«Сън в алени покои» от Цао Сюецин

СЪНЯТ НА КАМЪКА

«Ако ТАКАВА книга бе написана през българското средновековие,
днес ние щяхме да знаем почти всичко за живота и културата на Второто българско царство»

Скъпи читателю,

Представи си, че през българския ХІV век, във Второто българско царство, едно или две десетилетия преди да бъде превърнато то в съсипни, се е намерил велик българин с писателски талант, който трудно може да се побере във времето си. Този неизвестен писател е решил да увековечи цялото величие, блясък и възвишена култура на заможен болярски род — да събере в една книга всичко, което би искал да запази завинаги като квинтесенция на българския духовен живот, на българското изкуство и култура, на българските обичаи, бит и език. Искал е в своя огромен роман, с пределна яснота, с филигранна поетична нежност и носталгична синовна обич, да събере, да запази и да предаде самия живот на своето време. Да го опише с тънките подробности на изкусния познавач и с най-изящния и най-богат език, който един народ може да даде на потомците си.

Читателю, представи си, че тоя български писател наистина се бе явил тогава и бе написал такава книга — с дълбокото предчувствие, че скоро тоя български «Сън» ще се разсипе по вятъра на историческите превратности. Такъв неведом и лелеян писател би бил за българите това, което за китайците е Цао Сюецин. Такава книга би се оказала не само върховно произведение на средновековната ни литература, но и сбита, богата енциклопедия на целия български живот в края на второто ни царство: нашият български «Сън в пурпурни покои»!

Ето каква книга е «Сън в алени покои» за Китай — книга-гигант, книга, в която като във вълшебна мида е побрано цялото море на старинната китайска култура и живот.

За такива книги е трудно да се пише малко. Но тъй като това е първата ти среща със „Съня в алени покои「 — най-великият китайски роман, чийто български превод ще изпълни цели четири тома от по 600 страници — бих искал времето, което ще ти отнема в началото, да е съвсем малко, а за самия роман и многобройните загадки в него бих се радвал да поговорим в замисления от мен пети, тълкувателен том.

*   *   *

Създаден малко след средата на 18-ти век, романът „Сън в алени покои「 е единодушно признат като върховно постижение не само на китайската класическа литература, но и като шедьовър на световната литература. До началото на ХХ век неговият автор е бил неизвестен, едва през 1921 година, въз основа на задълбочени проучвания, китайският философ и писател Ху Ши (1891–1962) обосновава авторството на Цао Сюецин[1]. Въпреки това днес съществуват поне седем различни възгледа за авторството на този изключителен роман.

Първоначалното заглавие на книгата е „Записки за Камъка「 или „Историята на Камъка「, а най-ранното упоменаване на сегашното му име — „Сън в алени покои「 — е в преписа от 1784 г., окончателно изместило „Записки за Камъка「 в 1791 г. Заглавието идва от името на „дванайсет вълшебни мелодии, наречени Сън в алени покои「, споменати в емблематичната пета глава на романа. Към това място в старинното му издание е добавен следният коментар: „Тук е изразена основната мисъл, а именно, по думите на самия автор, че преживяното не е по-различно от сън в алени покои.「 „Алени покои「 пък е поетичен намек за мечтите и чувствата на девойките от заможните семейства. У китайския поет Бай Дзюѝ има стихове, които дават едно ясно очертание на тази алюзия:

„Сред алени покои обитават
дъщерите на заможни люде —
с кафтани от коприна златовезана「,

докато

„зад зелените прозорци на бедните девойки,
непрестанно се редуват само скука и тъга「.

НАЙ-ВИСОКО ОЦЕНЕНИЯТ ОТ ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ РОМАНА НА ЦЯЛАТА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА…

Романът „Сън в алени покои「 е един от „четирите велики романа「 от късното китайско средновековие, наред с „Повест за Трицарствието「 от Луо Гуанджун (14 век), „Крайречни брегове「 от Ши Най』ан (14 век) и „Пътешествие на запад「 от У Чън』ън (16 век). Към тях понякога се добавя и „петият бисер「 на великите китайски романи — „Дзин Пин Мей「 („Сливова вейка в златната ваза「, или „Златният лотос「). В сравнение с всички тях обаче „Сън в алени покои「 отдавна е излязъл от границите на литературното произведение и е признат за обект на всестранно изучаване от науките, свързани с културата на Китай, за велико културно съкровище на целия свят. Вероятно дори може да се говори за „Сън в алени покои「 като феномен на китайската култура.

______________________
[1] Вж. 自傳說 или „Автобиографична теза「.

Наричат Цао Сюецин „китайският Шекспир「. Според изследователите на романа написването му е отнело повече от десет години. По обем произведението се преценява като два пъти по-голямо от „Война и мир「 на Л. Н. Толстой. По значимост — наречен е „роман на хилядолетието「. Още преди да бъде довършен, ръкописите му „плъзват「 неудържимо из цял Китай и се разпродават бързо. За съжаление, до нас не е достигнал авторски ръкопис. За щастие обаче, около тридесет години след смъртта на автора му, „Сън в алени покои「 е събран, редактиран, изчистен от преписвачески грешки и намеси от издателя Чън Уейюен, който заедно с цинския учен Гао Ъ прави първото и второто редактирано печатно издание на легендарната книга. Въпреки критиките, отправяни към тези издатели и тяхното дело от някои нови аленолози на Китай, без техния огромен труд* романът едва ли щеше да се запази от великата чистка на китайската книжнина, предприета по времето на император Циенлун (1711–1799), когато „Сън в алени покои「 попада в списъка на забранените книги и е заплашен от изземане и пълно унищожение.

