Отскубване
Когато долната земя е вече много долна,
а ти пълзиш, изопнат към орляците
и, всеки страх оставил на долняците,
нехаеш, че си сам и че е болно…
Там долу скърцат зъби долни сили,
че са изпуснали отново личност някаква
да изпълзи високо над люпилото
на страх и лицемерие и вятър…
Но няма в теб тъга – напротив, радост
те тегли към незнайното съкровище
на светла синева, далече от чудовището,
що с лепкав страх изсмука твойта младост…
А долната земя е вече твърде долна
и Кушкундалево в съня ти мержелее…
Скалите стелят зимни снеговеи,
но няма страх в покоите им волни!
8 октомври 2021 г.
