Асоциални паяжини
Социалните мрежи са част от проблема, който те привидно решават. У човека има дълбока, вродена потребност да споделя своя вътрешен свят и своите външни дела. Естесвеното добро, което носи по рождение, се изразява и в тая потребност за споделяне. Социалните мрежи дължат силата си колкото на тая силна човешка потребност, толкова и на нейната подмяна със сурогата — самите себе си. Отначало докрая те внушават на човека, че общува, но човешкото общение е нещо много по-дълбоко и качествено, то включва целия, реалния човек от плът и кръв, и никаква имитация не може да засити тая потребност. Социалните мрежи експлоатират човешките потребности и създават своя нереален свят на основата на леснотията и вседостъпността; а се подхранват главно от човешките недъзи и пороци. Затова лошите новини и отрицателните енергии няма как да не преобладават в тях — те са сянка от реалност и като такава, те лъжат човека, че общува с другите. Целият тоя мисловен свят е просмукан с лъжа: дори когато човек се опита да каже истина, тя попада в свят, заквасен с лъжа от самото начало. Ала лъжата е за човешката душа това, което са злотворните вируси и бактерии за тялото — натрупването ѝ в човешкия живот вътрешно разлага душата, разболява я, кара я да страда. Мъчението на нечистата съвест, колкото и да го залъгваме със забава, забрава и подправа, реално съществува, а лъжата е едно от средствата за подхранване на това мъчение.
И в един момент душата иска навън — на истинска свобода, на истински въздух, сред истински приятели и истински врагове. Светът на сенките само изсмуква силите ѝ, и я лъже с храната на привидността. Колко енергия и сили се изливат в мелницата на тоя експлоататорски свят на социалната лъжа! Колко трагедии се захващат от тука и продължават, уви, в истинския свят — този, който може да диша и пее, страда и плаче и без компютър и електричество. Има страдание със смисъл — има и страдание безсмислено; има плач съкровен — има и смешен, жалък плач. Позорището е арената на лъжата. Истинският свят е малък, тесен кръг, а не армия от последователи сред сияния от лайкове. Но особеното при „социалната мрежа“ е това, че тя е пясъчник в невидими ръце, които отлично познават и боравят с психологията на човешката потребност от общуване. Те буквално по вампирски смучат кръвта на човешката искреност и най-нечистоплътно продават нашето „Какво мислиш днес, приятелю?“ А ние им подаряваме мислите си, без да подозираме това. Ние правим това безплатно, защото социалната мрежа „е безплатна и винаги ще бъде такава“. Според мен, наглостта на станалото в 2020 и 2021 година е било натрупвано дълги години именно чрез социалните мрежи — те имат огромен принос за възприятието на нереалността „такава, каквато е“ и на лъжата като истина — пораженията върху човешките социални инстинкти и потребността от споделяне, нанесени от мрежите, са неизчислими и до голяма степен непоправими. Аз съумявам да мисля и пиша това благодарение на социалния и вътрешния си живот ДО социално-мрежевата нереалност. Моят остров е в миналото и оттам аз мога да гледам мрежата не през плетениците и брънките ѝ, а отвън и то враждебно, т.е. обективно. И вече все по-дълбоко осъзнавам, че участието в изграждането на световната лъжа не свързва хората, а реално ги дели, имитирайки свързаност. Реално всеки тук е сам, пред своя компютър и докато „социалствува“ из мрежата, той е загърбил дори семейството и близките си. Не е ли отвратителна тая самолъжа? Ако социалната мрежа има една полезна роля, тя е да изведе хората, които е свързала тук, извън себе си — извън обсега на психологическите си манипулации, лъжи и вреди. И там да ги остави свободни от себе си завинаги. Ала, уви, човек твърде трудно скъсва със социалния си двойник тука. Защото в мрежата всичко е игра, а кой не обича игрите, дори ако това са игрите на глада или на гладиите?
Имитацията на реалност е по-страшна и от най-страшната реалност, защото лишава човека от реалната възможност да управлява живота си и да взема решения за него. Виртуалната реалност е Матрицата, в която свързаността помежду ни е връзката между батериите в изкуствен сън между раждането и смъртта. Горко на победителите!