Българското семейство
Незадоменият човек е клон, а жененият става дърво. Клонът и да се отсече, не може да погуби дървото, но изкорениш ли дървото, с него умират и клоните. Затова жененият има отговорност да се грижи, освен за клоните си, и за своето здраве (духовно и телесно), и за своите корени (памет и традиция) — колкото по-дълбоко ги спуска в родната земя, толкова повече живителни сокове ще пие от нея. Който се грижи за дървото, грижи се и за гората. А когато гората е гъста, с дълбоки корени, държавата е силна и никакъв вятър не ще я събори. Затова здравото семейство, здравата семейна култура — това е живецът и здравето на един народ, здравината на една държава.
Да посветиш живота си на едно семейство — това е истински възвишено служение на Родината. Да пускаш по-дълбоки корени в здрава родна почва — това е истински достойно занимание за всеки наричащ себе си родолюбец. Бракът и семейството имат несравнимо значение за благобитието на всеки народ и именно народите с най-развита семейна култура — например китайският — имат най-силни корени и най-сигурно бъдеще.
Според мен това е така,но не съвсем. 🙂
Защото в др.духовни книги се казва,че семейният човек принадлежи на семейството,а несемейният на света.
Може би истината е по средата…
Зависи от осъзнатостта на човека…
Благодаря,че споделяте и надявам се да не се обиждате,ако понякога мислим различно.
Чак сега виждам коментара Ви! Напротив, в споделянето на различни мисли няма нищо лошо. Лошото е, когато човек съзнателно или не го прави, за да се разхожда по чуждите нерви. 🙂
“в др.духовни книги се казва,че семейният човек принадлежи на семейството,а несемейният на света” – това определено с интересно. В духовните книги под човек предимно се визира мъжа принадлежащ на семейството си или на света …. Напоследък обаче , с изравняване правата между половете доста жени не се възприемат като че трябва да принадлежат към семейството а искат семейството да им принадлежи , децата да им принадлежат , всичко да им принадлежи…защото “така”. И може ли някой да ми обасни как българското семейство със своите членое би достигнало до възрастта изобразена на картинаката на Владимир Димитров – Майстора( прикрепена към статията ) . За съжаление, спрямо българското семейство се упражнява целенасочен геноцид – със съдействието на съдебни институций и съдебна практика в продължение на почти 40години – в коята бащата и мъжа е превърнат в инструмент за задоволяване капризи – защото”така”.
Процесът на разпад започва още в края на 19 век и в началото на 20 – отначало в големите градове, където вносът на модерна култура е по-очевиден. Това може да се проследи в творбите на редица български писатели от оная епоха. Кризата удря първо ценностната система, йерархията. Ударите се посипват първо върху свена, скромността, целомъдрието, умението да се вписваш в една ясна семейна йерархия; от семейна, културата става индивидуалистична; хората започват да се спасяват не ВЪВ семейството, а ОТ семейството – идеята за свободата като неангажираност със задължения разстройва и ценностните ориентири. Крепостта се възприема като затвор; еднопосочността на семейния идеал – като липса на посока. И тъй нататък. Много може да се пише по темата…