Бѣла молитва
По-бѣла!
По-бѣла!
По-бѣла!
Да бѫде душата избѣлена цѣла,
покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,
да стане невидимо — що е видѣла,
калища, чернища и хорски злобища,
прочетени-чути, да спят въ пепелища
отъ свѣтла и ледена димъ-бѣлота;
и бѣлъ да е, бѣлъ да е, зименъ свѣта!
И нека стопи се и сѣтния шумъ
и нека замлъкне и тънкия ручей,
доклѣ изтече тая чемерна глума
съ проклятия що нази всинца обручи!
И бѣла
и бѣла
и бѣла
да грѣйне душата слѣдъ зимната злоба,
да чезнатъ невлѣзлитѣ въ нея прокоби,
да вѣйне топлика въ предутринна доба
и пакъ да разтвори простори полето
отъ стръкчета нѣжни безбрѣжно покрито,
отъ яснозелени нетлѣнни властени —
и тихъ да е,
тихъ да е
тихъ да е вече
обрѣченъ на Нѣжния, нѣженъ свѣта!
17 октомврий 2021 г.