Превода на романа правя именно по запазения и издаден от китайския ерудит Ху Ши в началото на 20-ти век печатен вариант на Чън Уейюен и Гао Ъ, който за краткост ще наричам Чън-и (程乙本), сиреч втора редакция на Чън и Гао от 1792 г. Той съдържа 120 глави, първите 80 от които се приписват на четката на Цао Сюецин, а за автор на останалите, с известни уговорки, се счита Гао Ъ (в сътрудничество с Чън Уейюен). Благодарение на дългогодишните усилия на г-н Пей Сяоуей, научен сътрудник на Академията по обществени науки на Китай, в 2011 година най-сетне се появява и „Пълно разтълкувано издание「 на този свещен за китайската култура роман — в него за първи път се прави цялостен, обстоен и ерудиран текстуално-критичен разбор на трудните и неясните места в романа, при което те се свързват с по-ранни произведения от китайската литература и се разясняват в дълбокия контекст на културата, допринесла за раждането на това велико произведение. С дълбоко преклонение благодаря на академик Пей за епохалния му, половинвековен труд — без неговите събрани наедно задълбочени обяснения преводът на този първи том би ми отнел не две, а поне десет години!

______________________
* При едно сравнение на втората редакция на Чън и Гао (Чън-и бън, 1792 г.)
с първата (Чъндзя бън, 1791 г.), която те са искали да издадат по-бързо
заради читателското търсене на романа, се установява,
че са редактирани 21506 йероглифа.
Общият обем на романа е над 1 милион йероглифа,
което при тогавашната словослагателска техника
означава наистина огромен труд.

РОМАН-СИМВОЛ, РОМАН-АЛЕГОРИЯ, КОМПЕНДИУМ НА КИТАЙСКАТА КУЛТУРА И СЛОВЕСНОСТ

„Сън в алени покои「 е роман-символ, роман-алегория, роман-обобщение, своеобразен компендиум на китайската култура и словесност, роман, чиято символика не може да бъде разгадана докрай дори с цената на много прочити и изследвания. За споровете, породени от него, китайският писател Циен Джуншу бе предрекъл, че и след десет хиляди години те ще продължат. За мен „Сън в алени покои「 е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, която вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Може би всяка национална литература би трябвало да има такъв „Сън「, такъв гигантски опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.

Често пъти съм се питал, защо именно „Сън в алени покои「 е станал и останал книгата-обобщение, книгата-огледало на китайското общество и култура не само през 18 век, когато тя е написана, но и досега? Мисля, че в отговора на всеки читател и на всеки изследвач на романа ще се отрази нещо различно и всеки отговор ще бъде правдив. Проникновеният сръбски философ и мислител епископ Николай Велимирович, е написал следното за Шекспир: „Аз не познавам Шекспир. Не бих и могъл да го познавам. Но той ме познава, той ме е описал, той е нарисувал тайните на душата ми по такъв начин, че докато го чета, сам себе си откривам в него「. Мисля, че същото може да се каже и Цао Сюецин — той е възможно най-изрядният познавач на китайската култура и език — той е въвел в романа си типологично всички свои сънародници; и затова романът му — „Сън в алени покои「 носи читателите в себе си. Навлизайки в него, те навлизат в себе си. Затова той е четим и извън историческия си контекст.

В един по-обобщаващ план, „Сън в алени покои「 е роман-енциклопедия: в него е изобразен с етнографски подробности животът на китайското общество от 18 век — от императора до просяка; с почти научна изчерпателност в романа са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната и чиновническа администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията, дори от традиционното кулинарно изкуство и медицина на Китай. Доколкото знам, това е единствената китайска книга, за която съществува самостоятелен дял в литературознанието — „аленознание「, — и за която са съставени множество речници: огромен тематично-тълковен речник*, както и разнообразни тълковни речници — отделно за стихотворенията в романа, за четиризначните изрази и идиомите, за стилистиката, за диалектните думи и изрази, картинни речници на героите в романа и прочие и прочие.

Действащите лица в романа са над седемстотин, от които около сто са водещи, съдбите им са изобразени в сложни и пресичащи се сюжетни линии — „романи「 в романа, — и всички са ярки и естествени, минават пред погледа на читателя живи и загадъчни. „Сън в алени покои「 е енциклопедия и по китайска народопсихология, тъй като покрай четирите аристократични рода, „насочващи「 сюжетния поток на романа, там са описани и типажи от практически всички социални слоеве: знатни люде, просяци, скитащи монаси, похитители на деца, търговци, учени, сановити господари, техните жени и наложници, слуги и слугини, и всеки от тях има своята история, своя път, своето неповторимо лице.

