Самозакопаване
Наврѣмето на унизителнитѣ упражнения по социална психология на прѣдишния строй ние развивахме въ себе си вѫтрѣшна язвителность и ирония. Външно бѣхме “тѣхни”. Вѫтрѣшно имъ бѣхме чужди. Правехме, каквото “най-справедливиятъ строй” изискваше отъ насъ, но вѫтрѣшно го иронизирахме и унищожавахме външната сериозность на безсмисления ритуалъ чрѣзъ смазващи подигравки. Тази отрицателна енергия се трупаше у насъ години. Ако се питате защо българитѣ сѫ “негативно настроени” сѣкашъ по народопсихология, не се лъжете – негативностьта идва отъ принудата вѣкове да живѣешъ на двѣ нива: за потисника и за себе си.
Тази негативна енергия на пасивно, вѫтрѣшно отрицание на общественото потисничество, бѣ и основата на двуличието, което проникваше въ костния мозъкъ на българското общество. Сега подобни условия се създаватъ чрѣзъ “новото нормално” – човѣкъ е принуденъ да сѫществува минимумъ на двѣ нива, съ двѣ лица. Нашата съпротива е инстинктивна. Инстинктътъ ни е исторически образуванъ. Затова ние усѣщаме правотата му, дори безъ да го анализираме.
Властьта си проси лицемѣрцитѣ сама. Властьта, която иска да прѣбѫде, избира здравитѣ народни инстинкти за оцѣляване и слѣдва народната воля въ натрупаната чрѣзъ неволи и страдания горчива мѫдрость. Властьта, която иска да се самозакопае, прави обратното. Колкото по-малко право на информиранъ изборъ и свобода на избора дава тя, толкова по-лицемѣрни поданици възпитава на принципа: не искамъ да ме слѣдватъ доброволно, достатъчно е да се страхуватъ отъ мене. Всички провалени, всички обречени отъ самото си начало общества се основаватъ на подобно обществено двуличие. Пълна вѫтрѣшна мизерия, но съ обществени маски, върху които е нарисувано усмихнато, инфантилно лице.
14 септемврий 2020 г.
