Българското семейство

4 Responses

  1. Паулина Петрова says:

    Според мен това е така,но не съвсем. 🙂
    Защото в др.духовни книги се казва,че семейният човек принадлежи на семейството,а несемейният на света.
    Може би истината е по средата…
    Зависи от осъзнатостта на човека…
    Благодаря,че споделяте и надявам се да не се обиждате,ако понякога мислим различно.

    • Чак сега виждам коментара Ви! Напротив, в споделянето на различни мисли няма нищо лошо. Лошото е, когато човек съзнателно или не го прави, за да се разхожда по чуждите нерви. 🙂

  2. yordan says:

    “в др.духовни книги се казва,че семейният човек принадлежи на семейството,а несемейният на света” – това определено с интересно. В духовните книги под човек предимно се визира мъжа принадлежащ на семейството си или на света …. Напоследък обаче , с изравняване правата между половете доста жени не се възприемат като че трябва да принадлежат към семейството а искат семейството да им принадлежи , децата да им принадлежат , всичко да им принадлежи…защото “така”. И може ли някой да ми обасни как българското семейство със своите членое би достигнало до възрастта изобразена на картинаката на Владимир Димитров – Майстора( прикрепена към статията ) . За съжаление, спрямо българското семейство се упражнява целенасочен геноцид – със съдействието на съдебни институций и съдебна практика в продължение на почти 40години – в коята бащата и мъжа е превърнат в инструмент за задоволяване капризи – защото”така”.

    • Процесът на разпад започва още в края на 19 век и в началото на 20 – отначало в големите градове, където вносът на модерна култура е по-очевиден. Това може да се проследи в творбите на редица български писатели от оная епоха. Кризата удря първо ценностната система, йерархията. Ударите се посипват първо върху свена, скромността, целомъдрието, умението да се вписваш в една ясна семейна йерархия; от семейна, културата става индивидуалистична; хората започват да се спасяват не ВЪВ семейството, а ОТ семейството – идеята за свободата като неангажираност със задължения разстройва и ценностните ориентири. Крепостта се възприема като затвор; еднопосочността на семейния идеал – като липса на посока. И тъй нататък. Много може да се пише по темата…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

close

Харесвате ли сайта ми? Споделете го, моля!