БЪЛГАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ НА КИТАЙСКИТЕ ИМЕНА

НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА НА КИТАЙСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА

Петко Т. Хинов

§ 1. Причини, налагащи промените

Още от самото начало на тази кратка статия бих искал да направя уговорката, че записването на китайски думи с българска кирилица (транскрипция, български пин-ин или БП) — независимо от подхода, научната гледна точка и метода на изпълнение — не би могло да достигне точността, с която китайският пин-ин изобразява фонетичното съдържание на китайската сричка.

Втора уговорка, която искам да направя е, че макар да съм използвал практическите транскрипции на други славянски езици, служещи си с кирилица, това е било вследствие от и потвърждение на собствения ми опит от дългогодишно слухово възприемане на произношението на сричките в стандартния съвременен китайски език, доказуемо чрез практически експерименти.

Трета уговорка, която държа да направя е, че по отношение на китайския език понятието транслитерация е неприложимо поради йероглифната му писменост. То е неприложимо и по отношение на фонетичната му азбука пин-ин, която е научно и международно утвърдена система за латинско сричкозаписване на китайските думи, тъй като пин-ин не е собствено китайската писменост! По определение „транслитерация — това е точно предаване на знаците на една писменост чрез знаците на друга писменост.「 Очевидно е, че китайските знаци не могат да се транслитерират, а 拼音 е по-скоро фонетична транскрипция, а не „китайска азбука「, макар да има опити да се наложи тя като романизация на китайския език. Следователно до момента, когато Китай отмени йероглифната си писменост в полза на пин-ин, да се говори за транлитерация на китайски срички, думи и текстове е недостоверно.

Последната уговорка, която искам да направя, е че предложенията ми за промени са отворени за доуточняване и прецизиране — в добавка към съществуващата сега транскрипция под формата на дублетни форми, но не пълна замяна на описаните по-долу парадигми от срички.

Целта и опората, определящи насоката, вариантите и внедряването на няколкото незначителни промени, които предлагам за съществуващата днес практическа българска транскрипция за китайски език (БП), са две: а) ясно разграничаване на различните китайски срички, които се оказват идентични при записване с досегашния български пин-ин; б) постигане на по-голяма близост с реалното стандартно китайско произношение в путунхуа на съответните срички в китайския и българския пин-ин. Примери за а) предлагам в дял 2 на статията, примери за б) в дял 3. И в двата си пункта редакцията има за цел достъпно практично, а не формално-правилно от гледна точна на езиковата теория отразяване на китайските имена в българските преводи.

Поради дългогодишния навик за четене на китайски имена от досегашния български пин-ин във възприятията на читателя ще възникнат, по обясними причини, психологически възражения от чисто формално естество. Те са естествена част от преходните етапи на всяка една промяна. Ето защо поднасям извиненията си на читателите за това перцептуално неудобство с надеждата, че те ще простят дързостта ми да посягам на утвърдени от времето нагласи и ще разберат единственото ми съображение за такава промяна — максимална точност и избягване на неестественото уеднаквяване в българска транскрипция на различните китайски имена.

§ 2. Примери за проблеми в отразяване на различията в китайските срички при сегашната транскрипция

2.1. Исторически имена. Типичен, но не единствен пример за неудовлетворително транскрибиране на исторически имена при досегашния български пин-ин, са двете различни китайски династии, Qin (秦) и Qing (清), чието изписване на български съвпада и това създава огромно неудобство и за преводача, и за читателите — династията Цин и династията Цин (!).

2.2. Имена на личности и литературни персонажи. Като пример може да послужи следният откъс от романа „Сън в алени покои「:

„От тези думи Дзя Джън* разбра, че работата не е в ръцете на Дзя Джън**, та прати да повикат Дзя Лиен. След малко последният дойде и Дзя Джън* го попита…「

Тук съвпадат имена на двама от героите, *Jia Zheng (賈政) и **Jia Zhen (賈珍). И това далеч не е единичен случай, същото е положението с Дзя Хуан = Jia Huan/Jia Huang (賈環/賈璜), с Пинър = Piner/Pinger (顰兒/平兒), Дзя Лин = Jia Lin/Jia Ling (賈璘/賈菱) и т. н. При използване на досегашните правила за транскрипция имената на тези двойки персонажи се сливат и преводът на романа е невъзможен.

