Политици

Като баща на четири дѣца, макаръ да нося родителското брѣме и задължения съ огромна радость и любовь, азъ осъзнавамъ и огромната си отговорность за всѣки единъ членъ на сѣмейството ми. Всѫщностъ, това сѫ едно много малко сѣмейство и една много малка отговорность въ сравнение съ отговорностьта на тѣзи, които намѣтатъ политическата тога. Политикътъ неизбѣжно поема родителска отговорность къмъ своя народъ, съзнава ли това съ цѣлата му тежесть, или не. Единъ недоизпипанъ законъ, едно користно, алчно или необмислено въ всичкитѣ му послѣдици рѣшение могатъ да причинятъ страданията и дори смъртьта на стотици, хиляди, дори милиони хора.

Странно нѣщо е това политикътъ — понѣкога той дори нѣма дѣца, а се е заелъ да управлява огромно сѣмейство. Докато трае мандатътъ му той е „съ имунитетъ“, т.е. не носи сѫщинска бащинска отговорность за това сѣмейство. Изтече ли мандатътъ му — поне въ България отъ послѣднитѣ трийсетъ години — нѣма кой да му потърси отговорность за това, което е причинилъ на разширеното си сѣмейство, т.е. на народа и родината си. Има нѣщо дълбоко извратено въ такъвъ видъ политическа власть! Неслучайно названието „политици“ вече прѣдизвиква у мнозина било насмешка, било прѣнебрѣжение, било дори отвращение и желание за саморазправа. Поне на менъ така ми се струва.

Владетельтъ е друго нѣщо — подобно на бащата, когото ние не можемъ да избираме „демократично“ прѣди да се родимъ — той има възможностьта да се грижи за сѣмейството си като истинския родитель, чиито трудове, задължения и власть сѫ за цѣлъ животъ. Владетельтъ носи печата и символа на бащинството по силата на отговорностьта му прѣдъ Бога за огромното, повѣрено му сѣмейство. Единъ вѣрващъ и боящъ се отъ Бога баща никога не би изклинчилъ прѣдъ дѣцата си, не би измѣнилъ на жена си и на сѣмейството си, не би ограбвалъ собствения си домъ и градина. Вѣрно е, че такива владѣтели сѫ рѣдкость, но това навѣрно е и защото да си баща на милионъ човѣци е огромна рѣдкость. Единъ добъръ баща, спорѣдъ християнството и конфуцианството, може да стане и добъръ владетель. За да си добъръ баща и грижовникъ на сѣмейството си – стани добъръ човѣкъ, се казва още въ първитѣ редове на конфуцианския канонъ, — и мисъльта продължава: за да станешъ добъръ управникъ на града си, стани добъръ баща и грижовникъ на сѣмейството си; ако си добъръ градоуправникъ, въ тебъ е налице коренътъ на бѫдещъ добъръ управникъ на окрѫга, областьта и дори държавата ти. Както виждате, високитѣ владетелски качества се коренятъ въ личностьта и се развиватъ въ родословно-обществословно направление.

При политиката не е така. Тамъ доброто бащинство и майчинство, порядъчностьта и нравитѣ, зрѣлостьта да поемашъ въ рѫцѣ сѫдбата на милиони дѣца-поданици не се броятъ като паритѣ, които „влизатъ въ работа“ при избори… Затова и се чудя какъ човѣкъ, който би осъзнавалъ огромната си родителска отговорность, би могълъ да стане и политикъ. Такава отговорность за живота на толкова хора може да носи или само истински герой, или лошъ до невмѣняемость родитель. Защото не може да бѫде „срѣдностатистически“ родитель на цѣлъ единъ народъ! Защото иска или не иска, съзнава или не съзнава, влизащитѣ въ управлението надъ единъ народъ мѫжъ или жена ставатъ родители на милиони. Невѣроятно е, нали! Но е фактъ. Тѣхнитѣ рѣшения прѣко се отразяватъ върху живота на милиони. И слѣдитѣ, които оставятъ не само съ дѣлата си, но и съ всѣка своя дума и съ цѣлата си личность, не сѫ заличими отъ историята и битието на тѣхното сѣмейство — тѣхния народъ.

20 априлий 2021 г., Севлиево