Фрагменти, мисли и откъси
В наше време на лъжата краката са дълги, много дълги! А ако истината покаже и кутрето на левия си крак, отсичат й се и двата крака… И тогава отново се оказва и доказва на дело, че на лъжата краката са по-дълги, дори да се състоят само от безмозъчно много кутрета!
* * *
По отношение на светците има нещо, което често пренебрегваме къде от незнание, къде от гордост — когато обявяваме някого било за светец, било за отстъпник от истината: не ние, а Бог дарява светостта. Дори в нашите очи някой да е светец, дори да постъпва свято, да го обявим за светец _приживе_ е дързост пред Бога. Църквата винаги се е произнасяла за светостта на някой неин член (дълги години) след смъртта му – защото е чакала Божия знак, Божието определение. Причина за това е именно разбирането, че Изворът на светостта не са нашите постъпки (“Без Мене не можете да правите нищо”), а Божията милост. Гласът народен е глас Божий само тогава, когато отеква след Божия глас, а не го преварва. Затова “удобее молчание” – по-благоразумно е да се мълчи. Един от най-уязвените днес “органи” на духовно възприятие, това е кроткото благоговение. То е заменено от неговата противоположност – нетърпеливото съждение (пъпката, от която по-късно разцъфтява розата на гордостта)…
(по повод saintdobry.com)
* * *
“Ако не можеш да кажеш нещо мило, по-добре не казвай нищо” – Бамби 🙂
* * *
作善降祥，不善降殃，可見塵市之間，已分天堂地獄；人同此心，心同此理，可見庸愚之輩，不隔聖域賢關。
Ако вършиш добро, Небето ще ти прати щастие. Ако вършиш недобро, свише ще те сполети беда, но още в тоя преходен свят небесният рай и подземният ад са ясно разделени. Всички хора имат еднакви сърца, а в тях са вложени еднакви закони, от което се вижда, че царството на съвършенството и дверите на мъдростта не са затворени за пошлите и безумни люде [сиреч, те имат възможност да влязат, но душевното им състояние не им го позволява].
Едно напълно християнска по дух мисъл – Уанг Йонгбин (1792-1869). И не е чудно: “Във всички сърца е вложен еднакъв Закон”… “Царството небесно вътре във вас е…”
* * *
替身, една много любопитна дума от средновековен Китай. Смисълът й е следният: болен си и искаш да дадеш монашески обет, за да оздравееш (!), но не ти се става монах, та си купуваш хора, дето стават монаси вместо тебе, белким оздравееш! Хората, които си купуваш, се наричат 替身 “тишън”, което не знам с каква една дума може да се преведе на български…
* * *
Когато чета даден автор в оригинал, аз слушам какво ми говори. Когато го превеждам на родния си език, това е повече от слушане – аз го питам, разпитвам, той ми отговаря, а аз вниквам по-дълбоко в нещата, които никога не бих прочел в думите му, ако не бях решил да ги преведа. Четенето и превеждането са две неща, които нищо не може да замени – дори ако се измисли четириизмерно кино и човек може да се пренесе в него с всичките си сетива – защото четенето е упражнение на ума, а филмът попъпля в нас чрез сетивата. При първото мисленето се развива творчески, при второто – мисленето се влачи подир впечатления, образи и натиснати отвън афекти…
* * *
Говорихме с Н. по отношение на чуждата дума коучинг. Убеди ме, че тази дума има специално значение, с което сър Джон Уитман я използва в началото на 1990-те., за което ново значение ние нямаме подходяща дума…
Добре де, ново значение – ново значение, но защо англичаните си създават нови значения за собствените английски думи, а ние – вместо да развиваме собствения си език чрез нови значения на стари думи – без много да му мислим се нахвърляме и внасяме чужди думи? Това какво е: лекомислие, мързел или чуждопоклонническа хищност? И това се случва не с едва или две думи, а с хиляди…
Казах на Н., че мисля, че изоставянето на българските корени (думи) и безогледното внасяне на чужди корени е много тревожна, опасна тенденция. Така например зъбите, които се развалят, отвън изглеждат здрави, а отвътре гният и когато коренът им изгние напълно, те дори спират да миришат лошо. Докато все още миришат, има надежда гнилото да се изчегърта… Има ли надежда за българския език все още?…
* * *
種田人，改習塵市生涯，定為敗路；讀書人，幹與衙門詞訟，便入下流。
Ако земеделецът изостави занятието си и се залови с търговия в суетливия град, животът му е обречен на провал. Ако книжовникът се въвлече в делата на съдилището [и вземе да си служи извратливо] със словесната си дарба, той ще стигне до дъното на низостта.
Уанг Йонгбин (1792-1869)
Нещо, което май стана и в България след съответните реформи… в думата “съдилище” (ямън) може да се вложи по-широк смисъл за участие в политическия живот въобще…
* * *
И още от Уанг Йонгбин:
一言足以召大禍，故古人守口如瓶，惟恐其覆墜也；一行足以玷終身，故古人飭躬若璧，惟恐有瑕疵也。
“Една дума е достатъчна да докара велико бедствие, затова древните люде строго пазели устата си, сякаш е кристално шише, страхувайки се че падне ли то, ще се строши на късчета. Едно действие е достатъчно, за да опетни до смърт живота на човека, затова древните люде пазели живота си, сякаш е драгоценен камък, боейки се да не се появи петно от порок по него.”
* * *
Заровен в преводи, изрових нещо любопитно:
財不患其不得，患財得，而不能善用其財；祿不患其不來，患祿來，而不能無愧其祿。
Не бива да съжаляваме задето не можем да придобием богатство, но за това, че когато сме придобили богатство, не можем да го използваме за добро; няма смисъл да скърбим, че не преуспяваме в попрището си, но затова, че след като сме преуспели, нямаме чиста съвест, за да се радваме на успеха си.
Поради двойния смисъл на йероглифа 禄, втората част може да се преведе още по-любопитно:
“Няма смисъл да скърбим, че заплатата не ни е дошла, но за това, че след като е дошла, съвестта не ни позволява да я използваме с радост.”
Актуално, нали? А е писано преди повече от 300 годин!