2.3. Неадекватни съвпадения. Според досегашния български пин-ин транскрипцията на собствени и нарицателни имена, различни на китайски, може да доведе до четворни съвпадения. Ето пример за четири различни имена, които при транскрипция на български съвпадат напълно:

а) Съ Кун може би отразява едно от следните четири китайски имена:

Se Kong
Se Kun
Si Kun
Si Kong

б) Мън Хун може би отразява едно от следните четири китайски имена

Meng Hun
Meng Hong
Men Hong
Men Hun

2.4. При транскрипцията въобще на думи и изрази на българска кирилица възприетото неразграничаване на двойките n—ng, [zh, ch, sh, r]e—[zh, ch, sh, r]i, ong-un и т. н., които не съществуват в българската фонетика, но в китайската имат смислоразличаващи функции, може да се стигне до неадекватни транскрипции от типа:

舒適設施 (удобства) — shūshìshèshī — (в досег. бълг. пин-ин) шушъшъшъ

同志 [tongzhi, другар] и 吞著, [tunzhe, поглъщайки] практически съвпадат: тунджъ.

Очевидно е, че в този си вид съществуващата практическа транскрипция не би могла да се ползва за предаване китайското произношение чрез българска кирилица в речници, разговорници и други пособия, както това е възможно чрез руската и сръбската транскрипции (а в страните, ползващи латиница, се използва или директно китайския пинин, напр. в Румъния, или транскрипция, в която съвпадения като горните не съществуват). В указаните тук езици практическата транскрипция се използва без проблем и за указване произношението на думи и изрази в справочната литература, изискваща много по-голяма точност от художествената. При тях няма съвпадения на различните китайски срички и групи от срички, докато в български издания на нехудожествена литература точното транскрибиране може да се извършва единствено с помощта на доуточняване в бележка или скоби при посочване имената на латиница (китайски пин-ин) или с йероглифи. Това на свой ред поставя въпроса за практическата неприложимост на досегашната транскрипция в издания за обучение по китайски език — в тях се ползва pinyin — и в научни, справочни, технически и други текстове, където точността взема превес над практичната условност.

§ 3. Неточно отразяване на стандартното китайско произношение

Класическият пример с лаошъ който може да означава както 老師 (учител), тъй и 老蛇 (змия) по досега установения български пин-ин е едно от нещата, с които ние се сблъскахме още като студенти в първи курс китаистика. Всъщност при изговор на сричките от парадигмата zhi-chi-shi-ri — с известни колебания за последната — те са много по-близко до българските джи-чи-ши-жи. В това може да се увери всеки, който гледа съвременни китайски филми или слуша китайско радио. В китайския пин-ин и съвременната руска транскрипция те са отразени именно по този начин — с буквата i/и. [1]

_________________

[1] По-близкото звучене до китайското произношение на предложените дублетни форми може да се види и от внимателен анализ на римните групи в китайската поезия. Така например групата zhi-chi-shi-ri се римува с yi / ji-qi-xi-ri, но не се римува с e / zhe-che-she-re , което показва, че “и”-транскрипцията по-точно отразява произношението на финала на групата zhi, отколкото “ъ” (вж. например римите в стихотворението 凝暉鐘瑞, (《紅樓夢》第十八回)

Друг пример са сричките от парадигмата –ong, които на български съвпадат изцяло с тези от –un, тоест всички срички завършващи на –ong & -un в китайски пин-ин се транскрибират на български с –ун независимо, че в китайския те се противопоставят както по носовост на финалите, тъй и по фонетичното съдържание на медиалите си (ong-овите срички са по-кратки, un-овите срички съдържат полугласна „ъ「 в медиалите си).

