Бърза ли времето в наши дни…
* * *
Гледайки яростта, с която натискат педала на газта шофьорите на тежкотоварни (тип международни) камиони току пред входа на нашето училище, съзерцавайки неотстъпността, с която движещи се в насрещното движение мотопедисти им се пречкат, неотстъпчивостта, с която богати родители в тъмно-остъклени луксозни автомобили правят неправилен завой изкосо пред насрещното движение и ядовито свирят на дюдюкащите срещу тях правилно движещи се превозни средства, наблюдавайки безстрашието, с което почти всеки във Фошан пресича пътя другиму, си мисля: вече зная защо хората от 21 век „чувстват че сега самото време тече по-бързо“… Всъщност тече не времето, а ние. И скоростта зависи от нашето търпение: а днешните хора са повече нетърпеливи отколкото забързани. И именно прибързаността в мисли и чувства, думи и решения, постъпки и разочарования, определя „скоростта“ на живота им.
Въпросът за скоростта на времето е свързан и с тежестта на съдържанието на живота ни. Колкото по-тежко е едно тяло, толкова по-трудно се ускорява то. Колкото по-пълна е лодката, толкова по-трудно я люшкат вълните. И обратно, колкото повече въздух има вътре в нас, толкова по-леснозапалими сме, толкова по-бързо променяме посоката си, толкова по-скоростно летим в коловоза на времето. И ни се струва, че времето бърза. А колкото повече съдържание имат нашите минути, часове, дни и години, толкова по-бавно ще тече времето, а за хората, чийто живот е изпълнен с духовно съдържание, въпросът за скоростта на времето вече е отпаднал. Тяхното внимание е свободно от въпросите на времето и епохата, то е озарено от синевата на вечността.
* * *
Щастието на детството е в незнанието. Никой от нас не е и предполагал в какъв свят се е родил, докато детството не е свършило. Детството всъщност свършва тогава, когато човек разбере, в какъв свят живее. Някои хора са деца седем години, други петдесет и седем…
Фошан, 8 април 2013 г.
