Изчерпаност

Докато бавно, много бавно, се създава романът ми «Възвращение», множество писателски бележки остават „в полетата“ и няма да влязат в неговия първи том. После… не знам. Но днес, препрочитайки една от тях, реших да я споделя тук – може би ще намери отклик в нечие сърдце.

ИЗЧЕРПАНОСТ

Когато интимността престане да бъде интимност, стените на домовете станат прозрачни, а корените на човешката душа се разстелят пред очите на всички направо по земната повърхност, тогава човешкият род е достигнал своята изчерпаност. Полът, изгубил своята тайна, се устремява към хаоса на въображаеми различности, които разглобяват човешките личности; липсата на свещено пространство, на целомъдрие, което крие тайната на пола всред крепостта, наречена семейство и дом, оголват човешката до пълната ѝ изчерпаност. И тази изчерпаност, която е и пълна уязвимост, постепенно лишава човека от човешките му чувства — срам, който като дреха пази кожата му от рани и душата му от язви; дълг, който като камбана е съзвучен с будната му съвест; радост, която идва от всяка дреболия, защото за чистата душа, от свян остенена, всяко стръкче трева и всяка капчица роса са тайнство — защото тази душа е запазила главното тайнство: собствената крепост на духа. Ето вижте човешкото общество: копнеещо за истински неща, но самият му копнеж е изчерпан! Защото то е загрубяло, превърнало се е в самоплът, задоволяването на всичките му сладострастни пожелания (не само телесни са те!) е изтрило нявгашната му детска чувствителност и сега то може само все по-яростно да се трие, за да усети нещо смътно, за да си припомни далечното детство, когато всички осезания и вкусове и аромати и зрими хубости са били невинни и неосквернени и затова — неизчерпаеми; когато чувствата му са били нежни и изтънчени, а музиката му — спокойна и възвишена.

Ала онази епоха вече е не просто отминала — тя е вече почти изтрита. Тя е мразена, за нея се търсят само лоши думи, вкочаненият ум на сринатото човешко същество-плът е неспособен дори да формулира идеите на тази древна вече епоха — толкова безчувствено, толкова изчерпано е човечеството, че самата му памет е окъсяла тъй, че вчерашното му се вижда отдалечено на векове, а век преди това за него е наистина непознаваема античност. Страшно нещо е да се изгуби интимността, която на наш роден език се нарича „съкровеност“, т.е. закътаност, скритост от външни очи. Безсрамието е зловестник на изчерпаността, а пълното безсрамие е състояние на пълна човешка изчерпаност. И отчаянието, което тя ражда, е неописуемо, то само е вече дихание на ада преизподняго!