Дъжд над България
Дочака дъжд, отрудена старице –
застлаха ти попуканата длан
на суха есен сухите листа,
от дълги дни набраните сълзици
помазаха ти ссъхналите рани,
умиха ти сплъстената коса,
приспаха ти страха и засънува
на първа пролет тихата роса,
и пак като жътварка затъгува
по дни родитни и по златна младост
ти моя обич, българска земя!
Ах, тоя дъжд, омъчена земице,
на Бога шепне светлите слова
и тебе благославя, мъченице:
недей умира! Още синева
ще грее мирно твоите дечица –
след кал и мрак и ропот и омраза
след суходушие, бездъждие, зараза,
дланта ти ще им дава хлебен злак
и който помни древната ти благост,
летата ти на вяра състрадателна,
той пак ще те оре, о благодатна,
и пак наесен плод ще къса с радост!
Помни дъжда през сушата, Родино,
и слънцето – през кишавите дни,
ще има грях, страдание ще има,
но… стига дъжд в очите да блести!…
Севлиево, 9 октомври 2020 г.
