Нощни разговори край огнището (откъси)
«НОЩНИ РАЗГОВОРИ КРАЙ ОГНИЩЕТО» от Уан Юнбин
ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА (повече за нея)
序 Встъпление
寒夜圍爐，田家婦子之樂也。顧篝燈坐對，或默默然無一言，或嘻嘻然言非所宜言，皆無所謂樂，不將虛此良夜乎？餘識字農人也。歲晚務閑，家人聚處，相與燒榾柮、煨山芋，心有所得，輒述諸口，命兒輩繕寫存之，題曰圍爐夜話。但其中皆隨得隨錄，語無倫次且意淺辭蕪，多非信心之論，特以課家人消永夜耳，不足為外人道也。倘蒙有道君子惠而正之，則幸甚。
鹹豐甲寅二月既望王永彬書於橋西館之一經堂
Да се съберат в студената нощ край огнището — това е радостта на жените и челядта на селския дом. Да седнат един срещу друг вперили очи в пламъка на светилника и мълчаливо да седят или пък с весел смях да говорят за щяло и нещяло — ако във всичко това го нямаше онова нещо, що наричаме радост, нима не би преминала напусто тая хубава нощ? Аз съм земеделец, който се е научил да чете. В заника на живота си бях свободен от дела и край мен се събираше семейството ми, горяхме пънчета и съчки, печахме на огъня батати от планината и каквото съм натрупал в сърцето си, разказвах им оттук-оттам, па заръчах на младите да записват думите ми, за да ги запазят. Затуй нарекох тая книга „Нощни разговори край огнището“. Всички мисли в нея просто са записани и събрани наедно, речите нямат порядък и ред, смисълът им е плитък, думите им са груби, много от тях са неубедителни, казани са нарочно за семейството и челядта ми, та да разсеят скуката на дългата нощ и не са достойни за поучаване на външни люде. Ако се намери благороден човек, постигнал мъдростта, който да стори милост и да поправи книгата ми, бих бил безкрайно щастлив.
Във втория (лунен) месец на 51-во лето от периода Сиенфън (1854), по време на настъпилото пълнолуние написа ръката на Уан Юнбин в стаята за чтение на писанията в дома Цяоси („Западно от моста“).
1
教子弟於幼時，便當有正大光明氣象；
檢身心於平日，不可無憂勤惕厲工夫。
Ако желаеш от най-ранно детство да възпитаваш децата си, то нужно е да се пропиеш от дух на честност и справедливост, откритост и прямодушие.
Ако искаш всеки ден вникваш в постъпките си и мислите си, то нужно ти е умението да се тревожиш, че не си достатъчно усърден, и опасението, че не си постигнал нищо.
Коментар и текстуален анализ:
В Китай има поговорка: и мъртвата мида оставя след себе си нощно сияние. И счупеният меч оставя след себе си режещо острие. Според китайския тълкувател това чудесно качество, което дори смъртта не може да отнеме на човека, е отражение на заложеното в най-ранно детство добро. В съвременен Китай се пише и прави много по отношение възраждането на старинното, традиционно за Китай домашно възпитание. В китайските книжарници има специални отдели с литература по непрестанното възпитание на децата и на самия себе си — там то се нарича素質教育 (су джи дзяо ю), сиреч холистично, цялостно възпитание, една от целите на което е изграждането на достойна човешка личност. При това се счита, че като процес това възпитание започва още от утробата на майката, затова в Китай е особено популярно „вътреутробното възпитание“ (胎教). Вторият йероглиф означава „образование“. Първото изречение на миниатюрата може да се преведе и като насочено към децата: те да се пропият с дух на честност и пр. Освен това, възпитанието на децата ни и собствените ни постъпки са в пряка зависимост — тези две неща са свързани с вниманието към собствените ни постъпки, които се отразяват в постъпките на децата ни. „Вместо да трупаш богатства, по-добре възпитавай децата си; вместо да се стремиш да предотвратиш бедствията, по-добре избягвай неправдата,“ казва друга китайска мъдрост.