§ 4. Опит за преодоляване на проблемите

4.1. Меко (n-нь) ←→ носово (ng-нг). В руската транскрипция предното меко нь се противопоставя на задноезичното н чрез добавяне на знак за мекост (peng-pen ←→ пэн-пэнь). От друга страна, опозицията носовост-безносовост би могла да се отразява според възприетата норма за срички от английския език, завършващи на –ng, тоест

feng → фънг
fen → фън

или

да се възприеме отразяване на мекотата на н (нь), примери за което имаме в българската литература, например: Калуньаа, мердевень, у Г. Божинов, 1988; могат да се намерят и в след деветосептемврийски издания на Елин Пелин и други български автори. Знакът за мекост на крайносричково Н се среща и в транскрипцията на виетнамски думи, например в книгите на Блага Димитрова «Страшния съд» (П. 1972, с. 5 «бамбукова колиба в провинция Тань-Хоа»), «Виетнамска поезия» (С. 1972, името на поета Те Хань, с. 343-353, в превод на Б. Димитрова, К. Кадийски и Н. Кънчев). След като автори и поети от такава величина не са видели в употребата на «ь» за транскрипция на меки финали в един източен език нито неуместност, нито «архаизация» на правописа ни, считам, че не съществуват никакви пречки за употребата на опозицията ань/ънь/унь/инь<->ан/ън/ун/ин и в българската транскрипция на китайските срички (вж. приложената снимка). Следователно:

long → лун (вместо „лонг「)
lun → лунь

Предимство на ун/унь пред ун/онг е по-малката промяна, необходима за прецизиране на транскрипцията и запазването на имена, с които читателите вече са свикнали: династията Сун остава Сун (вместо Сонг/Сунг), Цин остава същата (вм. Цинг), докато първата Цин става Цинь. Аналогично Цин Шъхуан → Цинь Шихуан. Графичното възприятие регистрира минимална промяна при постигане на максимална (за българската кирилица) точност на предаване различията на китайските срички чрез българска транскрипция. Така че моето лично убеждение и предпочитание е вместо да се взема предвид опозицията носовост-неносовост, разподобяването по-добре да се направи по опозицията мекота-немекота, тоест Цинь-Цин (вместо Цин-Цинг). Такава промяна е по-адекватна и спрямо фонетичните свойства на българския език, в който се среща меко нь в диалекти и в литературата ни, но нямаме самостоятелно носово „н「 и при двубуквеното записване с „нг「 излизаме от нормата. Освен това, при нея се избягва изкуственото натрупване на съгласни вътре в думите, напр. Гуангджоу (нгдж) си остава Гуанджоу, Чонгцин (неестествено за българския натрупване „нгц「) си остава Чунцин, а Чуньциу отразява чунь като транскрипция на chun, а не на chong.

4.2. и ≠ ъ вместо ъ = ъ

⤇ zhi-chi-shi-ri ≠ zhe-che-she-re, следователно

⤇ джи-чи-ши-жи ≠ джъ-чъ-шъ-жъ

Вече съм възприел това разграничаване при превода на романа „Сън в алени покои「 на български език. Този подход вече е използван в названието „Женмин Жибао「, придобило гражданственост от периода до установяването на сегашната практическа българска транскрипция.

4.3. zi-ci-si ≠ ze-ce-se

Това е една от най-трудните за транскрипция парадигми, тъй като в българската фонетика не съществува полугласната от zi-ci-si, а и нямаме букви за записването на тясно и широко ъ както например в румънски език (â<ă). Ако приемем транскрибирането ѝ с ъ, тогава предлагам

⤇ zi-ci-si = дзъ-цъ-съ

⤇ ze-ce-se = дзъ: цъ: съ:

или с диакритичен знак над гласната ̅ за противопоставяне по дължина с zi-ci-si)

или, по аналогия с китайския пин-ин и руската транскрипция – с „е「: дзе, це, се.

4.4. В някои български транскрипции на yu съм забелязал използване на руското юй. Това е наложено поради транскрибирането на you като ю в руския пин-ин, което на български досега се е транскрибирало като йоу. Ето защо промяна в транскрибирането на yu според мен не се налага, тъй като не е нарушен принципът на несъвпадане на различни китайски срички. Въпреки това някъде –юй отразява с по-голяма точност звученето на китайската сричка и считам, че би могло да се възприеме като алтернатива.

