Власт чрез представи
Създателите на потребителството знаят добре, че човек пожелава въз основа на представата си за предмета (или човека), затова тяхната психология и инженерство работят върху нашите представи и с представи. Ето защо колкото повече напредват визуално-хипнотичните технологии (вкл. киното, което е една от най-въздействуващите форми на внушение на представи), толкова по-трудно ще е на бъдещите поколения да намерят реалността и да обикнат реалните хора и предмети. Парадоксално или не, технологичният напредък създава все по-голям ров между човека и робота — колкото по-човекоподобен става роботът, толкова по-безчовечен става светът. Човеците са създадени един за другиго дори в служението (особено в служението им един на друг се развива човечността). Ето защо технологичният свят, съчетан със стремежа на създателите му към повече печалби, може да бъде само и единствено безчовечен — проследете развитието на жанра антиутопия и връзката на този жанр с представите за напреднали технологии (вземете само „Прекрасния нов свят“ на Хъксли или „Онирофилм“ на Алдани).
Потребителството е двояка алчност — за притежаване и употреба, и за припечелване от непрекъснато подхранвани потребителски апетити. В този омагьосан кръг централно значение има именно пожелаването и изграждането на представи за онова, което потребителят желае. Потребителското общество неизменно снизява ценностите извън системата на потребление и подхранва или разочарованието, или примиряването с ниското качество на „резултатите“ от доверяването на представи. Печалното е, че това отношение се пренася и върху връзките между хората — човек подхранва отношения, основани на представи. „Романтиката“ днес, повече от всякога, е сън под хипнотичната диктовка на медии и пропаганда. Свободата на избора става толкова по-ограничена, колкото по-неограничен става достъпът на все по-малкото монополисти до нашите умове. Битието на човешкото общество става все по-обладаемо чрез представите, властта над човешките умове става все по-корпоративна отново чрез представите. Четвъртата власт поглъща останалите три. Време е да спрем да вярваме на внушителите на представи. Време е да се събудим и върнем часовниците назад ако трябва с цяла една епоха — за да познаем истинската си същност и да я обикнем!