Карнавалът във Венеция и „записващият човек“
Откриване на карнавала във Венеция. Показват море от хора, които зяпат ставащото… през екраните на умните си телефони. Това сме ние, „записващите хора“. Едва после, като се приберем пред компютрите си, ще съзерцаваме реално откриването от… собствените си видеозаписи. Ето отговор на въпроса: да бъдеш или да имаш. Притежаването — по-важно от преживяването.
Способността да поемаме впечатления направо от света и да ги преобразяваме творчески в умовете си — тя вече е предоставена на роботите в живота ни. Питам се какво кара хората вместо да се наслаждават в самозабрава на едно велико събитие, предпочитат да го следят в екранчето на умния си телефон, докато го записват? Същото, което ни кара да „отморяваме“ „сред природата“ облепени със средства за „видеозапомнянето“ ѝ? Преди хората са „снимали“ със словото си, описвайки преживяното, при което красотата на вътрешния им свят е допълвала и подчертавала външните красоти. Сега хората „мислят“ и „съзерцават“ чрез снимките си, а вътрешното слово, великата способност на ума да гледа с очите на художник, нямащ нужда от external drive memory — те са изкльощавели от недоимък на мисли.
Помня, преди години исках да захвърля фотоапарата, който се бе превърнал в мания. За да „снимам“ природата в стихове. Почти успях. Нещото, което пречеше и продължава да пречи е… духовният мързел. Усилието над ума, което трябва да приведе в движение усилие на ума, за да започне умът да преобладава над безсловното „мислене в картинки“ и да избави вътрешния ни свят от живеенето във видеокомиксите на модерната Матрица.
