Необикновени впечатления от обикновени уроци
Впечатление първо
Осма паралелка, клас седми. Съвсем обикновени деца, съвсем обикновен урок. Преди две седмици им говорих за Рождество Христово и рождественските традиции. Първо им изпях три Christmas carols – What Child is This, Silent Night и Amazing Grace – и трите им бяха познати. Сетне им показах кратко видео за някои български коледни традиции, разказах им за обичая на коледуването; видеото бе придружено от две коледарски песни, втората от които – незабравимото изпълнение на “Замъчи се Божа Майка” от Китка (Калифорния). Децата тук са любознателни – когато стане въпрос за друга култура, за различна житейска философия. Но това, което е най-впечатляващо, е процентът от ученици, които предпочитат качествената музика, пред “поп”-а. След часа при мен дойдоха двама ученици, момче и момиче и ме помолиха да им препоръчам спокойна и красива музика. Попитах ги не харесват ли модерната музика, момичето отговори, че тя е повърхностна и не е тъй красива както музиката от миналото. 13-годишни деца! След като им пуснах някои подбрани мелодии от преди 30-40 години, те останаха дълбоко впечатлени и подир следващия ни урок момичето ми даде usb, където й записах огромна част от колекцията си с “класика”. Между другото, тук във всяка паралелка има по няколко ученика, които се занимават с класическа музика и свирят на пиано, цигулка или някой древнокитайски музикален инструмент. Културното равнище на това училище е забележително. Тази седмица провеждам изпит по устен английски, след като приключа изпита, повечето от учениците искрено казват, “Благодаря Ви, учителю!” Тук е мястото да споделя едно свое дълбоко впечатление от домашното възпитание на децата в Гуандун (може би това не е типичното, не познавам много такива примери, но съдейки по поведението на повечето ученици, вярвам, че повечето от децата се възпитават по подобен начин.)
Впечатление второ
Частен урок в дома на моя приятел, г-н N. Преподавам английски на дъщеря му и нейната по-малка приятелка. Урокът ни се казва “Котката, която стана причина за сватба”, типично английска хумористична история, която не би впечатлила нито едно от нашите деца. Всъщност, в учебника има 6 картинки, по които ученикът трябва да разкаже историята: едно коте, незнайно как, се е качило на дървото в двора на очарователна девойка. От дълго време нейният съсед, млад джентълмен, е влюбен в нея, но не намира сили да признае чувствата си. Та в този ден джентълменът вижда красивата си съседка разстроена и тъжна. Той я пита какво има, тя му посочва котето на дървото. Без миг колебание, той се качва на дървото и сваля оттам котето. Трогната от благодарност, девойката го целува по бузата. Не след дълго те се оженват.
Това е историята. Коментарът на ученичките ми обаче много ме озадачи: “Хм, какво глупаво момиче!” “Защо?” “Ами как така ще го прегръща и целува?” Опитвам се да им обясня, че по този начин момичето изразило чувствата си… “Учителю, не си ли чувал израза: 男女授受不亲? (Смисълът на този израз е, че между мъж и жена не може да има физически допир, освен ако не са съпруг и съпруга). Не познавах този израз, затова веднага ги помолих да ми го напишат, за да го намеря в електронния си речник. Когато узнах, занемях. Това е израз от трактата на дохристиянския философ Мънгдзъ. Не допусках, че ще го науча от устата на 11-12 годишни деца. Сега разбрах какво искаха да ми кажат. Наблюдавал съм го в поведението на учениците си, без обаче да мога да разчета смисъла му. Не съм виждал момче да закачи момиче по начин, по който ние го правехме в гимназията. Явно съм свикнал дотолкова с липсата на фриволности в китайското училище, че вече не я забелязвам. Този урок ми помогна да узная много за домашното китайско възпитание.
В една от паузите между уроците ни, които провеждаме в дома на г-н N., разгледах книгите в домашната му библиотека: томове по китайска история, класически произведения, написани на език, труден за съвременните читатели… Спомням си един разговор с него, докато пътувахме с автомобила му из Гуанджоу. Впечатли ме това, че той не е получил високо образование, изобщо не принадлежи към китайската интелигенция, живял е бедно и сегашното си благосъстояние дължи на години упорит труд. Самият той ми сподели, че не е умен човек. Моето наблюдение е, че обладава висока природна интелигентност и твърди морални принципи. Дъщеря му е доста интелигентно, макар и леко своенравно момиче, своето своенравие обаче тя обуздава именно по силата на домашното си възпитание и дори не си позволява да стане от учебната маса, без да ме попита за това. Това, което най-дълбоко ме впечатли у този човек обаче бяха думите му за целта на образованието на децата му: не ме интересуват техните оценки; искам дъщеря ми да стане добродетелен човек (道德的)…
Другото момиче, 11-годишно, е съчетание от хрисимост, ум и много мила детскост. Домашното й възпитание е чудесно, веднъж бях у тях и забелязах колко добре подредени са отношенията между детето и родителите. Не знам как го постигат това китайците – навярно е в гена им. В книжарниците им съм виждал цели отдели, посветени на “изящно” домашно възпитание, където съвременните начини се съчетават с книги от типа: как да възпитаваме в традицията на Конфуций, и други забележителни възпитатели от миналото. Китайците възприемат класическата си древност – хилядолетия назад, – като реална част от съвременността си, а не като антика. За съжаление, много млади хора тук търсят “другостта”, различната култура, чрез подражание, а не чрез осмисляне на собственото си наследие, в което има много нравствени ценности, същностно доближаващи го до християнската култура. Въпреки това, общуването с тези деца радва сърцето и го съгрява с надежда за тях.