Конфуций е казал: „Всеки ден аз трижди обръщам очи навътре в себе си“ — трите вида внимание над себе си са: а) „внимание към малкото“ (慎微 шън уей) — дребните наглед неща, подробностите разкриват духовната сърцевина на постъпките ни; вниманието към дребното наглед култивира у нас изтънченост и добро поведение, което в Китай се свързва именно с доброто възпитание. „Не бива да избягваме да вършим добро под предлог, че е незначително. Не бива да дръзваме да вършим зло под предлог, че е незначително.“ (Лиу Бей, Трицарствие) б) „внимание към скритото“ (慎隱 шън ин) — „дори в тъмната стая насаме не върши неправда“ (вж. миниатюра 154), дори когато си съвсем сам, не върши неща, които се срамуваш да вършиш пред очите на другите; и в) „внимание към постоянството“ (慎恆 шън хън) — неотслабващата с времето упоритост и постоянство във всяко добро начинание е едно от обясненията за „китайския успех“ (вж. миниатюра 30). Тревожността за липсата на усърдие, страхът да не прахосаме живота си в безсмислени занимания и без цел са белег за психично здраве. Липсата на смисъл ражда депресивни състояния, а стремежът към неспирно самоусъвършенстване и възпитаване на себе си стои в основата на духовния живот.
2
與朋友交遊，須將他好處留心學來，方能受益；
對聖賢言語，必要我平時照樣行去，才算讀書。
Когато дружиш с някого, трябва с внимателно сърце да се учиш от добрите му страни, едва тогава ще имаш полза от приятелството.
Когато четеш мислите на древни мъдреци и просветлени люде, постъпвай и във всекидневния си живот според словата им — само това може да се нарече истинско четене на книги.
Коментар и текстуален анализ:
Както избираме приятелите си, така избираме и книгите си. Подбудите да поддържаме дадено приятелство са сродни с подбудите ни да четем определени книги — но истинското четене на приятелите и истинската дружба с книгите са едно и също нещо. За китайците, които са народ с особено силно социално сцепление, дружбата и с приятелите, и с книгите е от първостепенна важност. Неслучайно те обясняват йероглифа човек (人) и като двама, които се опират един о друг и така живеят — „аз съм в теб, а ти си в мен“. Дори отшелничеството в китайския контекст не е бягство от хората, а от порочната система на ощетените откъм възвишеност, честност и скромност човешки отношения. Ето защо умението да спечелиш приятел зависи дали от дружбата се ражда полза или вреда. Приятелство, което носи вреда, не е приятелство. Безкористността в приятелството не е безразсъдство да държиш на приятел, който убива душата ти с постъпките си. Ученият Су Дзюн (дин. Мин) различава четири вида приятелства: а) благоговейно приятелство, при което приятелите „един другиго усъвършенстват в добродетелност и правда, един другиго удържат от грешки и падения“ (道義相砥，過失相畏); б) изключително близко приятелство, при което приятелите „делят и малките и големите беди и се поддържат и в живота и в смъртта“ (緩急可共，生死可托); в) тясно приятелство, при което „сладост и горест са като сироп, а забавленията са добропорядъчни“ (甘苦如飴，遊戲正道); и г) злодейско приятелство, при което приятелите „щом се яви изгода, взаимно се ограбват, щом се яви беда, взаимно се набеждават“ (利則相攘，患則相傾). Според китайците към първите два вида приятелство трябва да се стремим, а от вторите два вида приятелство да бягаме.
„Макар ученият да притежава знание, но основното е личният опит,“ се казва в съчинението „Модзъ“[1]. Да четеш книги е „все едно да се учиш да свириш на цин, — пише ученият Йен Юен (дин. Цин) — четенето на книги е като разчитане на музика по ноти, ако запаметиш наизуст всичките ноти за цин и можеш да ги обясняваш съвършено, нима може да се нарече това изучаване на цин? Затова казвам, че ако човек счита, че умението да четеш е същото като постигането на истината, той е на хиляди ли от истината. А ето, че има безразсъдни люде, които сочат нотите за цин и думат: та това е цин. Как тъй нотите и цинът са едно и също нещо? Затова казвам, че който счита че книгата — това е Пътят, той е на хиляди ли от истината.“[2] За китайците „умението да четеш древните книги на мъдростта се намира извън книгите, разбирането на смисъла и мъдростта им се намира в умението да ги оделотворяваш“ в собствения си живот.
