„Сексуалните права“ и децата (2). Генитализацията.
Генитализацията. Едно явление, което за мен бе немислимо дори в епохата на „свободната любов“. В България то започна с порнографизацията – вятърът на промените обля почти цялата ни ранна „посткомунистическа“ преса с голотата на непарфюмираното човешко падение. Това бе не началото, а завършекът на един дълъг процес, който успешно разкъса връзката между любов – семейство – интимност – детераждане. Георги Марков отбелязва началото му някъде в 1950-те.
През последните 10 години, особено с все по-наглата демонстрация на незачитане на реалност, биологична природа и човешки норми през изминалите три години, откак смешно-звучното в българската реч понятие „джендър“ си проби широк път в нашата общественост, прибягването до обезсмислени поради лицемерие и двойни стандарти понятия като „човешки права“, „борба срещу насилието“, „детско правосъдие“ се превърна в „метонимен код“ именно на генитализацията. В България обаче тя не протича тъй гладко, както, да речем в една Холандия (вж. Холандия: Сексуално образование от четири години и…нарастващ брой самоубийства сред младежи с различна сексуална ориентация)
Всъщност, крушката си има дълга дръжка. Откъсването на „секса“ от строгата семейна култура и продължението на рода неизбежно води до фетишизацията му, като цяло, и по отделни „органи“ (понятието „джендър“ дължи широтата си отчасти и на неопределеността на „полов орган“ като обект на пожелание: всичко от човешки до животински полов орган и всичко използвано като такъв би могъл да влезе в тази категория). Това, на свой ред, води до „генитализация“ (в смисъл много по-широк от този на термина в психоанализата) на обществото и до съответните реакции срещу нея. Агентите на генитализацията са неотстъпно агресивни, макар да са изработили, за полупрозрачно прикритие на агресията си, цял лексикон от натрапвани, политкоректни термини. В този смисъл тоталната генитализация на западната култура е неестествена дори като тенденция: тя е пресилена, насилена, насилствена. Тя се създава от болезнено въображение, от дегенеративна идеология. Насилието ѝ се състои в това, че тя е превърната в шоу, в приходоизточник (гигантски, при това) и като такъв, тя се нуждае от нови жертви и пазари – затова и се натрапва като „задължителна“, като „стандарти“ (каква смешна дума, когато с нея се затриват граници и устои, доказали достоверността и полезността си в течение на хилядолетия)!
Генитализацията се провежда вече и като „културно-образователна“ политика. Характерна особеност на съвременната политика е нейната насоченост към икономическите печалби и изгоди. Тя не е политика на идеите, а на материалните (разменни) стойности. Всяка политика на идеите в такова общество се възприема, без изследване и презумпция за невинност, било като „фашистка“, било като „ретроградна“, било като „маргинална“ – общо взето, гойска, презряна, като Дивака от пъстрия свят на Хъксли, която има място само в резерватите на противниците на „прогреса“. Джендъризацията, все по-ранното „полово съзряване“ (което е съзряването на оранжерийни произведения, удавени в химически торове), опитите да се обхванат нови и нови пазари е част от „културата“ на това последно свободно поколение. Свободата, която е дълбоко свързана с истинското познание на човешката природа и нейната ограниченост, е невъзможна в едно фетишизиращо удоволствието общество, в едно общество, което придава на фетишите си ранга на „човешки права“ и чиито фетиши са най-вече „права“ от изтръгнатата от природните и семейните си функции „сексуалност“. Възможността да се разлага човешката природа по всички възможни направления на изплеснатата сексуалност е точно обратното на свободата – както не може да се говори за свобода в общества от наркомани, така няма свобода на мисленето и в общества, просмукани от сексуални зависимости, с които занимават всичко и всички и които натрапват най-вече на дечицата. Свободните хора са хората без психични и физиологични зависимости извън тези, с които се ражда нормално развития в утробата човешки организъм. Погубването на тази вродена свобода се осъществява и чрез идеологиите за „свободни“ (без никаква връзка със собственото естество) „идентичности“ и плаваща, подобно на веществото на тресавището, „сексуалност“. Затова най-отговорно пиша, че ако не спрем „генитализацията“ у нас – тук вече расте последното свободно поколение от българи. На народа ни е нужно духовно-нравствено възраждане, нужна е семейна култура и нравствено образование, а не „образование“ занимаващо децата с „видовете сексуални ориентации“ и как правилно да сложим презерватива. Защото след като сме изгубили душевната си чистота и вкуса към доброто и правдата – какво друго ни остава да пазим, освен „правото на безотговорно удоволствие от живота“!
Част първа: „Сексуалните права“ и децата
(13 февруари 2020 г.)
