Вечерен дъжд в Севлиево

Балкана нахлупва власат ямурлук
и черни овни се засилват,
та блъскат чела над смълчаното било
и в миг прозвънява улука.
Миг светъл преди да угасне небето
прощални лъчи ме погалват,
на запад баирите мрачни подпалват —
миг само пред небитието…
Вихрушка липите огъва на лък,
стрели със свистене политат
и затрополяват прастари копита
удавяйки всичката мъка…
И рукват небесните струи! Прохлада
в нощта като песен ме милва,
и благодаря, че все още е силна
земята ни древна и млада!
26 юни 2021 г.