Траки или българи
Напоследък често-често ми се мяркат статии и публикации за това, че траките са българи, българите са траки, че генетично нямаме нищо общо нито с прабългари, нито с хуни, нито със славяни… Та мисля си, в Китай има стотици малцинства, които генетично са различни, не са китайци. Това, което споява тази велика държава в един народ обаче, се нарича путонг-хуа, всеобщ език (някои неправилно го наричат “мандарин(ски)”, както и да е). Китайски език – това е всеобщ език. Език, на старобългарски (който впрочем не е нито тракийски, нито прабългарски, а южнославянски език, развит от праславянския си предец) – означава народ. Българският език, развил се от старобългарския, е славянски език. Дали езиците имат генетичен код не знам, но знам това, че единството на един народ се проявява в единството на езика. Висотата на културата му – в развитостта на езика. Упадъкът и изгубването на духовните му ценности – също първом си проличават в огниването, разкапването на езика му. В съвременния български език има прекалено много метастази, свидетелствуващи за духовен рак, за да седна да се тревожа какви били гените ни и колко велики били баш българите, сиреч траките, чийто език отдавна е изчезнал. Ако съдим по изминатия път на изгубените народи, по-скоро съм склонен да приема, че са изчезнали и самите траки – изчезването на един език говори именно за изчезването на един народ.
Първите словени са именно българите, а прабългарите са просто нашите предци-българи. Това, което днес се нарича “славянски народи”, не е общност на кръвно родство (както показвати генетичните изследвания), а съществува поради старата българска книжовна основа. Няма писмени доказателства за съществуване на праславянски език. Единствения засвидетелстван древен писмен език на днешните славянски народи е стария български, от който вероятно произлизат негови местни разновидности, като сръбската или руската. Тази вероятност намира подтвърждение в случая с румънския език. Известно е, че допреди няколко века румънският език е бил около 70% производен от стария български литературен език, което показва, че съвсем не е необходим някакъв общ пра-славянски език, за да съществува езикова общност, от което следва допускането, че днешните славяни са общност, възникнала като резултат от делото на Светите равноапостолни братя Кирил и Методий, техните Свети ученици и останалите знайни и незнайни стари български книжовници-просветители.
Съшествуват убедителни свидетелства за родството на езика на траките със стария български език. Да вземем например “Сердика” и “серди”, които са очевидно родствени на “сердце”- остарялата разновидност на думата “сърце”. Това е най-очевадния пример сред многото други.
Именно, именно! Сходно е положението във всички стари империи и могъщи държави. Защо е нужно “кръвно родство” – нима ние като православни християни трябва да сме родени израилтяни, за да бъдем един народ? Но ако изгубим духовното родство – кръвното ще е напълно безсмислено. Срещу тая безсмислица и написах това.
Що се отнася до румънския език обаче, допускате неточност. Той е производен на латинския, а славянобългарският му речников фонд се дължи на близостта и влиянието на старобългарската и среднобългарската култура върху румънската държавотворческа история. Среднобългарският е бил за румънците това, което е бил за нас гръцкият в дописмения ни период. Въпреки това влияние обаче, румънският не е и не може да е производен на старобългарския, бидейки коренно латински (това е граматическа констатация, която не подлежи на преоценка).
Напротив латинският е бил за румънците (а всъщност власите-отново българско име) като “за нас гръцкия в дописмения ни период” понеже им е наложен като официален административен език след завладяването им от Рим. И въобще как може да се говори за “влияние на старобългарския когато сумарно България е била най дълго историческо време именно в днешна Румъния. Всъщност това е най устойчивата българска територия заедно с Мизия.
Колкото до “единството на един народ” то то се проявява само в духа,а не в езика. Слава Богу св. цар Борис избра този дух да бъде православен.
Единството на българския народ е в Светия Дух.
Ако той ни напусне(или по точно ако ние го изоставим) ще изчезне и българския народ сякаш не го е имало, ако ще дори и китайците да проговорят на български.
А старобългарският ще пребъдва до края на дните защото е божествен език, предназначен за богослужба. Той е единствения чист молитвен език. Ние ще изчезнем като народ, а него ще продължават да го говорят.
Ето какви езикови парадокси!
А в Вие напишете нещо за китайските мъченици за които у нас много малко се знае. Това е Ваша мисия, както и да напишете на китайците за нашите светии.
Поздрави,
Данаил Димитров (генетичен българин с еврейско име, гръцка фамилия и православен род)