Случайни мисли за редакторското изкуство
А. „По-евтин вариант“
Намирането на „по-евтин вариант“ е отрицателен естествен подбор. Настройка на слуха към по-фалшивия, но „евтин“ чужд слух. Цената на превода би трябвало да е свързана с личността и доказания опит на преводача – а не на последния да се гледа като на скотовъдна единица, излязла от университетски разплод. „Бизнесът“ (в кавички) е създал условия за израждане на преводаческото изкуство – затова съществуват защитни тарифи на преводачите, обединени в професионален съюз: те защитават не парите, не доходите, а честта и честността на това да бъде оценен трудът им по достойнство. Качественият превод включва в себе си двоен капитал – десетилетия развитие в областта на чуждите и родния език. Този опит не може да се сведе към „по-евтин вариант“: това е варварско отношение към изкуството, майсторството, опита и личността на преводача. Това е … отрицателен естествен подбор. При продължителност две поколения, преводаческата и редакторската работа се превръща в рядко, но обезценено съкровище.
Б. Защо добре редактираните книги стават все по-голяма рядкост
Когато основата на редакторското изкуство е „по-фалшивия, но по-евтин слух“, то се превръща в… ортопедическа операция — редактирането на евтин превод (ако въобще такова се допусна, защото и то струва нещо, макар и една трета от „евтиния превод“) е опит да поправиш накриво сраснала се счупена (= лош превод) кост. Освен това стилът на превода е нещо изключително важно, а той трудно подлежи на редактиране. Необработеният стил на превеждане, навяван най-често от слаба литературна подготовка, е шило в окото на редактора. За да „поправиш“ такава зле сраснала се, изкривена кост, е неизбежно да я счупиш отново, ала това е болезнено и за клетия преводач, и за трижди клетия (оценен като 1/3 преводач) редактор. По-безболезнено и лесно е да създадеш нова кост. Ала това е само трета част от „по-евтиния“ вариант. Помислете само за погрома върху езика ни, нанасян поколение след поколение, в името на исторически сляпото решение да се следва отрицателен естествен подбор. Там, където културата е слугиня на икономиката, загиват и културата, и икономиката. Силната държава има за непременно условие силно образование, силна култура, могъща словесност и чак тогава – умни търговци. Когато сметката замени таланта – хитринката заменя ума. А хитрата сврака е и с двата крака… …
11 февруари 2021 г.
