Краят на цивилизованото общество
Защо за Православната Църква всички видове сладострастие са тежък грях? Как може удоволствието да е грях? Не е ли дадено това естество на човека от неговия Създател? И други подобни въпроси на съвременни хора. Отговорът е прост, за ония, които могат да го приемат: грехът е в това, че тоя грях унизява Първообраза, потапяйки в калта Неговия образ, Неговата икона – човека. Нима е малък грях да храчиш върху Образа на Царя?!
Човек е сътворен по Божий образ и подобие. Детеродната способност е дадена за сътворение на подобия и образи на човека. Зачатието и раждането е дивно тайнство на възраждането и продължението на нашия собствен живот, личност и същност! Детето е образ и подобие, същинска икона на своя родител. Ако човек вземе иконата и започне с нея да копае калта, да я употребява за „удоволствие“ или за каквато и да било цел извън нейната чиста изначална цел – за осъзнатия ум това е наистина унизително и противоестествено.
А всъщност ние постоянно го правим: човека до нас или срещу нас употребяваме за себе си. Употребата на другия е вид подигравка с образа Божий. Употребата на тялото на другия е подигравка с него (нея) и с родителите им, тъй като съединението в една плът свързва не само двамата, но и тези, с които те са свързани по плът и кръв. Мрежата на блудството и прелюбодеянието е страховита! Тя оплита човешкото общество в невъобразимо кръвосмешение по плът и по духовна нечистота. Адът, в който живеем, е до голяма степен порождение на човешката невярност и нецеломъдрие. Затова от него много трудно ще излезем, ако изобщо такова излизане-възраждане на обществото е възможно. Да се замислим защо всесилният Бог е взел решение за всемирен потоп. Всесилният, Който е можел да стори всичко, освен да промени човешката свободна воля.
Сладострастието е тежък кръст на падналото естество. Най-тежкото при него обаче е липсата на разумност в него. Учудващото обезумяване на света около нас е свързан главно със сладострастието — вътрешните „идентификации“ и безбройните „полове“ са част от проявленията му и неслучайно те стоят в основата на цял букет от политики, насочени към налагането на това безумие като съвършена форма на умствен контрол. Който владее сладострастието, владее ума, защото е овладял човешката слепота и страстност. В това състояние човек е действително неуправляем от собствения и от благонамерения чужд разум. Когато сладострастието се превърне в „култура“, краят на цивилизованото общество е близо, а „лекарството“ е толкова по-горчиво, колкото по-силно е било омаломощението на човешките умове. Образът Божий има свойството да страда от безобразието, което му се нанася. А мъничкото страдание на въздържанието е способно да привлече към него целителната сила на Първообраза.
29 май 2021 г.