Но този роман не е само „външен「. Според мен неговото очарование до голяма степен се дължи на проникновението, с което Цао Сюецин е сътворил вътрешния свят на героите си. Не на последно място — това е роман-притча, роман-символ. А както е известно, притчите и символите са отворени и могат да бъдат препрочитани и доразкривани до безкрайност. Цинският поет Хуан Дзунсиен пише за романа:

„Това е епохален, несравним роман, от древността до днес неповторим — по блясък той съперничи на слънцето и месеца и хиляди години още ще остане незаличим.「

През 19 век руският китаист академик Василиев изтъква, че дори в европейската литература трудно може да се намери друга книга, която да му съперничи по красота.

______________________
* Голям речник за „Сън в алени покои「 (紅樓夢大辭典),
гл. редактори Ли Сифан и Фън Циюн, изд. Култура и изкуство,
Пекин 2010 г., 722 с., 1600000 йероглифа.

ВЪЗХИТИТЕЛЕН, НЕПРЕДАВАЕМО КРАСИВ ЕЗИК!

Едно от великите достойнства на „Сън в алени покои「 е езикът, на който е написан. Той е богат и многостилен, някъде напомня за поезия в проза, някъде прозата се слива с поезията, другаде това е живият, непосредствен разговорен език на времето на Цао Сюецин — някъде е древен, другаде е съвсем близък до съвременния китайски език, ту е книжовен, ту е изпъстрен с диалектни думи и изрази. Някъде тече бърз като планински ручей, другаде е муден като пълноводна река. За превода на такъв роман на български е нужно съчетаването на разнообразие от стилове — на места са нужни диалектизми и дори вулгарни думи, другаде архаизми и славянизми, които биха отразили диахронно отпращанията, които прави Цао Сюецин към старокитайската култура, някъде е потребен прост и естествен лексикален вътък, другаде префинен и леко натруфен „дворцов「 лексикон (такъв е например езикът на Бейдзинския княз и на бащата на Баою в ситуации на подчертана аристократичност и книжовна образованост) — а у нас този език е изчезнал заедно с българската средновековна аристокрация. „Различният「 китайски език на автора отразява и социалните, и културните различия, той е най-богата палитра за разкриване не само на личностите, но и на вътрешните състояния на героите, които си служат с езика „целесъобразно「 и колкото по-богата душевност обладават, толкова по-големи стилистични скокове правят (така например в разговора си с Бейдзинския княз Дзя Баою си служи със старокитайски, а в диалозите със своята дойка — с обидно прост от гледище на аристократичното възпитание разговорен китайски език).

Отделно от това, само в първия том Цао Сюецин е вплел над 150 стихотворения под формата на успоредни стихове, поетични надписания, гатанки, интелектуални състезания и т. н. Всяка книга, в която поезията в романа е отделена и разтълкувана, е с обем поне 300 страници и може да се чете като отделна поетична антология!

Езикът на Цао Сюецин е възхитително, непредаваемо красив! В българския език дори не съществуват думи за много от „китайските неща「 в романа. Самите китайци твърдят, че това е една от най-трудните за разбиране книги на Китай. Но тук бих дръзнал да кажа, че според мен, в някакъв смисъл, „Сън в алени покои「 не е книга, която следва да бъде „разбирана「. Думата „разбирам「 е някак си неприложима тук. Нека поясня. Представете си, че живеете край чудно красиво езеро с лилии, обкръжено от хълмове с китни горички. Всяка сутрин вие отваряте прозореца на стаята си не за да „разберете「 всичко това, а за да го съзерцавате.

КНИГА ЗА СЪЗЕРЦАВАНЕ И СЪПРЕЖИВЯВАНЕ НА КИТАЙ — ВЕЧНО ОГЛЕДАЛО НА КИТАЙСКАТА КУЛТУРА

„Сън в алени покои「 е книга за съзерцаване и съпреживяване на Китай — в нея всеки ще открие частица от своя „китайски сън「. Във всяка нейна глава читателят бива отведен в различни „покои「, където сънува различните сънища на Камъка. И ако чрез книгата на Цао Сюецин китайският читател се завръща в светлите покои на едно трептящо от копнения свое родно минало, то българският читател става съпричастен на един учудващо красив сън. Той е възнесен върху крилете на времето назад, в едно непознато минало, което го изкачва по стъпалата на нови и нови познания за Китай като царство на възвишена и проста, чиста и труднодостъпна култура, каквато няма никъде другаде по света. Четенето на „Съня「 е все едно влизане, врата подир врата, във вълшебния свят на приказката, в каквато се превръща всяко лелеяно минало. „Сънят「 е и събиране, капка подир капка, на сълзите на Камъка — а те са сълзи човешки, сълзи на неосъществената любов, сълзи на подроненото от греха човешко щастие, сълзи на изгубените следи на скъпото, но недооценено минало, сълзи на трагичния завършек на романа.

Надявам се усилията ми да отворя прозореца към „Сън в алени покои「 да доведат именно до съзерцаване на сътвореното от Цао Сюецин вечно огледало на Китай.

 П. Т. Хинов
4 януари 2015 г.