Спортътъ въ древнитѣ християнство, конфуцианство и езици

(драсканици къмъ единъ широкъ за изслѣдване въпросъ)
1. Думата „спортъ“ има общоевропейска употрѣба. Въ старобългарския езикъ тя обаче нѣма точно съотвѣтствие. „Упраж(д)нение“ на старобългарски езикъ означава „занятие“, „дѣло“, но въ корена си, праздьнъ – празенъ. Глаголътъ „упразднити“ (днесь „упражнявамъ“) означава „унищожавамъ, прѣмахвамъ, отстранявамъ“, а въ възвратенъ видъ – „оставамъ безъ грижи, задължения“. Оттамъ и връзката съ праздникъ е очевидна – и „упражнение“ и „празник“ иматъ единъ и сѫщъ коренъ –„праздн“. По-малко очевидна е връзката съ „занятие“ – дѣло, заради което се „упражнявашъ“ отъ всички останали, до „прѣкѫсване връзката съ свѣта“. Точно този смисъль е запазенъ и до днесь въ руски езикъ: „упражняться (!) въ молитвѣ“ – освобождавамъ ума си отъ всичко останало, за да прѣбѫдвамъ въ молитва – което не бива да се прѣвежда на новъ български – упражнявамъ се въ молитва, тъй като думата се използва по отношение и на спортни упражнения, а съпоставянето на молитвата и спорта е кощунствено отъ гледна точка на богословското съдържание на понятието „молитва“, понѣ въ православното богословие.
Липсата на съотвѣтствие по смисъль на съврѣменното понятия „спортъ“ е краснорѣчивъ паметникъ на старобългарската духовна култура, която не е запазила въ книжовностьта си нѣщо тъй безполезно за духа, споредъ казаното въ Новия завѣтъ: „ … тѣлесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обѣщание за сегашния и за бѫдещия животъ“ (1 Тим. 4:8). Думата, прѣведена като „упражнение“ въ старобългарския текстъ е „обучение“ и прѣдполага цѣлесъобразность по отношение на тѣлесни постижения, стремежъ къмъ усъвършенствуване на тѣлесни-земни умѣния. Тя дори не достига до спорта днесь, като форма на хазартъ и зрѣлище. И ако въ християнска древность изобщо сѫществува нѣкакво съотвѣтствие на днешнитѣ спортове, то е въ областьта на зрѣлищата и тѣхната социална и лична култура.
2. Самата дума спортъ въ българския е влѣзла отъ английски. Интересно е да се види първоначалното значение на думата въ самия английски и нейното послѣдващо развитие. Споредъ Уебстъръския рѣчникъ, тя е съкратенъ видъ на disporten, непрѣходенъ глаголъ съ значение „забавлявамъ се, играя“, напримѣръ: lambs sporting in the meadow, „агънца, играещи си въ ливадето“; второто значение е „подигравамъ се“. Забѣлѣжителното тукъ е, че и въ български „игра“ е произвела „подигравамъ се“ като дума. На старобългарски езикъ това значение – играя/подигравамъ – се носи от думата „рѫгати сѧ“. Това, което би означавала думата „спортувамъ“ на старобългарски, се изразява отъ съврѣменната дума „ругая се“ (играя си). На английски sport означава и „говоря на шега, подигравателно“. Като прѣходенъ глаголъ думата означава „правя нѣщо за показъ, показвамъ самохвално“. Тукъ като че ли вече е напѫпило бѫдещото значение на съврѣменния „шампионски“ спортъ. Като сѫществително, по-новитѣ значения на sport въ английския езикъ сѫ: развлечение, физическо занимание за удоволствие или за постижение (т.е. състезателно); по-ранни значения сѫ: подбивъ, най-често подигравателна задѣвка, дори до степень на присмѣхъ и гавра. „Спортъ“ е сѫщо прѣдмѣтътъ на такава: нѣкой или нѣщо, комуто се присмиватъ, подхвърлятъ на гаври и осмиване – посмѣшище. Да обобщимъ – спортътъ винаги е видъ fun. И точно въ този смисъль той нѣма какъ да присѫтствува въ основитѣ нито на християнството, нито на конфуцианството, които сѫ твърдѣ философски, твърдѣ сериозни и смислени за подобна „култура“.
3. Темата за спорта въ древното конфуцианство за менъ е все още непроучена. Фактътъ, че въ съврѣменния китайски езикъ не сѫществува китайска, дошла по етимологиченъ пѫть отъ старокитайски езикъ, дума за „спортъ“ и „забава“ заедно говори самъ по себе си. Съврѣменната китайска дума за спортъ е юнь-дунъ, което не е ни повече, ни по-малко отъ „прѣводъ“ и то не достатъчно точенъ, на английското понятия. Буквално прѣведено юнь-дунъ означава „прѣмѣстване-движение“. Механичность, въ която нѣма и намекъ за игровость, забавление, още по-малко пъкъ – подигравка или гавра. Етично чистъ прѣводъ. Не съмъ се занимавалъ съ историята на това понятие и, честно казано, не ми е интересна. Въ древенъ Китай, родината на военното изкуство на далечния изтокъ, военни игри сѫ сѫществували – но тѣ изобщо не сѫ на физическото равнище, на което функционира думата „спортъ“. Китайскиятъ шахъ е обобщенъ образъ на идеята за бойнитѣ изкуства, които сѫ дѣйствително изкуства и изискватъ „упражднение“, т.е. пълна умствена и тѣлесна отдаденость. Аскезата, т.е. подвижничеството, което е основа и неизмѣнно изискване, издига военното изкуство до ранга на служение на сина на небето, на държавата, на народа. Съ една дума – нѣма и капчица fun. Цѣлата развлекателна лековатость на съврѣменната „спортна индустрия“ липсва. Китайскиятъ умъ е цѣлеустременъ, а цѣлитѣ му сѫ прагматични. Думата fun нѣма точно съотвѣтствие и въ съврѣменния китайски езикъ. Нѣма и въ българския. „Забавление“ (отъ бавити) е минала по съвсѣмъ различенъ исторически пѫть и носи слѣди отъ съвсѣмъ друга историческа култура. Това, разбира се, сѫ незадължаващи разсѫждения – прѣдварителни впечатления отъ досегашния ми, уви, съвсѣмъ скроменъ опитъ и крайно недостатъчни познания като китаистъ. Записвамъ ги, защото ми хрумнаха изневидѣлица – може да се върна къмъ тѣхъ „нѣкой по-дълъгъ день“.
Из книгата ми „2020: Записки от една необичайна година“
Книгата можете да закупите оттук (PDF, epub, mobi).