Фрагменти за алчността, милостта, историята и порочността
Историята, според мен, не е нишка, която се разплита, а кълбо, което сe върти и омотава-размотава. Съблазънта на рационалното мислене е в опита да се разплете това кълбо — вижте към каква линеарност прибягва хронографията, представяйки събитията като нишки и възли в една последователност. Прецизността тук е невъзможна, орловият поглед е относителен, мерките и теглилките са обременени с човешки чувства и дълбоко лични преценки. Единствено Бог притежава космическата дистанция, космическата чистота и космическото смирение, които са потребни на обективния историк.
* * *
Все пак, защо ли Господ е излекувал отсеченото от св. ап. Петър ухо на слугата Малх в Гетсиманската градина? — Нали Петър е наказал справедливо най-гнусното в човешката история деяние — предаването на невинния и безгрешен Спасител? Христос е поправил човешката справедливост с божествената несправедливост на милостта Си, като ни е показал как да се отнасяме към тези, които ни мразят, обиждат, онеправдават незаслужено. Ако пък ли е заслужено — толкова по-зле за нас, наричащите се християни.
* * *
Все повече се убеждавам, че всяко зло идва от алчността — от неумереността на човешките желания. Под алчност не разбирам само сребролюбието и жаждата за нови и нови богатства. Коренното значение на „алчност“ е всъщност глад (от старобългарския глагол „алкати“). Глад за още. Невинна и виновна ненаситност. Глад за клюки, глад за зрелища, глад за наслаждения, глад за вкусотии, глад за нови играчки, нови коли, нови земи, дори глад за нови знания (заради гордостта, че знаем и можем повече от другите), а в най-ново време: глад за страннотии, ужаси, абсурди, безумия и т. н. Глад за печалба от гладовете на другите! Всичко това се побира в думата алчност. Ето защо все повече се убеждавам, че единственото лекарство срещу алчност е скромността (умереността в желанията, в разходите, в губенето на време, във всичко) и смирението (недоверието в собствения глад, в „убедителните аргументи“ на алчността, че е част от нашето естество. Скромността може да помогне на това общество да оцелее, да се спаси от това, в което се е превърнало…
* * *
Пороците обикновено имат сложна душевност. Те виреят единствено в лабиринтите на засукани самооправдания. Истинските неща не са сложни, истинските хора се познават по цялостността (integrity) – от мисъл до постъпка – на живота им, по неразкъсаността на духовните им цели… Не е случайно, че в литературата има най-малко образи на светци: там няма “проблемите”, “дилемите”, разкъсванията и противоречията, които правят един роман “интересен” и “съдържателен”. И може би най-парадоксалното е, че “положителните герои” подсъзнателно се стремят към мира на разрешаване на тези “многолеми”, а съзнателно всячески бягат от този мир, почиващ в светлия покой на едноликостта.
* * *
Алчността е несъвместима с щастието.
