«Сексуалните права» и децата

Или могат ли «Всички права» да станат притежание на «Всички деца»

Днес се поинтересувах какво точно се разбира под «сексуални права», които – според лозунга «Всички права – на всички деца» – искат да дадат и на децата ни (направо от мига на раждането им). Тъй като не съм чувал за дисциплина в правото, наречена «сексуално право», разтършувах се из интернета и ето какво открих:

Дарикнюз: «Правителството на САЩ заяви, че ще започне да използва термина «сексуални права» при дискусиите за правата на човека и глобалното развитие, предаде Асошиейтед прес. Изявлението, публикувано на сайта на Държавния департамент, уточнява, че сексуалните права включват «правото на хората да контролират и да вземат свободно и отговорно решения по въпросите, свързани с тяхната сексуалност, включително сексуалното и репродуктивното им здраве, без принуда, дискриминация или насилие».» (2015 г.)

Ключов момент №1. Директивата за сътворяването на «сексуалните права» идва от правителството на САЩ. Питам се на какво основание това я прави задължителна за България? Защо за т. нар. «сексуални права» официозите ни говорят с непререкаем, догматичен тон? Дори да бяхме щат на САЩ, и тогава бихме разполагали с относителна самостоятелност в закодателството си? По-зависими ли сме от конфедериран щат?

Според Пулс.бг (2018 г.), «Световната здравна организация е категорична, че за постигане и поддържане на сексуално здраве, сексуалните права на всички хора следва да бъдат зачитани, защитени и изпълнени.» От изброените в тази статия «сексуални права» ми се иска да посоча онова, което е поставено там на първо място:

Ключов момент №2: Правото дали да влезеш в сексуални отношения, с кого да влезеш в такива (тоест с твоя пол или не, с човек на каква възраст) и как да се ангажираш с тях (тоест нормално или анално, орално, садистично, мазохистично и пр.).

Моля, прочетете това внимателно! Обмислете го още по-внимателно в контекста на напрегнатите опити да се въведе «сексуално образование за деца» с включено изясняване на правата им. Обмислете го още веднъж в контекста на «информираното съгласие» и детските права (всички права! – за всички деца! – според брошурата на една печалноизвестна фондация)! Ако внимателно проучите как стои въпросът с възникването на идеята за «детската сексуалност», как тя е свързана с трудовете на Фройд, учениците му, Кинси и пр. и с експериментите с деца, които тези почтени учени на най-новото време са провеждали, няма как да не забележите как всички тези явления на днешното просветено време водят към една обща диагноза. И колко логично и последователно, сякаш стъпка по стъпка, протичат процесите на «либерализация» на човешката сексуалност и най-вече, нейните отклонения.

Продължението на този вид «човешки права» и тяхната логика е някак си свързано и с «правото», което се опитват да наложат и у нас, децата да пледират срещу родителите, ако последните «нарушават сексуалните им права»; според чл. 5, ал. 4 в новата редакция на Конституцията ни дава предимство на международен закон, който е ратифициран у нас и чрез самата си ратификация надхвърля по пълномощия всички национални закони, които му противоречат. Тоест, държави, където моралните съображения отдавна са изгонени от законодателството, стават последна инстанция в разглобяването на остатъците от нравственост и в собственото ни общество, а децата ни – ако успеят да ги «убедят» в «сексуалните им права», стават последна инстанция за прилагането на тези права въпреки волята на родителите им (което ще стане действителност ако се ратифицира третият факултативен протокол, за който е реч в печалноизвестната «Стратегия»).

Казано по-просто: «сексуалните права на децата» са на дневен ред след «борбата с домашното насилие». А в действителност, нещата са точно наобратно: организациите, които представляват днешния интернационален комсомол за «спасяване на деца в риск», ще се превърнат в основен рисков фактор за българските семейства и деца; международните организации, които се борят за «сексуални права» ще се превърнат в основен поминък за износа на «деца с нарушени сексуални права» към съответните места, където такива «права» се осигуряват (срещу заплащане).

Затова е време да осъзнаем абсурдността на идеята за «сексуални права», особено когато става дума за непълнолетни деца. Тази идея е в крещящо противоречие със забраната/ограничението на явления като порнографията, детската проституция, наркотиците, тютюнопушенето за деца и мн. Други вредни и дори гибелни социални «практики». Но най-вече, такивато «права» са едно въпиющо отнемане на най-същностното детско (и не само детско) право: правото на невинност, чистота, свобода от пороците на «зрелите хора» – правото да имаш сърце, изпълнено с небесна синева!

П. П. На евентуалното възражение, че в новите закони виждаме «призраци», ще отговоря следното: Законите трябва да са такива, че да не оставят никакво място за корупция и злоупотреби – дори последните да не са заложени в самите закони, законите са длъжни да дават пълната гаранция, че злоупотребата с тях е невъзможна. Не мисля, че при добро желание на образованите и най-вече добросъвестни юристи такива закони са невъзможни за създаване. Остава въпросът защо тогава законите, които напоследък се налагат, звучат абсурдно и с множество вратички за злоупотреба дори в ушите на неспециалисти? След като даже неспециалистите виждат възможността с такива закони да се злоупотребява, това вече говори за сериозни недостатъци (или лоши намерения) у създателите им. Дори да «прекаляваме», поводът сериозно да се замислим е явно налице!

Вж. също продължението на този текст: „Генитализацията“.