Забравеното състояние
Какъ се чувствуватъ крилѣтѣ, които сѫ спрѣли да летятъ още въ дѣтството на птицата? Какво е състоянието на чистота, което човѣкъ губи толкова рано въ живота си, което сегашната „култура“ се опитва не само да му отнеме колкото се може по-рано въ дѣтството, та да не остане у него и спомѣнъ за това невинно, спокойно, безразлично къмъ похотьта състояние? Защо е толкова важно за тъй нарѣченитѣ „пазители на здравето“ да насаждатъ у дѣтето похоть отъ най-ранна възрасть? Чии жреци сѫ всѫщностъ тѣ? Защо тѣхното ожесточение къмъ състоянието на цѣломѫдрие е толкова голѣмо, че сѫ готови да забранятъ самата идея за цѣломѫдрието като върховно врѣдна, като насилие надъ дѣтскитѣ права (срѣдъ които сексуалното удоволствие се откроява като всѣ по-важно и по-важно)? Защо птицата трѣбва да нѣма крилѣ, а дѣтето – чисто и спокойно дѣтство? Защо е тази омраза къмъ дѣтето, къмъ полета на чистотата, къмъ онова състояние, въ което душата сама намира надмирната власть на Истината? Заради Него ли? Защото Той ще стане съвсѣмъ невидимъ за човѣшкитѣ очи, когато тѣ изгубятъ синевата и се влюбятъ въ естеството на кальта? Заради Него ли и дѣвството е приравнено на порокъ сега? Но заради какво друго? Каква друга нечовѣшка причина би могла да е сама по себе си достатъчно силна, за да прѣвърне човѣка въ робъ на неразмножаваща се размножителна органность? Защото смисълътъ и онова състояние, което искатъ да забранятъ, сѫ неотдѣлими едно отъ друго? Не се ли замислятъ, че точно затова срѣдъ адептитѣ на удоволствието, колкото по-разюздани сѫ тѣ, толкова повече отчаяни души посѣгатъ на себе си? Че точно защото смисълътъ е вѣнчанъ за цѣломѫдрието, а не за похотьта, затуй и душитѣ съ най-много похоть най-много отчаяние отхранватъ въ себе си?
Спасението е близо до чиститѣ по сърдце. И за да нѣма спасение – трѣбва да „излѣкуватъ“ човѣчеството отъ остатъцитѣ душевна чистота. Защото тя е опасна, много опасна: дори една миниатюрна капчица чистота, запазена въ човѣшкото сърдце, може да прѣдизвика ручей, който да умие още пространство въ сърдцето и то още по-ясно да види Истината. И истината да го направи свободно.
А свободата, както знаемъ, е опасна. За робовладѣлцитѣ.
(Дневникъ, 19 февр. 2020 г.)
