«България въ пѣсни (1850–1935)» (аудиокнига)
«България въ пѣсни (1850–1935)» – Антология отъ български поети (съставилъ Г. Константиновъ)
Книгата съм обнародвал сканирана тук. Можете да я свалите от страницата ми за аудиокниги.
ПРЕДГОВОРЪ
Чувствата къмъ Родината, заедно съ тия къмъ Бога и Майката, подържатъ съкровеностьта на човѣка. Тѣ идатъ отъ най-чиститѣ кѫтове на сърдцето и сѫ основно мѣрило за благородството на неговитѣ трепети. Затуй и поетитѣ сѫ изпѣли най-добритѣ и човѣчнитѣ си пѣсни за Родината, Бога и Майката. Тия пѣсни сѫ съ най-топла духовность, съ най-величествени и мили образи — около тѣхъ трепти нѣкакво непресъхващо очарование.
Въ любовната лирика, дори и когато е пречистена като тая на Данте или Блока, все има нѣщо плътско, сексуално, или демонично устремено; социалната и революционна пѣсень е героична и призивно човѣшка, но и тя е плодъ на воля, която се храни отъ преходни земни импулси — докато пѣсеньта за Родина и Майка, подобно на молитвата, блика изъ най-свърхземни, алтруистични и девствени извори на душата.
Чувството за Родина е отъ най-активнитѣ и чисти чувства за българина. То дава етиченъ смисълъ на нашето битие отъ Паисия до день днешенъ, то храни и най-свѣтлитѣ ни надежди за бѫдещето. Българскитѣ поети, чието слово отразява духа и сърдцето на народа, сѫ посветили най-хубавитѣ си пѣсни на Родината. Въ тѣхъ живѣе борческиятъ духъ, чувството за правда и алтруизма на българина. Чрезъ тѣхъ лишатъ най-жизненитѣ и свещени блѣнове на народа ни, неговата изключителна героичность и готовностьта му за жертва.
Българинътъ не е шовинистъ. Той обича и възпѣва своята природа, пази заветитѣ и идеалитѣ на народностьта си не отъ егоизъмъ, а защото знае, че само чрезъ Родината ще може да осѫществи своитѣ човѣшки мечти, само чрезъ нея ще стане могѫщъ и вѣченъ творецъ на универсално ценни добродетели. Културниятъ, социалниятъ идеалъ за напредъкъ и правда се постига въ Родината. Тя е символъ на свободата, на най-чистата човѣчность.
Въ предлагания сборникъ сѫ събрани нѣкои отъ най-хубавитѣ творения на нашата поезия. Тя, отъ Чинтуловъ до Славчо Красински, отбелязва всички нюанси, характерни за българското съзнание и за отношението му къмъ сѫдбата на България.
Тия пѣсни сѫ огледало на българската съвѣсть и на новата ни история. Тѣ заключватъ устремитѣ къмъ свобода и човѣщина, радоститѣ на новия животъ следъ Освобождението, възходитѣ и покруситѣ въ войнитѣ, болкитѣ и идеалитѣ на следвоенното време. Заедно съ исторически опредѣленитѣ моменти въ миналия и днешенъ животъ на Родината, нѣкои отъ тия пѣсни отразяватъ и вѣчната, непремѣнна красота, постоянната духовна властность на Отечеството, което сякашъ опредѣли най-жизнения пулсъ на човѣшкото сърдце. Хубавитѣ младежки унеси, свещенитѣ завети на бащата, мѫдростьта на стареца — всичко дири последна нравствена опора въ идеалитѣ на Родината.
Това личи отъ нашия сборникъ, който говори чрезъ безкористното, непредубедено слово на поетитѣ, тъй както то се е отронвало презъ течение почти на цѣлъ вѣкъ.
Г. К.
