Най-простичкото цвете
Най-простичкото цвете ще намеря
край него ще поседна уморен
и вятъра в перцата му ще слушам
как светлосини приказки ми шепне;
ще бъда тих и светло примирен,
спокойно от прохладата ще чувствам
как мълком ме обичат тук баирите
и с колко нежност къра ме облъхва
как с поглед мил ме милват скот и биле
и с родна реч ми шепне всяка буца
покарала след оран родна пръст…
и щом ръми, ще съмне с песен утрото
зорницата ще гасне замечтана
гугутките из клоните ще ронят
на първо утро приказките свидни,
и всичко ще е ясно като сън
на младенец във люлчица приспан
от майчина незабравима песен…
Из стихосбирката „Богатовски поля“, 2013
