Жални песни за селяните
Създадени от средновековния китайски поет Ли Шън (772-846, династия Тан), тези две стихотворения звучат учудващо съвременно. Силата на мъката, силата на хляба, силата на труда…
憫農（1）
李紳（唐）
鋤禾日當午，
汗滴禾下土。
誰知盤中餐，
粒粒皆辛苦。
Жална песен за селяните (1)
Окопават те посева,
жежко слънце към пладне отива,
и потта им земята
край засятото зърно попива.
Ала мисли ли някой
на трапезата в нашите ястия
с колко мъка и пот
всяко зрънце ориз се добива?
憫農（2）
李紳（唐）
春種一粒粟，
秋收萬顆子。
四海無閒田，
農夫猶餓死。
Жална песен за селяните (2)
Само зрънце ориз
да посеят напролет
милиони зрънца
пак на есен събират!
Дето погледът стига
ниви злачни се люшкат,
а селяците бедни
пак от глад си умират!
(превод от старокитайски, П. Т. Хинов, 2014)
