Бива ли да възпитаваме по старовремски?
„Не можете да отгледате децата си така, както са ви отгледали вашите родители, защото те са ви отгледали за свят, който вече не съществува.“
Колко харесвания би събрало това твърдение, ако се замислим какво всъщност е посланието, скрито в него? Да видим:
1. „Отглеждам“, в случая, би трябвало да означава не просто „прехранвам до пълнолетие“, а възпитавам, давам ценностни и житейски ориентири.
2. „Свят, който вече не съществува“ – това би могло да бъде политическо твърдение, но според мен тук отново се съдържа ценностен мотив, защото думата „отглеждам“ в смисъл „възпитавам“ е повече с морално-ценностно съдържание, нежели политическо, технологическо и прочее. Още повече, че приучването на детето към технологически умения не е „отглеждане“. И тъй,
3. „Не можете да възпитате децата си в ценностите на свят, който вече не съществува.“ Вече нещата са много по-ясни. Твърдението е само по-себе си израз на „ценностна система“, включваща следните гледища:
а) Ценностите не са нещо неизменяемо. Ако, например, някога целомъдрието и верността в любовта са били основа на семейното възпитание, сега („този свят вече не съществува“) можем да възпитаваме децата си за „свят, който съществува“: похотлив, бездуховен, изменящ и прославящ неверността; пестеливостта и великодушието трябва да се заменят с „разумно“ консуматорство, в треперене над собствените интереси и поставянето им дори над тези на семейството…
б) „Свят, който съществува“ може да е основата на всяка мимикрия, нагаждачество, безпринципност и егоизъм.
в) Възпитани така, тези деца вече ще бъдат неспособни да възпитат по друг начин собствените деца, дори ако по някаква фантастична причина техният „свят, който съществува“ би се оказал добродетелен и алтруистичен. Просто защото ценностите на човека или са непреходни, или не са ценности. „Афоризъм“, който би могъл да се окаже пълно безсмислие по отношение на ценностното възпитание, или смислен по отношение на технологическата адекватност на детето, което пък е безсмислено по отношение на думата „отглеждам“.
Из книгата ми „2020: Записки от една необичайна година“
Книгата можете да закупите оттук (PDF, epub, mobi). — https://petkohinov.com/archives/ebook/2020-notes?task=direct_order
