„Образование 2030 – унищожение на училищата, учителите, учебниците и оценките“?

Настоящата статия е моята реакция на набелязаните насоки за промяна – а според мен, подмяна – на общочовешки и основополагащи принципи на човешкото образование. С какво ни засяга това нас? Анализът, откъдето ще преведа основни откъси, е озаглавен „Образование 2030 – унищожение на училищата, учителите, учебниците и оценките“. Заглавието улавя самата същност на „образователната реформа“, независимо от нейните метаморфози.

Както си спомнят все още някои свидетели на преврата в 1989 г., още в „зората на демокрацията“ у нас една от първите области на реформаторство се оказа една от най-жизненоважните за бъдещето на народа ни – образователната. Не че в тази област не се провеждат упражнения по реформаторство от десетилетия в цял свят. Особено там, където образователната система е била достатъчно ефективна, т.е. плодоносна – там като че ли е било отделяно най-голямо внимание за „постепенен преход“ към – подчертайте си тази дума! – модерно образование. „Модернизация – това звучи гордо“, нали? Дори когато простата истина се изразява с една дума: зависимост. Или „прикаченост“. Която предпочитате.

След разпада на източно-европейския социалистически блок, „еталон“ за модернизация естествено става – без много-много изследване на модели и тяхната ефективност –западното образование. Моделът е шаблон. Критерият не е „ефективност“ (макар често да се спряга точно тази дума, понеже за нея „нямаме“ родно съответствие) – критерият е модерност. Съберете колкото искате статии за реформи на образованието у нас, сигурен съм, че „модерен“ (или по-мекото „осъвременен“) ще играе ролята на магическото „Сезам, отвори се!“ към сияйното бъдеще. Но стига общи приказки, какви са тенденциите, които мен лично дълбоко ме тревожат?

Целият модел на образованието се променя, независимо дали такава промяна има основания в реалността (напр. неработещ предишен модел), или е просто „спусната програма“. В една кратка статия преди време посочих колко фалшиво е обвинението в „неефективност“ на предишната ни образователна система:

„Вкъщи се учим по учебник по аритметика от 1959 г. за първи клас. Тогава образованието е започвало на 7-годишна възраст. Нивото на знания, което децата са достигали в тогавашната система на 8-годишна възраст, е по-високо от това, което виждам в учебника на сина ми за втори клас (т.е. 9-годишна възраст.) Да направим сравнение: през 1960 г. децата от 7 до 8 години усвояват повече математически знания, отколкото днешните български деца от 5 до 9, а сега вече – и от 4 до 9. Една година тогавашно образование = 5 години сегашно.“

(Вж. Не „образование“, а детство!)

Уверен съм, че мнозина от българските родители няма да одобрят „Образование 2030“, но защо?

1. Цялата нова архитектура на системата на образованието се свежда към едно: процесът на обучението и самите хора в него ще се управлява от изкуствен интелект. Животът ще се представя като игра.

Заради това се въвежда във възможно максимална степен цифровизация, т.е. използването на компютъра като медиум (посредник) между „учител“ и „ученик“. Струва ми се, че една от целите на „пандемията“ е въвеждането – под вид на „извънредно положение“ – на образователните системи в първата фаза на този „нов учебен световен ред“. Неслучайно внушенията „нищо няма да е същото“ бяха подхванати още в самото начало, когато дори нямаше яснота какво собствено е „новият вирус“, въпреки че и до днес такава яснота няма (вж. тук и тук). В Казахстан, например, електронната учебна дъска, която свежда учителя до „пътеводител сред бутоните“, е вече факт, макар и под формата на „иновативен експеримент“.

Внедряват се понятия като „играта е норма“, „игра през цялото детство“, „играещият човек“ е нормалният социален човек. Провъзглася се, че животът и работата във виртуално-реален свят също е норма.

Игровостта, която много често става самоцел, е отделна и то изключително важна тема, за която тук не разполагам с място.

2. Твърди се, че съществуващата днес система на образованието е „неефективна“ (за какви цели? – ефективността се определя от целите, а тези, които определят целите, „имат власт“ и над „ефективността“). Тя „трябва да бъде ликвидирана“. При това са дадени и срокове за „оптимизация“. По-горе дадох пример за това в колко пъти предишната система беше по-силна именно по ефективност, но фактите са едно, а идеологията и количественото натрупване на внушения – съвсем друго. Налице е типичен бюрократично-идеологичен език, който жонглира с понятия и думи, независимо от техния смисъл и най-вече, контекста на скритите зад употребата им намерения.

За ненужни и подлежащи на унищожение се признават не само общообразователните училища – тук ще вметна, че ЕСПУ бяха едни от най-прагматично структурираните и ефективни форми на средното образование у нас – изследователските университети, учителите и учебниците („таблетизация“, сиреч „компютъризация“ = ново ниво на контрол!), семестриалните и тримесечните оценки, дипломите… Но и (забележете!) текстът, писменото слово, като ненужна за комуникацията форма – всички те трябва да спрат да съществуват до 2035 г.

