр.

Нарѣчие

Наслѣдя, наслѣдникъ и пр.

Насѣкомо

Небрѣженъ, прѣнебрѣгна и пр.

Невѣжъ

Невѣста

Невѣстулка

Недѣй

Недѣля

Неимовѣренъ

Нелѣпость

Ненадѣенъ

Непрѣмѣненъ

Несвѣсть

Нѣ = въ думи нѣйдѣ, нѣкакъ, нѣкакъвъ, нѣкога, нѣкой, нѣколко, нѣкѫдѣ, нѣщо и пр.

Нѣдро

Нѣженъ, нѣга, нѣго мое и пр.

Нѣмамъ

Нѣмецъ

Нѣмъ

Нѣнка

Облѣгамъ се, но облегна се и пр.

Облѣкло, облѣка, облѣченъ

Обтѣгамъ, но обтегна и пр.

Обѣдъ, обѣдвамъ

Обѣтованъ

Обѣщавамъ

Огрѣвъ, отъ огрѣя

Опрѣдѣля, опрѣдѣление и пр.

Орѣхъ

Освѣнъ

Осмѣля и пр.

Осѣнявамъ, осѣненъ и пр.

Отвѣсенъ

Отвѣтъ, отвѣщавамъ, отвѣтникъ и пр.

Отмѣна

Отпрѣгамъ, но отпрегна и пр.

Оцѣнка

Пелѣя, распелѣя и пр.

Пищѣлка

Плѣва, плѣвелъ, плѣвня

Плѣвя и пр.

Плѣнà (на желѣзо)

Плѣнъ, плѣня, плѣнителенъ

Плѣсенъ, плѣсенясва

Плѣскамъ, плѣсъкъ, но плесна

Плѣшивъ и плѣшавъ

Побѣда, побѣдя

Повѣсмо

Повѣсть, повѣствувамъ

Погрѣшка

Поколѣние

Понедѣлникъ

Посѣгамъ, но посегна

Посѣтя, посѣщение

Потрѣба

Привѣтствувамъ, привѣтливъ, привѣтъ.

Прилѣпямъ

Прилѣпъ

Прѝлѣпенъ, прилѣпѐнъ

Примѣръ

Припрѣнъ

Прищѣвка

Пролѣть

Проповѣдь, проповѣдамъ

Просвѣтя, просвѣщение

Прострѣхъ, прострѣлъ, отъ простра

Протѣгамъ, протегна

Прѣ – прѣдлогъ въ съставъ съ други думи: прѣкоръ, прѣименувамъ, прѣносъ и пр.

Прѣвѣсъ

Прѣдвѣщавамъ

Прѣдсѣдатель

Прѣдѣлъ

Прѣдъ, прѣди, прѣденъ, напрѣдъ и пр.

Прѣзрѣние

Прѣзъ

Прѣкоръ

Прѣкъ, нàпрѣки

Прѣлѣзъ

Прѣмѣна

Прѣмъ

Прѣпирамъ се, прѣние

Прѣсенъ

Прѣперица

Прѣча, прѣпрѣча, прѣчка, прѣчникъ и пр.

Пѣна, пѣпястъ, пѣня се и пр.

Пѣсъкъ

Пѣтель

Пѣхота

Пѣшъ, пѣшакъ

Пѣя, пѣвецъ, пѣсенъ и пр.

Раболѣпенъ

Равновѣсие

Размѣръ

Разпрѣгамъ, но разпрегна

Разтѣгамъ, но разтегна и пр.

Рѣдъкъ, рѣдѣя, разрѣдя

Рѣжѫ, рѣзънъ, срѣзвамъ, рѣзка, разрѣзъ и пр.

Рѣзци

Рѣзъкъ

Рѣка, рѣченъ

Рѣчь; но изрека, изречение,

Рѣпа

Рѣпий

Рѣшавамъ, разрѣшавамъ и пр.

Рѣшителенъ, рѣшителность и пр.

Свидѣтель, свидѣтелство

Свирѣпъ

Сврѣделъ

Свѣдѣние,

Свѣжъ

Свѣня се

Свѣсть, свѣстя и пр.

Свѣткамъ, свѣткавица

Свѣтя, свѣтлина, свѣтилникъ, освѣтя и пр.

