Съ ладията на ума – прѣдъ море отъ зрѣлища

Съврѣменниятъ човѣкъ „мисли“ чрѣзъ образи и сѣтива – като дѣте – трѣбватъ му силни, ярки видения, прѣживявания, сѣтивность… А културата всѫщностъ е основана на умозрителность. Днесь „култура“ въ повечето случаи наричатъ зрѣлищата. Низпровержението на културата е именно въ нейното осѣтивяване, въ прѣвръщането ѝ въ слугиня на сѣтивата и сѣтивното. Умозрителното, което кой знае защо наричатъ „философствуване“ и което е основа на човѣшката мисловность, е загърбено, качено – по старокитайския изразъ – най-отгорѣ върху книжния шкафъ и забравено въ прахъ. Зрѣлищата – понеже очитѣ сѫ най-ненаситното отъ сѣтивата – сѫ погълнали и смлѣли останкитѣ отъ културна бѣдность. Културата се мисли, осмисля, въсловесява и – въ най-високитѣ си слоеве – пѣе. Сѣтивата и сѣтивностьта сѫ игра съ нея, допустима само като лѣствица къмъ умозримото. Именно основата на нашата българска култура – духоносната старобългарска книжнина, – е тая първа лѣствица не просто къмъ умозримото, а къмъ духозримото. Не е ли парадоксално, че върховетѣ си нашата стара култура достига въ началото си, а сетнѣ се задънва всѣ по-далечъ отъ умозримото. Идеологичното не е умозримо – то е първата степень на кичозното. Връзката между кича и идеологията е въ снизхождението на послѣдната къмъ масовия умъ; идеологията може и да възведе тоя умъ къмъ умозримото, но тя му „прощава“ и недостига, и неподготвеностьта, и се спуска при него въ низкото — да се гъделичкатъ. Днешната посткултура вече е почти изцѣло гъделъ („гъди-гъди-култура“). Сѫщинската култура, дори въ своята умозрителность, не е сложна, елитарна въ профанно-свѣтския смисъль на понятието, но не е и масова: тя носи въ себе си дара на високодостигнатата простота – умозримото се достига изключително чрѣзъ чистота на ума и словото. Сложностьта е бѣлегъ за засѣдналость между идеологичното и кичозното. Най-дълбоките истини въ историята на културата сѫ казани съ съвършена, всѣмъ достѫпна простота: „Погледнѣте криноветѣ полски… “! Най-свѣтлитѣ висини на умозримото сияятъ съ първозданна простота и надобразностъ, която едва успѣва да увлѣче словото слѣдъ себе си, защото то нѣма сили да я достигне.
Личенъ дневникъ, 19 авг. 2021 г.