Децата, родителите и щастието

Докъде води логиката “ние нямахме, нека те (децата ни) да имат; ние се блъскахме, нека на тях да им е леко” се вижда както в следкомунистическа България, тъй и в съвременен Китай. По този повод мъдрецът Уанг Йонгбин е написал преди повече от 200 години следното:

縱容子孫偷安，其後必至耽酒色而敗門庭；專教子孫謀利，其後必至爭貲財而傷骨肉。

“Ако [родителите] оставят децата и внуците си да си гледат спокойствието [когато са малки], някой ден те непременно ще потънат в пиянство и разврат и накрая ще разорят семейството си. Ако пък нарочно ги учат във всичко да търсят лична изгода, по-късно те сигурно ще подемат битка за злато и имоти, която ще свърши с проливане на братска [или родителска] кръв.”

Всяко поколение е длъжно да извоюва, да изстрада щастието си. Поднесенето на тепсия “щастие” няма цена, то се изхвърля като трохи на прага. Изобилието от игри и развлечения е ключ към слабоволие и бъдеща зависимост от силната, но зла воля, която порочните по живот демонстрират като “сила”. Изобилието е предвестник за нищета. Възпитаният в нищета има повече шансове да оцелее, да запази човешкостта си, когато нагази блатото на съвременния живот.

Второто пък, за което пише Уанг, е още по-разпространено днес: то сякаш е кръвта и нервът на времето, в което живеем. Случайно ли е тогава, че повечето от “приключенските” (а всъщност травмиращите психиката) филми, са изпълнени с леене на кръв в името на меркантилни “идеали”? Не е ли икономическата ни криза рожба именно на алчността? Не е ли започнала тя от “битката за злато и имоти”, която днес е довела до омраза на българин към българина, на род към рода, на семейство към семейството. Ако се върнем по-назад – дали не е започнала тя именно с “обучението по сребролюбие”, което някои дават на децата си като “основи на житейската мъдрост”?…