Свѣтъ (миръ)

Свѣщь

Сирѣчъ

Скрѣжъ

Слѣдъ, слѣдвамъ

Слѣзвамъ, слѣза

Слѣзена

Слѣзъ (билка)

Слѣпъ, слѣпокъ

Смѣя, смѣлъ, смѣлость и пр.

Смѣя се, смѣхъ, смѣшка, присмѣхъ и пр.

Смѣнявамъ

Смѣсь, смѣсявамъ и пр.

Смѣтамъ, смѣтка и пр.

Смѣтъ

Снѣгъ

Спрѣгамъ, но спрегна и пр.

Спрѣхъ, спрѣлъ и пр.

Спѣша, спѣшность

Срѣда

Срѣдà, срѣденъ и пр.

Срѣдство, посрѣдствомъ и пр.

Срѣща, срѣщамъ и пр.

Старѣйшина

Стрѣла, стрѣлямъ и пр.

Стрѣскамъ

Стрѣха

Стѣгамъ, но стѣгна

Стѣна

Съвсѣмъ

Съвѣсть

Съвѣтъ, съвѣтвамъ, съвѣщамъ и пр.

Съотвѣтствувамъ и пр.

Съсѣдъ

Сѣверъ

Сѣдамъ, но седя, седѣнка и пр.

Сѣдина, сѣдъ, сѣдинявамъ

Сѣитба

Сѣкамъ

Сѣка, сѣкира

Сѣме, сѣмейство и пр.

Сѣмка

Сѣнка, засѣненъ

Сѣно

Сѣра, сѣрестъ, сѣрливъ

Сѣтя, сѣщамъ, досѣщамъ, усѣщамъ и пр.

Сѣчиво

Сѣя

Тлѣя, тлѣнность

Трѣбамъ

Трѣбникъ

Трѣбя, истрѣбя и пр.

Трѣва

Трѣзвенъ

Трѣмъ

Трѣскамъ, трѣсъкъ, но тресна

Тѣ, тѣзи, тѣмъ, тѣхъ, тѣхенъ и пр.

Тѣло, тѣлесенъ

Тѣсенъ, стѣсня, притѣсненъ и пр.

Тѣша, утѣша и пр.

Тѫдѣва

Убѣдя, убѣждение, прѣдубѣдя, разубѣдя, и пр.

Увѣдомя

Увѣщамъ

Узрѣя

Умрѣхъ, отъ умра

Умѣренъ

Умѣстно

Употрѣбявамъ, употрѣбя и пр.

Успѣхъ

Усѣтъ

Утѣха, утѣшавамъ и пр.

Уцѣлѣя

Учрѣдя, учрѣждение и пр.

Хлѣбъ

Хлѣвъ

Хрѣнъ

Цвѣте, цвѣтъ и пр.

Цѣва

Цѣдя

Цѣлувамъ, цѣлувка:

Цѣлъ, цѣлина и пр.

Цѣль

Цѣля, изцѣля и пр.

Цѣна, цѣня и пр.

Цѣпь (войници въ цѣпь)

Цѣпя, цѣпеница, процѣпъ, цѣпка и пр.

Цѣръ, цѣря и пр.

Човѣкъ

Чрѣзъ

Чрѣда

Щѣхъ, щѣние и пр.

Буква ѣ изобщо се произнася и като я, и като е. Като я се произнася изобщо, кога на нея пада ударение и слѣдъ нея не слѣдва мека сричка: грѣхъ, живѣлъ, вѣра, облѣнъ; като е се произнася изобщо, кога на нея не пада ударение или кога слѣдъ нея дойде мека сричка: грѣхове, грѣшенъ, живѣли, вѣри и пр.

За точното произношение на буква ѣ ще се даде особенъ рѣчникъ.

Буква ъ и ь.

Буква ь едно врѣме се е писала и въ срѣдата на думитѣ (сьрдце, дьрво, крьстъ и пр.), но сега, при общо почти съгласие, буква ь е замѣнена тамъ съ буква ъ, понеже тоя бѣлѣгъ напълно изразява звука ѝ. – Тая практака и Министерството на Народното Просвѣщение усвоява.

1. Буква ь се пише въ края на всички имена от женски родъ, които свършватъ на съгласна: скръбь, любовь, соль, сгань, радость, ось и пр.

