«Тайната» на оцеляването на китайците (2)

Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People). (Първата част вж. тук)

От още по-голяма важност изглежда фактът, че управляващата класа не само произхождала от селата, но също така се завръщала в селата, при което селският начин на живот бил считан за идеалният. Този селски идеал в изкуствата, философията и живота, така дълбоко вкоренен във всеобщото китайско съзнание, е длъжен да обясни до голяма степен расовото здраве на днешния китаец. Подсъзнателна мъдрост ли е накарала създателите на китайския начин на живот да поддържат равновесие между цивилизацията и примитивните житейски навици? Техният здрав инстинкт ли ги е напътил да предпочитат селскостопанската цивилизация, да мразят механичната изобретателност, да обичат простотата в живота, да изобретяват житейски удобства, без да се поробват от тях и да проповядват от поколение на поколение в поезията, живописта и литературата си «връщане към селските поля» (歸田)?

Защото близостта с природата означава поддържане на физическо и морално здраве. Човекът в селските поля не дегенерира; това става единствено с хората в градовете. Нежната майка-земя неотклонно изпраща зова си към семействата на учените и заможните люде в градовете. Семейните писма и напътствия на прочути учени са изпълнени със същия съвет и откриват една важна страна на китайската цивилизация — трудно доловима, но обясняваща в дълбочина дългото й оцеляване. Примера избирам наслуки от драгоценните семейни писма на Джън Банцяо (鄭板橋) до по-малкия му брат, писма, които трябва да се причислят към най-великите в световния епистоларен жанр:

«Домът, който по-малкият ми брат е купил, е стегнат и надежден, чудесен е за семеен живот, но ме притеснява това, че дворът му е твърде малък и когато вдигнеш очи към небето, то не е достатъчно широко. На волния ми нрав тая къща не се харесва. Само на сто крачки северно от нея е «Папагалов мост», а трийсет крачки по-нататък е пагодата «Кайсиев цвят», всички места наоколо им са свободни. Когато на младини пиех край нея, имах навика да гледам обраслите с върби диги и малкото дървено мостче с порутени хижи и диви цветя на фона на старите градски стени. Бях дълбоко запленен от тая гледка. Ако можеш да набавиш 5000 циена, би могъл да ми купиш огромен парцел, където да си построя къща за сетнешния си живот. Намерението ми е да вдигна кирпичен зид около нея, да засадя много бамбук, цветя и дървета. Ще си имам в градината пътека застлана с камък от портата до вратата на къщата. Домът ще има две стаи, една за приемна, една за кабинет, където ще мога да си държа книги, картини, четки, тушници, чайници за вино и чаени сервизи, ще мога да разговарям за поезия и литература с добри приятели и млади люде. Зад тези две стаи ще са жилищните стаи на семейството ми — три главни, две кухни и една стая за слуги. Ще има всичко осем стаи, застлани все с рогозки и ще съм напълно удовлетворен от тях. Рано сутринта преди изгрев слънце ще мога да гледам изтока и да съзерцавам алените сияния на утринните облаци, а слънчевият залез ще сипе лъчи иззад дърветата. Застане ли човек на високо място в двора, ще може да гледа мостчето, облаците и водите в далечината, а при нощна веселба ще се виждат светлините на съседите оттатък дувара. Домът ми ще е само на трийсет стъпки южно от твоя дом и от малката градина на изток ще го отделя ручей. Това е превъзходно. Някои може и да кажат: Е, наистина е много уютно, но ако да влязат крадци? Не знаят те, че и крадците са просто едни бедни люде. Аз пък ще им отворя да влязат и да поговорим какво мога да им отделя. Каквото и да е то, нека си го отнесат, а ако нищо не им влезе в сметка, тогава нека да отмъкнат даже стария килим на Уан Сиенджи (王獻之), и да го заложат за 100 циена, за да спасят положението. Моля те, млади братко, имай тези неща предвид, понеже те ще обезпечат на недостойния ти брат честити старини. Чудя се дали мога да получа това, за което така копнея.»