4.5. Не съм уверен дали полугласното е в сричките от парадигмата –ui (уей) има основания да се записва с гласната е (в българския няма полугласна е), поради което се придържам към тази транскрипция единствено по отношение на ­hui по евфемистични причини: хуей. Всички останали срички с финал –ui предавам също с –уй както е в досегашния български пин-ин, в китайския и в руския пин-ин.

§ 5. Примери за използване на оптимизираната транскрипция:

При превода на 《紅樓夢》 на български език си послужих с –нг като минимално рисков за предаване на различията при съвпадащи двойки имена:

Дзя Джънь ←→ Дзя Джън (вар. Дзя Джън ←→ Дзя Джънг)

• *Jia Zheng (賈政) и **Jia Zhen (賈珍) станаха Дзя Джънг и Дзя Джън
• Jia Huan/Jia Huang (賈環/賈璜) станаха Дзя Хуан и Дзя Хуанг
• Piner/Pinger (顰兒/平兒) станаха Пинър и Пинг-ър
• Jia Lin/Jia Ling (賈璘/賈菱) станаха Дзя Лин и Дзя Линг

Тъй като обаче има и множество други случаи, при които –нг се явява вътре в думите/имената и произношението на български значително се променя, въз основа на досегашния си опит считам, че по-уместно би било въвеждането на знака за мекост след н – нь, вместо да се въвежда вътресловно –нг (срв. Пингър, Гуангджоу).

§ 6. Проблемът „ударение「 и по-нататъшно прецизиране на транскрипцията

Тъй като в българския език думите с две и повече срички имат винаги едно (силово) ударение, при слято записване на дву- и трисрични китайски думи читателят почти неизбежно „налучква「 произнасянето им според естествената си езикова нагласа. В многосричните китайски думи обаче съществува тонално ударение за всяка сричка (с различен динамичен интензитет), поради което е добре личните двусрични имена да се пишат с тиренце. Например, пише се не Циууън (秋紋, героиня от романа „Сън в алени покои「), а Циу-уън, Бао-ю — за избягване на натрупването на три гласни една след друга, което е неестествено за българския език, а в китайския се среща често, Дай-ю — за избягване на неестественото за българския език съчетание „йю「, което също може да се среща често в китайските имена и което българският читател ще редуцира до Даю. Чрез това се разрешава проблемът и с „двойните съгласни「, например Джъннин е по-лесно за изговаряне, когато е написано Джън-нин, а записано Джъннин би се прочело адаптивно като Джънин (друго име, Джъ-нин). Избягват се и „двойните гласни「, като в името Циу-уън, или Джао Фей-йен. Чрез това също се избягва и неправилното сливане или разделяне на сричките вътре в името, например Цинуън (晴雯) е двусрично — Цин-уън, но по-естествено е да се прочете от неосведомения читател като трисрично — Ци-ну-ън.

Друга незаменима функция на тиренцето се вижда при транскрипция на ъризувани имена в книги, отразяващи пекински и други североизточни китайски диалекти. Например в „Сън в алени покои「 слугинята Хуей-сян е наречена от Бао-ю „Сър「 (四兒), което създава огромно неудобство при четене, ако се напише без тиренце — Съ-р (контрахирана форма от Съ-ар). Това се отнася и до други имена като Юн-ър. С тиренце са китайските имена в английския превод на „Сън в алени покои「 от проф. Хокс, в множество актуални руски академични издания и преводи на класическа китайска литература, а също и в българските преводи от китайски до 80-те години на ХХ в. Чрез тиренце всички споменати по-горе проблеми се избягват.

§ 6. В заключение

ще спомена, че нямам претенции внесените от мен промени да се възприемат като намеса в официално възприетия досегашен български пин-ин. Те имат една-единствена цел — избягването на съвпадения при предаването на имена, думи и изрази, което съвпадение създава огромни неудобства и за преводача, и за читателите на китайска литература на български език. Като такива, промените остават в полето на открито и добронамерено обсъждане, доуточняване и усъвършенствуване.

 § 7. Приложение. Таблица за транскрибиране на китайски имена (в синьо — две променени парадигми)