България въ пѣсни
Антология отъ български поети, съставилъ Г. Константиновъ (София, книгоиздателство Т. Ф. Чипевъ, 1935) Оригинално сканирано издание.
Пъленъ звукозаписъ на книгата чуйте оттукъ.
ПРЕДГОВОРЪ
Чувствата къмъ Родината, заедно съ тия къмъ Бога и Майката, подържатъ съкровеностьта на човѣка. Тѣ идатъ отъ най-чиститѣ кѫтове на сърдцето и сѫ основно мѣрило за благородството на неговитѣ трепети. Затуй и поетитѣ сѫ изпѣли най-добритѣ и човѣчнитѣ си пѣсни за Родината, Бога и Майката. Тия пѣсни сѫ съ най-топла духовность, съ най-величествени и мили образи — около тѣхъ трепти нѣкакво непресъхващо очарование.
Въ любовната лирика, дори и когато е пречистена като тая на Данте или Блока, все има нѣщо плътско, сексуално, или демонично устремено; социалната и революционна пѣсень е героична и призивно човѣшка, но и тя е плодъ на воля, която се храни отъ преходни земни импулси — докато пѣсеньта за Родина и Майка, подобно на молитвата, блика изъ най-свърхземни, алтруистични и девствени извори на душата.
Чувството за Родина е отъ най-активнитѣ и чисти чувства за българина. То дава етиченъ смисълъ на нашето битие отъ Паисия до день днешенъ, то храни и най-свѣтлитѣ ни надежди за бѫдещето. Българскитѣ поети, чието слово отразява духа и сърдцето на народа, сѫ посветили най-хубавитѣ си пѣсни на Родината. Въ тѣхъ живѣе борческиятъ духъ, чувството за правда и алтруизма на българина. Чрезъ тѣхъ лишатъ най-жизненитѣ и свещени блѣнове на народа ни, неговата изключителна героичность и готовностьта му за жертва.
Българинътъ не е шовинистъ. Той обича и възпѣва своята природа, пази заветитѣ и идеалитѣ на народностьта си не отъ егоизъмъ, а защото знае, че само чрезъ Родината ще може да осѫществи своитѣ човѣшки мечти, само чрезъ нея ще стане могѫщъ и вѣченъ творецъ на универсално ценни добродетели. Културниятъ, социалниятъ идеалъ за напредъкъ и правда се постига въ Родината. Тя е символъ на свободата, на най-чистата човѣчность.
Въ предлагания сборникъ сѫ събрани нѣкои отъ най-хубавитѣ творения на нашата поезия. Тя, отъ Чинтуловъ до Славчо Красински, отбелязва всички нюанси, характерни за българското съзнание и за отношението му къмъ сѫдбата на България.
Тия пѣсни сѫ огледало на българската съвѣсть и на новата ни история. Тѣ заключватъ устремитѣ къмъ свобода и човѣщина, радоститѣ на новия животъ следъ Освобождението, възходитѣ и покруситѣ въ войнитѣ, болкитѣ и идеалитѣ на следвоенното време. Заедно съ исторически опредѣленитѣ моменти въ миналия и днешенъ животъ на Родината, нѣкои отъ тия пѣсни отразяватъ и вѣчната, непремѣнна красота, постоянната духовна властность на Отечеството, което сякашъ опредѣли най-жизнения пулсъ на човѣшкото сърдце. Хубавитѣ младежки унеси, свещенитѣ завети на бащата, мѫдростьта на стареца — всичко дири последна нравствена опора въ идеалитѣ на Родината.
Това личи отъ нашия сборникъ, който говори чрезъ безкористното, непредубедено слово на поетитѣ, тъй както то се е отронвало презъ течение почти на цѣлъ вѣкъ.
Г. К.
Цѣлата книга можете да изтеглите отъ тукъ.
