Предутрин в Богатово

Небето влива бели мастила
по всички хоризонти млечносиви
и селската предутринна мъгла
била и хълми околни залива.
Далече нейде, сънено щурче
с последни сили трака броеница…
Завито плътно, моето момче
брои колички насъне. Зорница
незрима зад мъглите си отива;
а сън неуловим все още носи ме,
кафето силно димкаво изстива
в предутрин хлад и полъх сенокосен.
Земице моя малка, омъглена,
ти спиш и вековете си сънуваш
и — в спомените свидни — овъглени
насъщия с болнава гръд бълнуваш…
но аз съм тук, с дечица добролозни! —
и с пръсти, ако трябва, ще ора
пропитите ти с бащин пот прелози
за зърното от твойта длан добра!
Богатово, 29 август 2021 г.
_____________
* Добролòзен — (библ.) от добра лоза: в Писанието с лоза се сравняват жената и Божията премъдрост, а с плодовете на лозата — розги и гроздове — децата и многочадието: „Жена ти (ще е) като плодовита лоза край дома ти, синовете ти — като новонасадени маслини около трапезата ти“ (Пс. 127:3-4); „твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода“ (Иез. 19:10); „Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство“ (Премъдрост Сирах. 24:20);
** Прелòг – (диал.) изоставена и обрасла с храсти и треви нива.