[1]《墨子·修身》
[2] 習齋四存編（天地人叢書），上海古籍出版社，2000，117頁
6
一信字是立身之本，所以人不可無也；
一恕字是接物之要，所以終身可行也。
Вярата (или: доверието, верността) е корен на живота ни в това общество, затова човек не може да живее без нея.
Прошката (или: великодушието, добротата) е най-важното нещо в отношенията ни със света и хората, затова тя трябва да се проявява до последен дъх.
Коментар и текстуален анализ:
В тази миниатюра авторът е използвал непреводима „игра на йероглифи“ — тъй като в йероглифа „доверие, вярност“ 信 важен елемент е „изправен човек“ 亻, ключ, чието китайско название звучи (ли жън) много сходно с израза „намирам мястото си сред хората, в обществото“ (ли шън), то както в йероглифа „вярност“ не може да липсва „човек“, защото без него ще останат само „приказки“ (言), така и нормалните човешки отношения са невъзможни без доверието и верността между хората. У поета и мислителя от династия Западна Дзин, Фу Сюен, срещаме следното изречение: „Ако човек се отнася към другите искрено и държи на думата си, той постепенно ще спечели доверието и на недоверчивите; ако човек се отнася с другите престорено и не държи на думата си, той постепенно ще изгуби доверието и на доверчивите.“[1] В „Сборник на поезията ши от династия Тан“ има стих: „Човек намира място във живота чрез искреност и честност; а нравствената чистота по-силна е от чисто злато.“[2] И ако честността е основа на естествените човешки взаимоотношения, то тяхна опора е готовността за прошка и великодушието. В „Прекрасно съчетани крилати мисли“ Дзин Ланшън (династия Цин) казва: „Прощавай на другите тъй сякаш че прощаваш на самия себе си и дружбата ще съхраниш ненакърнима; укорявай себе си тъй, както ти се иска другите да укориш, и ще се запазиш от грешки“[3]. Пътят към семейния и обществения мир за традиционните китайци е минавал през широко разтвореното към другия сърце и строгостта към себе си.
[1] 傅子·義信篇
[2] 全唐詩補逸·卷二
[3] 金蘭生（清）《格言聯璧·持躬》
123
郭林宗為人倫之鑒，多在細微處留心；
王彥方化鄉裡之風，是從德義中立腳。
Гуо Линдзун е огледало на моралните качества на човека — той обръщал особено внимание на тънките и считани за дреболии страни на живота.
Уан Йенфан облагородявал нравите на родното си село — за основа той взел добродетелността и справедливостта.
Коментар и текстуален анализ:
„Ако не вършиш малки добрини, не ще можеш да достигнеш велики добродетели. Ако не вършиш малки злини, никога няма да стигнеш до погибел.“ Във всяко малко нещо е скрито нещо голямо, малкият човешки ембрион може да даде на света велик благодетел или голям злодей — всички те „стават“ това, което са, по пътя на малките добри постъпки, малките успехи, или малките грешки, малките пропуски, малките прояви на трудолюбие или мързел, внимание или безгрижие, търпение или неврастеничен устрем към „успех“ — натрупани по пътя ни към зрелостта. Вниманието към малките неща (шън уей, 慎微) е в основата на домашното възпитание и неслучайно за това се споменава още в първата миниатюра. И българската поговорка казва същото: „Малкото камъче обръща колата.“
Гуо Линдзун или Гуо Тай (128—169) бил ерудит от края на епохата Източна Хан, не ламтял за научна степен, бил безразличен към мирската слава, по сърце дълбоко състрадателен. Често го укорявали, че общувал с лоши хора, а той отговарял: „Именно на хората, които грешат, е нужна помощ от все сърце, увещания към добро, ако ги отбягваме и дори съвсем престанем да им говорим, това е равносилно на поддържане на злото.“ Дори само това изречение е достатъчно да ни разкрие духовната висота на Гуо Тай.
