ПО ПТИЧЕТО ВРЕМЕ
Тая нощ телефона получи
от Брюксел инструкции
и събуди ни в пет, да ни каже,
че вече е шест…
и макар, че земята не беше прескочила
нито косъм напред в свойто въртене,
механизмът превключи със заповед
от централата, мняща се и от планетата
по-висша и автоматично
мравуняка хора превключи на лятна предавка.
Ала моето тяло възрази –
то си остана, като преди, към земята скачено
и не мереше времето с наредби бюрократични.
Възразиха и нашите птици –
тия на двора, дето не пеят по административен,
но по небесен, извечен часовник!
Отново откраднаха час от Времето
ужким да ни го върнат наесен!
Някой се мисли за бог
и се такова даже и с времето –
напред-назад
напред-назад…
Що за фантазия да си въобразяваш, че „времето местиш“?
Но от друга страна цялата днешна свобода
става все по̀ фантазия,
и направо фантастика…
И добре, че са птиците,
да си пеят както преди –
те ще пеят до сетния изгрев и заник, които
ще дойдат по тяхното, птичето време…
Де да бяхме и ние
все по птичето време!
Не в думи словесни мисли светът,
а в еквиваленти на златото —
затова и не се
с него разбираме,
и благославям това
неразбирателство!
Севлиево, 28 Март 2021 г.