Който чел – чел! Четенето се „иновира“ в гледане. Защото по замисъла на „реформаторите“, книгите и статиите в системата на образованието ще бъдат напълно излишни. Това, всъщност, е утопичната реалност, описана от Рей Бредбъри в „451 градуса по Фаренхайт“.

Но с какво ще бъдат заменени изписаните с все по-малко текст страници на учебниците? Може би с пъстри и весели мултфилми, които ще „преподават знания“ в „игрова форма“ на „учащите се“? Впрочем, в областта на „сексуалното образование“ такива опити вече има – нещо като порно-комикси, поднесени с невинния рисунък на „визуалното изкуство за деца“!

Умението да се чете също няма да е задължително. Този навик и сега вече постепенно престава да бъде преобладаващ. Защото картинката заменя думите, а думите са единици на словесното мислене, което явно е планирано да изчезне също в някакъв срок.

И тъй като текстовият формат вече не е актуален, то и да се държи писалка в ръка, да се пише, също ще се окаже ненужно. Всички програмни продукти и самият процес на писменото предаване на речта ще се управляват с глас. А ако нещо трябва да се съхрани под вид на текст, то вече разполагаме с „правописни коректори“, които дори не ни питат искаме ли или не искаме да поправят думите ни. Особено ако си служите с богат речник, няма как да не сте го изпитали: „правописната програмка“ веднага „даунгрейдва“ (за по-назадничавите: смъква) нивото ви до нужното „средностатистическо“ и се налага да я „преборите“, за да въведете думи, които за създателите ѝ просто не съществуват или са ненужни. Нещо подобно съм описал в кратката си антиутопия „Последният поет“:

„Нямаше дори електронна поща с възможност за набиране на текст. … спокойствието на постигнатия земен рай бе убило желанието да пишеш; технологията позволяваше на хората направо да се гледат, да разговарят, да пренасят мислите си все по-далече, и то мигновено… Сега е настъпила епоха, огледална на предписмената – «следписмена епоха»; стремежът на човечеството е също огледален на предписмения – тогава е насочен към постигане на записването на мисли; сега е обратното, сега от буквите, от писания текст, се бяга; писането неотдавна бе заклеймено като «подкопаващо ценностите на световния съюз», защото приковава вниманието към ретроградни мигове (някога наричани «минало», «история», «спомен».) Освен това, в писмения текст се срещат чисто еретически идеи – например за връзката между минало, настояще и бъдеще. Сега човечеството е отишло далеч напред в прогреса си и живее единствено в настоящето. Съзнанието е издигнато над спомен и мечта. Човечеството е постигнало мечтите си, няма нужда от история, която да му напомня страшните мъки по пътя за постигането им. То живее като дете – без спомени и без стремежи: единствената грижа е да има, да притежава, да се наслаждава на това, което има сега, в настоящето. Писателите и поетите са изчезнал вид. Светът е ням, защото не говори; не говори, защото се смее и това му стига.“

В „Образование 2030“ тази концепция е кодирана като „нови технологии на сенсографика и инфографика“ – появата на „визуален език“ (срв. с „дървено желязо“).

3. Старото традиционно обучение ще бъде заменено с изкуствен интелект и „невронет“. Дори азбуката ще се изучава от децата чрез компютърна програма и непременно – като игра.

В Русия вече е подготвена „пътна карта“ за внедряването на тези технологии в системата на образованието. Цитирам пасажа за „неврообразованието“:

„Чрез концепцията Образование 2030 се обявява когнитивна революция (за кой ли път – революция!) и се въвежда био-следене (генетическо тестване) на учещите се вместо изпити. Нещо повече, прогнозира се продажба на елитни генни набори за деца („деца по поръчка“).

Био и нанотехнологиите превръщат електронни устройства в част от тялото, а самото човешко тяло става интерфейс за взаимодействие с цифровата среда. Появяват се „хора-хибриди“, които ще бъдат обучаване чрез бързо зареждане на знания в изкуствената част на личността.

Оттук следват и „виртуалните наставници“, и приоритетът на дистанционното обучение.“

Всичко това отдавна е предсказано в „Прекрасния нов свят“ на Олдъс Хъксли. Или предначертано?

Е, авторите на тази концепция осъзнават, че имат и противници. На първо място, това са учителите, професорско-преподавателското съсловие и родителите с „консервативни“ (=нормални) възгледи за детето, света и човешкия живот. Както и представителите на традиционните религии и, не на последно място, т. нар. „излишни хора“, жертвите на „прогреса“. „Пандемията“ показа, че благодарение на технологиите, „цивилизацията“ може и без тях!

Авторът на статията споделя, че „реформаторите“ са идеологически подчинени на западни концепции за образованието. И досега на сайта на МОН на първата страница на този „програмен продукт“ има препратка към „оригинала на английски език“ (вж. снимката по-долу). Ако нещо не разбирате, ако не можете да се ориентирате правилно в смисъла на образователните ни реформи, моля, потърсете „оригинала на английски език“. И тежко ви и горко, ако не владеете този световен език! Vae victis!

Послепис на руския анализатор:

„Приятели, с вас споделям само най-главните, според мен, тезиси. За пълнота на картината ви препоръчвам лично да се запознаете с този проект. Информацията е много, документът е огромен – 212 страници.“