Уан Йенфан или Уан Лие (141—218) родом от Пинюен (пров. Шандун) също бил човек с високи нрави. За него се разказва следната история: Като юноша той бил ученик на именития Чън Ши (чиновник и учен, 104—187) и още тогава прославил родното си място с добродетелните си постъпки. Някакъв крадец на крави бил уловен от господаря на животните и си признал престъплението, но рекъл: „Съгласен съм да ме накажете дори със смърт, само ви моля Уан Йенфан да не узнае за постъпката ми!“ Научил за това Йенфан и пратил човек да навести и утеши престъпника в тъмницата, но не само това: той му изпратил и половин пи плат като подарък. Попитал го някой защо прави това, а той отговорил: „Щом като крадецът на крави е молил да не ми казват за постъпката му, значи той има чувство за срам. А щом като вече изпитва срам за постъпката си, той непременно ще се поправи. Аз му изпратих дар, за да го насърча в пътя към доброто.“ Друг път някакъв старец изгубил меча си на пътя, а друг човек, който видял станалото, останал при меча да го пази. Стоял той там до здрач и чак тогава се появил старецът, който тръгнал да го търси. Той прибрал меча си и понеже постъпката на непознатия му се сторила чудата, попитал го за името му, а после разказал на Уан Йенфан какво се случило. Последният изпратил хора да узнаят кой е човекът, пазил цял ден изгубения меч, и се оказало, че това бил бившият крадец на крави.
154
夙夜所為，得毋抱慚於衾影；
光陰已逝，尚期收效于桑榆。
През всички свои дни и нощи постъпвай тъй, че дори пред одъра и сянката си да не се срамуваш.
Дори времето ти е изтекло, но даже и под сетните лъчи на залеза все още се надявай да успееш.
Коментар и текстуален анализ:
Одърът (буквално „одеялото“) и сянката са символи на пълно усамотение: денем, дори когато човек си мисли, че никой не го вижда, сянката му е свидетел на постъпките; нощем пък, дори когато чужд взор не прониква в стаята му, одърът му е свидетел на делата му. Съвестта може да се огъне пред хората, но когато човек дори насаме постъпва така, че „одърът и сянката“ му не го изобличават, тогава съвестта му наистина е чиста.
156
但作裡中不可少之人，便為於世有濟；
必使身後有可傳之事，方為此生不虛。
Ако си дори само човек, без когото селото ти не може — и тогава ти ще си благодетел на човечеството.
Ако след като вече те няма за тебе има какво да разкажат — тогава животът ти не е минал напразно.
Коментар и текстуален анализ:
Дори една трошица хляб, дадена на гладния, е благодеяние към човечеството и напротив — отнемането на една трошица хляб от гладния „в името на народа“ или „човечеството“ е всъщност престъпление срещу човечеството. Китайската мъдрост вижда голямото в малкото и насърчава човека към достъпното на всяка крачка малко наглед добро (вж. 1, 19, 33, 73, 123 и коментарите към тях), пазейки го и от малкото, достъпно на всяка крачка зло. Този трезв и земно-реалистичен подход към доброто е присъщ и на християнството: „И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (От Марка свето Евангелие 9:41). В този смисъл абсолютно всеки човек може да бъде велик чрез малкото, което върши — добро или зло.
166
莫大之禍，起於須臾之不忍，不可不謹。
Най-големите беди се раждат от миг нетърпение, затова човек не трябва да си позволява и минута невнимание.
Коментар и текстуален анализ:
Човешкият живот е изпълнен с несгоди и неприятности — пише китайският тълкувател — когато дойде несгода, потърпи и ще премине; дойде ли неприятност, потърпи и ще намериш мир. И разказва следната история:
Веднъж отшелникът Ханшан попитал чанбудисткия наставник Шидъ: „Сега някои хора ме презират, позорят ме, недооценяват ме, надсмиват ми се, пренебрегват ме, клеветят ме, нараняват ме, завиждат ми, мразят ме, коварно ме мамят, как трябва да постъпя?“ А Шидъ отговорил: „Единствено тъй: търпи ги, отстъпвай им, не им пречи, отбягвай ги, понасяй ги, уважавай ги, не им обръщай внимание и след като изчакаш няколко години, ще видиш какви ще бъдат тогава“.[1] Търпението не е просто потискане на гнева и търсене на мир, преглъщане на обидата и искане на прошка, много по-важно е чрез това да победиш себе си и достигнеш целта си. За пример китайският коментатор дава историка Съма Циен, който не само преодолял болката от кастрирането си, но енергията на негодуванието от несправедливостта обърнал на творческа мощ и създал най-великото историческо произведение на Китай — своите „Исторически записки“.
[1]《寒山問拾得》寒山、拾得皆為唐朝貞觀年間人
