Category: Дневник

„Духовността няма религиозни граници“ (чуто при „Кулезич“). В тази „сентенция“ е събрана цялата обърканост на съвременния човек не само по отношение на духовността, но и...

Пред нашата спретната къщурка имаше две липи. Изобщо, по цялата улица „Еделвайс“ имаше много повече дървета, отколкото сега. Дърветата са като ентите във „Властелина на...

В началото на „карантината“, по някакво странно стечение на обстоятелствата (или пък като знак неведом) и трите ми ръчни часовника излязоха извън строя: на електронния...

Наврѣмето на унизителнитѣ упражнения по социална психология на прѣдишния строй ние развивахме въ себе си вѫтрѣшна язвителность и ирония. Външно бѣхме “тѣхни”. Вѫтрѣшно имъ бѣхме...

Компютрите не мислят. Роботът не мисли. Защо твърдя това? Защото мисълта е като дъха – неуловима, трепкаща, непостоянна, неопределима величина, която може да бъде изразена...

За първи път стъпих в Гела през една юлска нощ на 2001 г. Първото, което селото ми даде, бе непосилно звездно небе – от детство...

Защо ли въ смутни врѣмена хората по-малко четатъ възвишени книги, слушатъ облагородяваща музика и се стремятъ къмъ достойни занимания? Та точно тѣзи врѣмена най-ярко явяватъ...

В живота да опиташ всичко… От една страна, поради вроденото ни (по наследство) любопитство – оная смътна сила, която е алчна за опит и опитване...

– „Не мога да дишам!“– Пречи ти маската. Свали я и дишай! Изнамирането на „явления“ като „политкоректен език“, непозволени думи („език на омразата“) и пр....

Една от най-странните фрази, които като християнин съм чувал, е „спасявам се“. Цялата прелест на фразата е събрана в това „се“. Себе си. Сам. Своята...

Мисля си, какво ще е българското общество слѣдъ карантината. Научихме ли се да пазимъ другия? – нали затова бѣхме затворени? Научихме ли се, че грижата...

(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви...