Букваръ и Читанка за първо отдѣление (1902 г.) – ново издание

ПРѢДГОВОРЪ
къмъ повторното издание на «Букваръ и Читанка за първо отдѣление» отъ 1902 г.

Откритието на този букваръ даде ново вдъхновение въ работата ми да прѣдставя на българскитѣ учители и родители изгубеното богатство на българската родна рѣчь, което при добра воля всички по силитѣ си можемъ отново, бавно и търпѣливо, да възвърнемъ на дѣцата и Родината! Струва ми се, че възраждането на българското образование и книжовна култура най-успѣшно би могло да започне именно оттамъ, кѫдѣто започна и неговиятъ постепененъ погромъ – отъ нашето „А-Бе-Ве“! Затова си поставямъ за цѣль да дамъ, по силитѣ си, и нови, традиционни учебници, които да възпълнятъ оскѫдѣлата традиционна наша писменность именно въ етапа на началното образование. Кризата е и отлична възможность да започнемъ осъзнато самообразование и домашно, съвѣстно образование на обичнитѣ си дѣца!

Никога въ българското образование слѣдъ обявата края на тоталитарната епоха не е поставянъ официално въпросътъ за това градивни ли сѫ реформитѣ на правописа и доколко опростениятъ днешенъ правописъ съотвѣтствува на сѫщината на българския езикъ – историческа, етимологическа и даже звукописна и не накърнява достигналиятъ зрѣлость нашъ традиционенъ правописъ.

Отъ десетилетия наблюдавамъ развоя на езика ни въ най-ново врѣме и установявамъ печални промѣни къмъ всѣ по-въпиюща неграмотность на цѣлото българско население. Установявамъ сѫщо и немалко неправди, сторени спрѣмо развития български правописъ чрѣзъ необмислени, дори ущърбни за развитието на езика ни реформи. Намѣрихъ ясно, какъ стариятъ ни правописъ е дори по-близо до произнасянето на думитѣ въ разговорния ни езикъ – въпрѣки увѣренията, че опростяването е „приближаване до разговорния видъ на езика“, и колко по-явно се виждатъ въ него правилата за писане на думитѣ и тѣхното смислово-граматично единство и послѣдователность. Прѣвъзходството на нашия традиционенъ правописъ, който ще нарѣка „царски правописъ“ – създаденъ въ царствено врѣме отъ мѫдри и просвѣтени книжевници и царе, той напълно заслужава това звание! – си личи много ясно въ слѣднитѣ примѣри:

пръстЪ > пръстЪтъ ≠ пръстЬ > пръстЬта
мисълЬ > мисълЬта ≠ смисълЪ > смисълЪтъ (грѣшка, често допускана не само отъ дѣца, но и отъ възрастни)

Тукъ всѫщностъ имаме двѣ различни думи, отличаващи се по твърдость/мекость на послѣдната съгласна.
Когато -стЬ е меко, думата е по правило въ женски родъ.
Кръстъ > кръстътъ
пръсть > пръстьта
жестъ > жестътъ
мъсть > мъстьта
радость > радостьта
страсть > страстьта и т. н.

Всички сложни обяснения на членуването по новъ правописъ на думи съ мека или твърда съгласна въ края сѫ много простички, когато се прѣподава стариятъ правописъ.

Освѣнъ това стариятъ правописъ е по-точенъ и звукописно, и смислово:
Той вървЯ (мин. врѣме)
азъ вървѬ (изговаря се йъ, сег. врѣме) — нѣма смѣсване на словоформи.

Седемгодишната ми дъщеря вече вникна и знае правилото за промѣнливото Ѣ.
Новиятъ правописъ опростявайки, всѫщность усложнява, напримѣръ:

цЯлъ > цЕли = цѣлъ > цѣли

Тукъ за да се оправдае новиятъ правописъ е създадено ново и ненужно правило на задължително прѣминаване на я > е, когато въ реалния, живъ езикъ, напримѣръ въ нашия край, ѣ се изговаря като „я“ и въ множествено число: вървѣли, видѣли и пр. Така новиятъ правописъ, освѣнъ че въвежда излишни нови правила, отмѣня равнопоставеностьта на източнитѣ и западнитѣ говорни особености – едно напълно ненужно раздѣление по буква Ѣ!

Освѣнъ това, на царский правописъ дъщеря ми усвоява по-леко еднокореннитѣ думи. Наскоро ми направи самостоятеленъ анализъ на думи съ коренъ „-дѣлъ-“. Развива аналитично мислене и по-ясно разбиране смисъла на морфологични и граматични правила и промѣни.

Моятъ изводъ: Усвояването на царския правописъ спомага за по-задълбочено разбиране на неизмѣненитѣ отъ реформаджиитѣ вѫтрешни закони на българския езикъ.

Поради недостигъ на врѣме тукъ не мога да прѣдложа Учебника, който бихъ искалъ – снабденъ съ повече примѣри, съ по-ясни обяснения, съ осъврѣменено съдържание, който би допълнилъ и въздигналъ образованието на нашитѣ дѣца до висотата, която прѣкрасниятъ нашъ езикъ притежава. Но това е едно добро начало и, може би, обѣщание за ново, вече нефототипно, но доразвито издание на този Учебникъ. Желая ви приятно навлизане въ свѣта на сѫщинската българска азбука и нейнитѣ красиви традиции!

Петко Т. Хиновъ,
Севлиево, 27 ноемврий 2021 г.

Можете да прѣгледате буквара по-долу, а да го свалите можете от тукъ!