Чувствата тук са типични за китайската литература. Селският идеал на Джън Банцяо е основан върху поетичното му чувство за всеобщо братско сродство с бедните селяни, което е естествено за душата на един даоист, по същия начин, както селският идеал на Дзън Гуофан е основан на желанието за запазване на семейството и е свързан тясно с конфуцианската семейна система. Това е така, защото селският живот е идеал на една социална система, чиято основна единица е семейството. Селският живот е идеал и на политическо-културната система, чиято основна съставка е селото. Може да изглежда забавно това, че Дзън Гуофан — велик генерал и пръв министър на своето време, — в семейните писма до своите деца и племенници непрестанно ги предупреждава срещу разпуснатостта и прахосничеството и ги съветва да садят зеленчуци, да отглеждат свине и да торят нивите си, а това увещание към пестеливост и трудолюбие се дава с изричната цел семейното благополучие да продължи във времето.

Ако простотата има свойството да поддържа дълговременно семейното благополучие, то тя би могла да допринесе и за пребъдване на националната цялостност. За Дзън Гуофан е било очевидно, че «семействата на държавни служители, в които децата усвояват навика да живеят скъпо, се радват на благополучие само за едно или две поколения; семействата на търговци, които са работливи и пестеливи, могат да просперират три или четири поколения; семействата, които обработват земята и се учат на книги, навиквайки на простота и внимателен живот, се радват на благоденствие пет или шест поколения, а семействата, в които са налице добродетелите на почитта на децата към родителите и приятелските чувства, се радват на благополучие от осем до десет поколения.»

Ето защо е съвсем лесно да разберем защо Дзън счита «отглеждането на риба, отглеждането на свине, саденето на бамбук и саденето на зеленчуци» за «четири неща, които не трябва да бъдат пренебрегвани. От една страна, по този начин поддържаме традицията на прадедите си, а от друга всеки, който откъм улицата погледне през оградата на дома ни ще има чувство за живот и растеж и чувство за благоденствие, когато влезе в двора ни. Дори ако е нужно да потрошиш малко повече пари и да наемеш някой друг помощник, парите за тези неща са добре похарчени… От тези четири неща можеш да установиш дали едно семейство процъфтява или върви надолу.»

И благодарение на семейните наставления[1] на Йен Джитуй (顏之推, 531-591), Фан Джунйен (范仲淹, 989-1052), Джу Си (朱熹, 1130-1200), Чън Хунмоу (陳宏謀, 1696-1771) и Дзън Гуофан (曾國藩, 1811-1872) семейните идеали на трудолюбието, пестеливостта и простия живот са се запазили и са признати за най-здравото нравствено наследство на нашия народ. Семейната система някак си се е вплела в селския начин на живот и не може да бъде откъсната от него. Простотата е била велико слово за гърците, простотата — чунпу (淳樸) — е велико слово и за китайците. Сякаш познавайки предимствата на цивилизацията, тези народи са осъзнавали и нейните опасности. Човекът е познавал щастието в житейските радости, но е осъзнавал и неговата мимолетност, боял се е от завистта на боговете и е имал волята да се задоволи с радости, които са по-прости, но пък и по-дълготрайни. Защото да се наслаждаваш на твърде много блага в живота за китайците е било джъфу (折福) — неумереното щастие убива щастието. Следователно «човек трябва да избира удоволствията си със същата предпазливост, с която избягва бедите». «Предпочитай по-скромното щастие» е казал един учен в края на династия Мин и в душите на китайците тази мисъл е предизвикала ехо на съгласие. Понеже човешкото щастие е толкова несигурно, че оттеглянето в природата и простотата са най-добрите му пазители. Китайците инстинктивно са знаели тази истина, те са търсели оцеляване за семействата си и са постигнали оцеляването на своята нация.

________
[1] «Семейни наставления» (家訓) е жанр в старинната китайска литература.

© 2015, Превод от английски и китайски език, П. Т. Хинов.