Острови на най-българското слово…
Една от малкото български поетични книги, в която почти всяко стихотворение е шедьовър, или поне остров – самостоятелен, високобрежен, примамлив – откъдето човек може да съзерцава мирозданието и родната земя. Силна, класична, ярка стихосбирка. Една от най-силните ѝ страни е българското светоусещане, въплътено във всеки неин ред. Език волнолеен, вълнист, обайващ, лъчесветъл, разпалващ ненаситна жажда за още и още и още съзерцания. И едно естествено, искрено чувство. Едно непресъхващо ромолене на извор от самите корени на българското битие, но и необятна вселенскост, звездоройна завършеност – като небесен купол, който бавно се спуща и те превръща в частичка от вечността. Това е Андрей Германов. Бих поставил тази стихосбирка сред най-високите образци на българската словесност и поезия в цялата ни родна литература. И защото е вече библиографска рядкост, споделям я на сайта си за тебе, български поетолюбче:
Можете да свалите стихосбирката от тук.
