Есенна панихида
Вече трийсета есен
листата се ронят.
Оредява Родината
клон подир клон
и се питам, ще видя ли
някога пролет
или сетнята есен
ще дочакам бездом?…
Ще остане ли нещо
от нашия свят?…
Или кални глигани
с копита и бивни
до горчивия корен
ще го изрият,
после ще се оригнат
и в ада свлекат?…
Вече трийсета есен
редее земята ни
и в Родината гаснат
комин след комин…
Аз живея сред спомени,
не мечтая – опасно е! –
на глиганите в рая,
обитавам самин.
Есента панихида
вече трийсета лани
е подхванала кротко
над селцата без дим…
Слава Богу, следите
тя засипва, глиганските,
и косите ѝ златни
шепнат нежно:
амин!
23 ноември 2020 г.
