След пролетен дъжд
Синия тюл на небето крепят
девствено бели брезици.
Гълъб прогука. Искрящи сълзици
къдрави листи росят.
Облаци сетни топят се далече
в купола, син до полуда.
Слънцето слиза в упойната вечер,
бяла златѝ пеперуда.
Слизам и аз и към къщи си ида —
да се усетя обичан,
като по чудо избавено птиче
от грозота и обиди.
В тюл виолетов небето прозира;
в багрена дрезгавина
чезнат пътеките, ала една
в детството пак ме прибира!
Севлиево, 6 април 2021 г.
