«Тайната» на оцеляването на китайците (1)

Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People).

Остава въпросът как е било възможно една нация да надживее тези периодични политически бедствия и да не бъде потопена от тях, както старият Рим бил потопен от ломбардците. В какво се състои тази расова издръжливост* и способност за абсорбиране на чуждестранна кръв? Единствено чрез задълбочаването в тези въпроси може да се придобие истинско разбиране за сегашното положение на нещата в Китай.

__________
* Лин Ютан използва думите «раса» и «расов» със значение на етнос, етнически, народностен. Запазвам тази особеност на езика му при превода. — П. Х.

Тъй наречените расова издръжливост и расова жизненост, които въпреки ретроградния характер на китайската буржоазна класа са дали сили на китайския народ да надживее политическите крушения и да се възроди чрез чужда кръв, имат отчасти органични, отчасти културни корени. Сред културните сили, които създават устойчивостта на китайската народност, на първо място трябва да се спомене семейната система на китайците, която е тъй добре определена и организирана, че е било невъзможно човек да забрави родословната си принадлежност. Тази форма на обществено безсмъртие, което китаецът цени по-високо от всички земни блага, е в някаква степен сродна с религията и се подсилва от ритуалната почит към праотците. Осъзнаването на връзката с предците е проникнала надълбоко в китайската душа.

Семейна снимка от китайско село (1902 г.)

Тази чудесно организирана и вкоренена в религиозността семейна система се оказвала огромна сила всеки път, когато китайският народ е влизал в съприкосновение с чужди народи, притежаващи по-слабо семейно съзнание. Варварските племена или децата от смесени бракове са изгаряли от желание да се прилепят към семейството на китайците и да се приобщят към родовото им безсмъртие, услаждайки се от разкошното чувство, че когато някой от рода умре, той не умира, но продължава да съществува във великия поток на живота на семейството. Семейната система в Китай също действувала като пряка подбуда за количествено размножение, защото за да оцелее родът Лин, например, било необходимо на света да се родят много бебета с фамилното име Лин.

Навярно изцяло на китайската семейна система се дължи това, че китайците са успели да асимилират хънанските евреи, които днес са дотолкова китаизирани, че еврейската традиция да не се яде свинско е останала просто спомен. Расовото самосъзнание на евреите е могло да бъде заровено в срамно забвение единствено от по-високото расово самосъзнание на китайците, ценящи семейството над всичко останало. И това е огромно постижение в етническата област. Оттук можем да разберем защо местното китайско население е имало огромно предимство пред народи като например северните татари, у които расовото самосъзнание и расовата гордост са по-слаби от тези на евреите. И именно в този смисъл Манджурия ще остане китайска въпреки всички японски машинации: политическият строй може да се промени, управниците да идват и да си отиват, но китайските семейства ще си останат китайски семейства.[1]

Изпит за държавни служители, дин. Сун

Друга културна сила, която е допринасяла за обществената стабилност в Китай, е пълната липса на социални класи и възможността всеки да се изкачи по социалната стълбица чрез императорската изпитна система. Ако семейната система може да обясни оцеляването на китайския народ чрез многодетност, императорската изпитна система е довела до качествен подбор и е дала на талантливите китайци възможността да се умножават и да разпространяват културата. Такава система, водеща началото си от династия Тан и основана върху изначалното китайско разбиране, че никой не се ражда благородник, се корени в системата на гражданско служение и препоръките на държавници от епохата Хан. След династиите Уей и Дзин (ІІІ-ІV в.) в системата за подбор на държавни служители настъпила промяна, която довела до фаворизиране на влиятелните семейства до такава степен, че се стигнало дотам, че «сред висшите класи нямаше бедни учени а сред низшите нямаше нито един син на семейства на власт»[2]. Това способствувало за разрастването на аристократичните родове в династия Дзин.

С въвеждането на императорската изпитна система през династия Тан (VІІ-ІХ в.) влязъл в действие порядък, който въпреки измененията на системата в по-късните династии до 1905 г. държал за всеки китаец отворени врати за издигане от бедност към власт и слава. Макар самите изпити да притежавали механична природа и да не са създадени за привличането на истински гении, те били достатъчно годни да отбират талантливи люде и могат да се разглеждат като тест за интелигентност. Тази система дала възможност за непрекъснат поток на таланти от селата към градовете, чрез което се компенсирала загубата на расова жизненост във висшите социални класи и се поддържал цикъл от вътрешно обновяване, толкова необходимо за общественото здраве. Разгледана през призмата на вековете, изпитната система на императорски Китай е имала селективно действие върху качеството на управляващата класа, което допринасяло за обществена стабилност.

(Продължение)

____________
[1] Това предсказание на Лин Ютан от 1935 г. се оказва вярно, както се вижда от последващата история на Манджурия.
[2] Казаното се отнася до т. нар. „девет класи「 учени от епохата Дзин. — Б. кит. р.

© 2015, Превод от английски и китайски език, П. Т. Хинов.