2. Буква ь се пише въ края на всички дѣятелни имена отъ мѫжски родъ на –тель и –арь: учитель, господарь, и още въ края на слѣднитѣ имена отъ мѫжски родъ: день, зеть, конь, огънь, царь, цезарь, Господь, лакъть и нокъть; сѫщо и въ чуждитѣ дѣятелни имена съ окончание на –арь, като секретарь, клисарь и пр.

3. Буква ь се пише въ края на ония нечленувани прилагателни за мѫжски родъ ед. число, които въ женски родъ единствено число изглашатъ на я: синясинь.

4. Буква ь се пише въ думи, въ които буква о се прѣдшествува отъ смегчителенъ звукъ, който нѣкои означаватъ съ й: Ботьо, Пеньо, Гьока, синьо, актьоръ, кьоравъ и пр.

5. Буква ь се пише въ края на числителнитѣ имена отъ петь до десеть включително, както и когато десеть е съставна часть.

6. Буква ь не се пише въ края на думитѣ слѣдъ ж, з, ч, ш, и ц. Така ще се пише: мѫжъ, а не мѫжь, орачъ, а не орачь, князъ, а не князь и пр. Буква ь не се пише и въ края на слѣднитѣ думи: гълѫбъ, гостъ, звѣръ, печатъ, и пр., които въ старобългарски сѫ се писали въ края съ ь, а днесъ морфологически не личи, че сѫ съ мека основа.

7. Буква ь не се пише въ сѫществителнитѣ: здраве, коне, царе.

Буква ѫ (ѭ).

Буква ѫ, когато е въ срѣдата на думитѣ, се чуе досущъ тъй, както и ъ, когато е въ срѣдата на думитѣ. Но традицията е санкционирала употрѣбението ѝ почти въ всички оние случаи, дѣто на руски тамъ вмѣсто нея стои буква у.

За тая причина буква ѫ се запазва и за напрѣдъ. Пò-нататъкъ се прилага рѣчникъ на думитѣ, които иматъ въ корена си тая буква.

Въ суфикситѣ букви ѫ и ѭ нѣма да се пишатъ; вмѣсто ѫ ще се пише а, а вмѣсто ѭ я.

Примѣри:Учаучатъ; пишапишатъ; сѫдясѫдятъ; пѣяпѣятъ; скокнаха, върналъ.

Изключение се прави само за спомагателния глаголъ сѫ, който и за напрѣдъ ще се пише съ ѫ.

Рѣчникъ

на думитѣ, които иматъ въ корена си буква ѫ.

(И въ тоя рѣчникъ се дава само по една или нѣколко думи отъ единъ и сѫщъ коренъ, а не всички).

Всѫдѣ

Вѫбелъ

Вѫгарецъ

Вѫгленъ, вѫглищарь

Вѫдица

Вѫже, вѫжарь и пр.

Вѫзелъ

Вѫсеница

Вѫси

Вѫся се

Вѫтъкъ

Гълѫбъ

Гѫба, гѫбявъ, гѫбясамъ

Гѫгна, гѫгнивъ

Гѫдулка, гѫдуларь

Гѫжва

Гѫзеръ

Гѫсеница

Гѫска

Гѫстъ, гѫстота, гѫсталакъ и пр.

Дѫбрава

Дѫбъ

Дѫга

Зѫбъ

Зарѫчамъ

Крѫгъ, крѫгълъ

Кѫдъръ, кѫдрица, кѫдря и пр.

Кѫдѣ, никѫдѣ, всѣкѫдѣ и пр.

Кѫдѣля

Кѫклица

Кѫпель

Кѫпина

Кѫпони

Кѫпя

Кѫсамъ

Кѫсъ (парче)

Кѫтамъ

Кѫтникъ

Кѫтъ

Кѫща

Лѫгъ

Лѫка

Лѫкатуша

Лѫкъ

Лѫча (луча)

Лѫча, отлѫчя и пр.

Мѫдря се, мѫдъръ и пр.

Мѫка, мѫченъ и пр.

Мѫжъ, мѫжественъ и пр.

Мѫтя, мѫтенъ и пр.

Нарѫченъ

Недѫгавъ, недѫгъ

Окрѫгъ, окрѫженъ и пр.

