Закон за забрана на съвестта?

В държавата, наречена Австралия, вече има закон, който не само забранява родителската намеса в случай на полова дезориентация на децата им, но дори им забранява „извършването на религиозни практики, включително, но не ограничено до, молитвени практики, молитвени по същество практики за избавление от…“ нежелано полово привличане. Казано с прости думи: забранява се да се извършват молитви за някого, който има полови влечения в неестествена посока (дори ако той сам го поиска). След като бе отречено правото на психологическа помощ, сега вече се забранява дори молитвата — независимо дали страдащият от това състояние сам я желае, независимо дали дори присъствува на нея… В някаква косвена форма това вече е забрана на целомъдрието. Ясно е, че когато човек желае греха, дори молитвата на Църквата не може да му помогне — Бог зачита свободната човешка воля докрай. От друга страна е ясно, че ако човек желае такава психологическа или духовно-молитвена подкрепа, държавата просто няма право да му пречи. Тоест, свободата на избор би трябвало да важи и в двете посоки. В случая обаче държавата вече не е защитник на човешки права, а лобист на права на малцинствата. С една дума: дискриминатор. Дискриминиращата държава — това е една от големите теми на съвременното общество. Все повече тази дискриминация прави опити да раздели хората на „ваксинирани“ и „неваксинирани“ и тук причината изобщо не е човешкото здраве, а именно свободата на човешкия ум докрай — така, както Бог я е дал, дори когато човек посяга на собствения си живот. Може би дори думата „държава“ не е точна вече — начинът, по който протича „обстановката“, говори за отвъддържавни „интереси“. Но това е друга тема.

В случая със забраната на „молитвената практика в подкрепа на страдащ от полово влечение в нежелана посока и желаещ тази подкрепа“, повече от ясно е, че такава забрана е посегателство над съвестта и убежденията на християните (и не само, доколкото има и други религии, за които целомъдрието и верността са важна добродетел). Наказанието „срещу такива практики“ (явно много опасни за разпасаността като „свобода“) е (до) десет години затвор! Ако някой все още се съмнява, че историята се повтаря, явно е забравил отношенията между християните и империята в доконстантиновата епоха.

Християнската полова просвета, възпитание и образование не се нуждаят от учебници — живият пример на евангелския Христос, на апостолите и всички свети люде от църковната ни история са за нас достатъчна наука и просвета. Но ако православно-християнската ни „сексология“ би трябвало да се запише, учебникът би се състоял от едно простичко изречение, което предпазва човека от всички болести на тази област и от всички недоумения:

„Бъди верен на своя мъж или жена до брака, по време на брака и, ако имаш сили, след преминаването му (ѝ) отвъд: верен не само тялом, но и с ум, сърце, воля, слово и дело.“

Просто и „неприемливо“, нали? Защо да е просто, когато може да е сложно!? Сложният свят започва когато човек „съчинява оправдания за грехове“ (от Псалтира: „Не у҆клонѝ се́рдце моѐ въ словеса̀ лука́вствїѧ, непщева́ти вины̀ ѡ҆ грѣсѣ́хъ“, сиреч: „Не оставяй сърцето ми да се отклони към думи лукави за измисляне на оправдания за грехове“, Пс. 140:4). Много от науките в „хуманитарната област“ съдържат айсберги от „съчинени оправдания за грехове“, поне за нас, християните, те са по същество това. Сложният свят на човешката същност не се състои в черво и подчревна област. Тези области от физиологията на човека не са с „особени права“, нито с „дипломатически имунитет“. Формулировката на „новия закон“ за пореден път доказва, че една от ключовите употреби на езика е именно „непщева́ти вины̀ ѡ҆ грѣсѣ́хъ“ — да изнамира, съчинява и (вече и) „узаконява“ оправдания за грехове. Ако действително съществуваше „човешко право в половата област“, то трябваше да зачита и избора на човека да не живее (предимно) в тая област и дори — както е случаят с монашеството — да я изключи от смислените области на живота си. Уви, създаването на такива „закони“ неизбежно насочва мисълта към „конспирологичното“ обяснение, че те обслужват  избрани (от кого ли?) области на личния и обществения живот на човека. И че тези закони имат повече символично значение — като, например, „диш парасъ“ (който знае за печеното пиле, изтърканите зъби и смисъла на думата „рая“, ще ме разбере).

17 февруари 2021 г.

———

Справки:

За закона, вж. https://content.legislation.vic.gov.au/sites/default/files/2020-12/591143bab1.pdf (стр. 8). Вж. също https://www.lifesitenews.com/news/australian-christians-say-theyll-defy-ban-on-prayer-for-overcoming-unwanted-sexual-attractions-1 и https://www.lifesitenews.com/news/gay-conversion-bill-targeting-christians-becoming-law-in-victoria