Слово на г-н Гуан Син, културен съветник при посолството на Китайската народна република в България // 中国驻保大使馆文化参赞关昕先生在《红楼梦》保语译本发布会的致辞

Произнесено на представянето на пълния български превод на романа „Сън в алени покои“ от Цао Сюецин в Китайския културен център, на 25.ІХ.2019 г.

中国驻保大使馆文化参赞关昕先生在《红楼梦》保语译本发布会的致辞，看保文下面

            Не съм специалист по книгата „Сън в алени покои” и не мога да ви разкажа много за съдържанието й. Когато завършвах университет, нивото на моят китайски все още не беше достатъчно, за да анализирам оригиналния текст на „Сън в алени покои”, тъй като съдържаше твърде много непознати думи и понятия, както и голям брой стихове, които се нуждаят от обяснение за да бъдат разбрани, което ме накара да се колебая. Затова се опитвах да направя пробив чрез превода на английски език, защото текста на английски е по-близо до разговорния китайски, който по-ясно може да изрази логическата връзка скрита зад древния китайски език. Но в английския превод имаше също толкова много нови думи и за да ги открия една по една в речника щеше да бъде също толкова тежка работа. По този начин, още преди да е започнало, изучаването ми на книгата „Сън в алени покои” или така наречената „Редология“, спря внезапно и чак когато гледах телевизионната драма „Сън в алени покои“, получих общо разбиране за произведението.

            Аз съм филолог и добре познавам трудностите в преводаческата работа. Преводът включва и съчетава няколко двустранни аспекта: първоизточник и иновации, ретроспекция и перспектива, четене и възпроизвеждане. Преводачите носят отговорността да бъдат част от литературното творение, а не просто последователи на оригиналния автор. Въпреки това, в сравнение с оригиналния автор, „невидимите“ преводачи зад кулисите по-лесно биват забравени от читателите и трудно задържат вниманието на академичните изследвания. Хан Пей, който се посвещава на изучаването и превода на китайската литература, винаги е бил готов да бъде отшелник в парадоксалното изкуство на литературния превод. Мнозина – в стремежа си към слава и богатство, към икономическа изгода и практически облаги – се отказват от високите и самотни върхове на преводаческия занаят, а тези, които остават са посветени на литературните преводи и го правят от чиста любов към литературата. “Невъзможното за превод” има изключително много предизвикалтества и поетичност, което доставя безкрайно удоволствие на преводача. Може да се каже, че колкото са далечни България и Китай, толкова е и разликата между двете култури. Преводът на „Сън в алени покои“ е не само въпрос на езиково изменение, а въпрос на сблъсък и смесване на разнородни култури в контекста на глобализацията и плурализма. Въпрос е на прекосяване на времето и пространството чрез човешките вярвания за да бъдат демонстрирарани културните качества на връщането към „хуманизма“.

               Медийната епоха и културата на „бързото хранене” понижават все повече езиковото ниво на цялото общество, а прагът на писане и публикуване става все по-нисък. Преживяваме ера на литературна и езикова посредственост. Въпреки това, писателите и преводачите, които живеят чрез думите, трябва да преследват своите стремежи в езика и стила. Защото ако те изчезнат и литературата също ще изчезне и къде тогава ще намерим поетично убежище?

            Не мога да кажа колко ще са читателите на книгата „Сън в алените покои” в България, но романът е един творчески връх в китайската култура. Без този превод познанията на българската публика за китайската литература и за Китай няма как да бъдат цялостни и завършени.  От тази гледна точка, поднасям възхищенията си на издателство „Изток – Запад” за вашата прозорливост, защото във времена, в които хората търсят удобство и самодостатъчност вие продължавате амбициозно да гледате нагоре, към високите върхове, да търсейки мъдрост и и широта на духа във великолепието на литературата.

                                                Благодаря Ви!

关于《红楼梦》这本书我不是专家，讲不出太多。大学毕业时，我的中文水平还不能破解《红楼梦》的原文，因为其中含有太多的生僻文字和陌生的概念，以及大量需要解释才能明白的诗词，这些让我望而却步。因此，我试着从英文译本中寻找突破口，因为英文更像是外语版的白话文，可以将深藏在中古汉语背后的逻辑关系梳理干净后清晰的表达出来。但英译本中也有大量生词，查字典的工作很辛苦。就这样，我“红学”研究在刚刚起步的时候就戛然停止了，直到后来看了电视剧《红楼梦》，我才对这部作品的全貌有了大致的了解。

我是学语言出身的，深知翻译工作的艰辛。翻译同时包含了时空两个面向的越界：既溯源也创新，既回顾也前瞻，既读取也传送。译者本身承担了作为文学（再）创作的一部分，而不仅仅是原作者的附庸，但相较于原作者，处于幕后“隐身”的译者往往更容易被读者遗忘，也很难得到学术研究的重视。致力于中文文学研究和翻译的韩裴，一直甘愿在文学翻译这项充满悖论的技艺上做一个“苦行僧”。当很多人为了名利，为了生存和经济上的实际利益，为了追求效率，转身离开了“高冷”的翻译行业，仍在从事文学翻译工作的译者，能够留下来的多数是源自对文学本身单纯的热爱。翻译中的“不可能”承载了太多的挑战和诗意，而这带给他们无限的乐趣。可以说，保加利亚和中国相距有多远，两国的文化差异就有大。翻译《红楼梦》绝不单单是一个语言文字转换生成层面上的问题，而是关系到全球化、多元化背景下异质文化碰撞和交融的问题，是穿越时空的民心相通，彰显的是回归“人本”的文化属性。

自媒体时代和快餐文化把整个社会的语言水平都拉低了，写作和出版（发表）的门槛越来越低，我们正在经历一个文学和语言平庸化的时代。但以文字为生（为使命）的作家和译者，应该对语言和风格有所追求。因为如果连他们都沦陷了，连文学都沦陷了，我们要去哪里寻找诗意的栖居？

我不好说《红楼梦》的保加利亚读者群会有多少，但是它是中国文脉上的一座艺术高峰，没有它的存在，保加利亚人对中国文学和对中国的认识就是不完整的。从这个角度讲，我非常钦佩东方西方出版社的远见卓识，因为在人人寻求安逸自足的小时代，你们仍仰望高山，心存高远，在文学的瑰丽中寻找人生的开阔和智慧。

谢谢大家！