Орѫдие

Оскѫденъ

Отвѫдъ

Порѫчамъ, порѫчитель

Прѫтъ

Пѫдарь

Пѫдя, пропѫждамъ и пр.

Пѫпка

Пѫпъ

Пѫть, пѫтувамъ и пр.

Пѫча, испѫкна и пр.

Рѫбъ, рѫбя и пр.

Рѫгамъ

Рѫка, рѫкавъ, рѫкавица и пр.

Рѫчникъ

Скѫдность

Скѫпъ, скѫпя се, скѫперникъ и пр.

Скѫтамъ

Срѫченъ, срѫчность

Стѫпвамъ, стѫпка и пр.

Съѭзъ (съюзъ)

Сѫ (спомагат. глаголъ)

Сѫбота

Сѫдбà (провидѣние)

Сѫдба (процесъ)

Сѫдъ, сѫдя, сѫдникъ и пр.

Сѫдъ, съсѫдъ, сѫдина

Сѫкъ, сѫчецъ, сѫчка

сѫселъ

Сѫщъ

Сѫщество, сѫщественъ

Трѫба, трѫбѭ

Тѫга, тѫгувамъ тѫженъ и пр.

Тѫдѣва

Тѫртей

Тѫпанъ

Тѫпъ, затѫпѣя и пр.

Тѫтна

Ѫгълъ

Нѣколко дребни правописни правила.

1. Народната форма на глаголнитѣ сѫществителни, които изглашатъ на е, се пише само съ е, а не съ ье или ие: ходене, спане, даване, писане, прѣзиране и пр. А глаголнитѣ сѫществителни, на –ние, заети отъ черковно славянския и руския езикъ, ще си останатъ съ окончание –ие: страдание, прѣзрѣние.

2. Буква й се задържа въ края на имената на мѣсецитѣ и на чуждитѣ собствени имена и думи. Така ще се пише: януарий, февруарий, юлий, Паисий, Арий, гений и пр.

3. Имена сѫществителни прилагателни и мѣстоимения отъ мѫжки родъ се членуватъ въ единствено число съ –ътъ, –ьтъ или –ятъ, кога сѫ въ прѣмо отношение (именителенъ падежъ) : а съ а или я, кога сѫ въ косвено отношение (винителенъ падежъ) : волътъ-вола; коньтъ-коня; младиятъ-младия; моятъ-моя.

4. Двѣ н-та въ прилагателнитѣ се пишатъ, само когато прилагателното, употрѣбено неопрѣдѣлено въ мѫжки родъ единствено число, се свършва на ненъ: коренъ, корененъ-коренна, непрѣстаненъ-непрѣстанно и пр. Двѣтѣ н-та се задържатъ и въ думитл, произведени отъ тия прилагателни.

5. Двойнитѣ съгласни въ чужди дими се означаватъ само съ по една съгласна: класъ, а е не классъ, програма, а не программа, Русия, а не Руссия и пр.

6. Съчетанията ръ-лъ въ срѣдата на думитѣ ще се пишатъ, 1) когато слѣдъ тѣхъ слѣдватъ двѣ съгласни, и 2) когато думата е едносложна: трънъ, стръвь, гръмъ или трънка, стръвница, гръмнатъ. Съчетанията ър-ъл въ срѣдата на думитѣ ще се пишатъ, когато слѣдъ тѣхъ слѣдва само една съгласна: кървавъ, гърмя, Търново и пр.

Още примѣри:

Стръкъ – стърчи

Скръбь – скърби

Дръжъ – държи, държавенъ

Връхъ – върховенъ, върху

Дрътъ – дърта

Гръдь – гърди,

Пръвъ – първи

Бръкни – бъркамъ, сбърканъ

Връбница – върба

Млъкни – мълкомъ, мълчане и пр. и пр.

Гръкъ – Гърция

7. Буква з въ прѣдлозитѣ безъ, възъ, изъ, разъ, кога се сложатъ съ думи, които се захващатъ съ една отъ тъмнитѣ съгласни не се замѣстя съ с, та ще се пише: разпъвамъ, разтурямъ, възкръсвамъ, изхабявамъ, изчерпвамъ, и пр.

Окрѫжно писмо на министъра на Народното просвѣщение до директоритѣ на българскитѣ училища отъ 1899 г.

Print Friendly, PDF & Email